Джеймс Патерсън
Котка и мишка (30)

30.

Чувствах се като предател спрямо децата и бедната малка Рози. Сутринта се качих на колата и карайки към Куонтико, търсех оправдание за нехуманното си поведение. Подвеждах децата и вероятно вършех ужасно нещо, но друг избор не виждах.

Още преди да тръгнем, успях да подмамя Рози в една от онези отвратителни клетки, използвани за пренасяне на малки животни. Бедното създание се размяука и задраска така, че не издържах и я пуснах.

— А сега се дръж прилично — опитах се да бъда строг аз. После добавих: — Ооо, бесней, ако искаш!

През цялото време на пътуването Рози не спря да подсилва усещането ми за вина и да ме кара да се чувствам отвратително. Явно е научила тези номера от Деймън и Джани. Но, разбира се, и представа си нямаше колко силно трябва да ми се сърди. Всъщност кой знае. Котките имат такава интуиция…

Страхувах се, че красивата червеникавокафява абисинка може да се наложи да бъде умъртвена още тази сутрин. Не знаех дали изобщо някога ще успея да обясня това на децата.

— Недей да драскаш седалките! И само посмей да ми се качиш на главата! — карах й се аз, но с мек и успокоителен глас.

Тя измяука няколко пъти, но общо взето пътуването до щаба на ФБР в Куонтико мина спокойно и без произшествия.

Вече бях говорил с шефа на „Лабораторни анализи“ Чет Елиът. Човекът ни чакаше. В едната си ръка носех котката, а клетката самотно се поклащаше в другата.

Нещата взеха доста да загрубяват. Сякаш за да влоши ситуацията, Рози се вдигна на задните си крака и потърка нос в бузата ми. Погледнах я в прекрасните зелени очи и едва не се върнах.

Чет се бе облякъл в предпазни дрехи — бял лабораторен гащеризон, бели латексови ръкавици и специални очила, вдигнати на челото. Приличаше на извънземен. Погледна първо котката, после вдигна очи към мен.

— Странна наука, а?

— Сега пък какво има? — попитах го аз със замряло сърце, като го видях в това бойно облекло.

Явно вземаше работата много на сериозно.

— Ти иди до Административния отдел — каза той. — Кайл Крейг иска да говори с теб. Важно било. При Кайл всичко е важно и не може да чака нито секунда. Знам, че се е побъркал с тоя господин Смит. Всички сме се побъркали с него. Смит е най-големият откачалник, с когото сме си имали работа.

— Какво ще стане с Рози? — запитах аз, без да давам ухо на разсъжденията му.

— Най-напред рентген. Да се надяваме, че малката писанка не се е превърнала в ходеща бомба с любезното съдействие на Сонежи. Ако се окаже, че не е, продължаваме с токсикологични тестове. Ще я проверим за наркотици или отрови в тъканите и течностите. А ти през това време бягай! Иди да се видиш с чичко Кайл. Двамата с писанка ще се оправим. Знам как, Алекс. У дома всички сме коткари. И аз съм коткар, не се ли познава? Разбирам ги тия неща.

Той кимна и бутна шикозните си очила върху очите. Рози се загали в него и аз си казах, че животинката е усетила, че е добър. Поне засега.

Безпокоях се от по-нататъшната му работа, и то до такава степен, че в очите ми замалко не избиха сълзи.