Джеймс Патерсън
Котка и мишка (33)

33.

Сондра Грийнбърг от Интерпол забеляза Томас Пиърс в момента, в който той се насочи към местопрестъплението в средата на Пикадили Съркъс. Пиърс изпъкваше сред тълпата — дори сред такава като тази.

Томас Пиърс бе висок, носеше дългата си руса коса вързана на опашка отзад и не се разделяше с черните си очила. Никак не приличаше на типичен агент от ФБР, но пък и нямаше нищо общо с нито един от агентите, с които Грийнбърг бе работила или пък бе срещала.

— Какво толкова е станало? — попита той, като се приближи. — Ежеседмичният гастрол на господин Смит. Нищо необичайно.

Затова пък иронията му си бе съвсем обичайна.

Сондра отправи поглед към плътната стена зяпачи около мястото на събитието и поклати глава. Навсякъде бе претъпкано от репортери и телевизионни екипи.

— Какво правят местните гении? — попита Пиърс и уточни: — Тия от полицията.

— Разпитват наоколо. Очевидно тук е бил господин Смит.

— Бобитата^[1] сигурно искат да знаят дали някой не е видял малко зелено човече. С малки зелени зъбки, от които капе кръв.

— Точно така, Томас. Иди да хвърлиш един поглед.

Пиърс се усмихна с обезоръжаващ чар. Във всеки случай не така, както се усмихва един типичен агент от ФБР.

— Как само отегчено го каза… Все едно: Какво ще пиеш? Иди да хвърлиш един поглед.

Грийнбърг поклати глава, обрамчена от тъмни къдрици. Бе висока почти колкото Пиърс и хубава в тесния смисъл на думата. Винаги се опитваше да се държи добре с Томас. Всъщност не й беше толкова трудно.

— Май съм претръпнала вече — каза тя. — Питам се от какво ли?

Двамата разбутаха тълпата и се приближиха към местопрестъплението, което бе точно под високата, намазана с восък алуминиева статуя на Ерос. Една от най-известните забележителности на Лондон, статуята бе емблема и на вестник Ивнинг Стандарт. Макар хората да знаеха, че статуята представлява символ на еротичната любов, по-често я считаха за олицетворение на християнското благодеяние.

Томас Пиърс показа служебната си карта и се приближи до „тленния чувал“, използван от господин Смит за пренасяне останките на главен инспектор Дрю Кабът.

— Сякаш излиза от страниците на някой готически роман — каза Сондра Грийнбърг.

Бе коленичила до Пиърс и двамата сякаш бяха партньори, дори брачна двойка.

— И Смит ви се е обадил? Тук, в Лондон? Оставил ви е гласова поща? — попита Пиърс.

Грийнбърг кимна.

— Какво мислиш за трупа? Смит е натъпкал чантата с части от него, и то толкова внимателно подредени, сякаш е искал да събере всичко.

Томас Пиърс се намръщи.

— Превъртял тип, отвратителен касапин!

— И защо на Пикадили? Пъпа на Лондон. Защо точно под Ерос?

— Оставя ни улики, някакви очевидни улики. Само дето не можем да ги разберем — отвърна Пиърс и продължи да клати глава.

— Тук си прав, Томас. Защото не говорим марсиански.