Джеймс Патерсън
Котка и мишка (91)

91.

Това бе прекрасно място и господин Смит искаше да развали усещането, да унищожи всякакъв спомен за него. Малката каменна къща с кирпичена ограда, бели прозоречни щори и дантелени пердета бе тиха и спокойна. Градината бе оградена с плет. Под самотната ябълка в центъра на двора имаше дълга дървена маса, където ставаха семейни, приятелски или съседски събирания.

Смит внимателно разстилаше страници от парижкия Le Mond по постлания с балатум под на просторната кухня. Пати Смит — просто съвпадение на имената — виеше от компактдиска. Песента се казваше „Летни канибали“ и явната ирония на ситуацията не отмина незабелязана от него.

Първа страница на вестника също крещеше:

Господин Смит отвлича известен хирург в Париж!

Точно така, точно така.

Идеята фикс, която бе завладяла общественото мнение, бе, че господин Смит може би е извънземен, вилнеещ и кръстосващ планетата поради някакви тъмни, неизвестни и най-вероятно недостижими за ума причини. Няма нищо общо с човешката раса, твърдяха зловещите вестникарски статии. Описваха го като „не-човек“, неспособен да изпитва каквото и да било човешко чувство.

Името му — господин Смит, идваше от Валънтайн Майкъл Смит — госта от Марс от научнофантастичния роман на Робърт Хайнлайн „Чужденец в чужда земя“, който бе станал любимо четиво на култовите групи. Бе единствената книга в раницата на Чарлз Менсън, когато го задържаха в Калифорния.

Той изучаващо изгледа хирурга, отпуснал се почти в несвяст на пода в кухнята. В един от докладите на ФБР бе написано, че „… господин Смит като че ли не е безразличен към красотата. Има човешки, артистичен усет за композиция. Обърнете внимание на професионалния начин, по който наглася труповете“.

Човешки, артистичен усет за композиция. Да, това бе вярно. Едно време бе влюбен в красотата, живееше за нея всъщност. Умелата аранжировка бе подсказване, което той винаги оставяше за… своите последователи.

Пати Смит спря да пее и веднага бе заместена от „Доорс“. „Хората са странни“. Старата класика също навяваше подходящо настроение.

Смит бавно огледа обстановката в кухнята. Една от стените бе изцяло заета от огромна камина. Другата до нея бе облицована с фаянсови плочки, с лавици с медна посуда, бели канички за кафе и буркани за домашно сладко — конфитюр, както му казваха тук. Знаеше това, както знаеше едва ли не всичко за почти всяко нещо. Имаше и старовремска чугунена печка с месингови топки вместо дръжки за вратичките. И огромна фаянсова мивка. Непосредствено до мивката, точно над месарската маса, висеше внушителен набор кухненски ножове. Бяха красиви. Съвършени във всяко отношение.

Избягваше да гледа към жертвата, нали?

Знаеше, че е така. Винаги избягваше да гледа към жертвата.

Най-накрая сведе очи надолу и ги впери в очите й.

Значи това бе Абел Санте.

Щастливият номер деветнадесети.