Джеймс Патерсън
Котка и мишка (43)

43.

Домът на Манинг Голдман се намираше в един по-заможен квартал в Ривърдейл, известен под името Фийлдстоун. Кварталът бе изненадващо привлекателен за Бронкс. По тесните и спретнати улици бяха паркирани вановете на няколко телевизионни екипа. Над тях се виеше хеликоптер на FOX-TV, мъчейки се да надникне през листака и клоните на дърветата.

Къщата на Голдман бе по-скромна от наредените покрай нея домове в тюдориански стил. Въпреки това изглеждаше приятно място за живеене. Доста нетипичен за ченге квартал, но пък и Голдман не бе типично ченге.

— Бащата на Голдман е бил известен лекар в Мамаронек — продължаваше да бърбори Гроза. — Когато се поминал, Манинг се видял с малко пари. Бил черната овца в семейството, бунтовникът — ченге. И двамата му братя са зъболекари във Флорида.

Мястото на престъплението започваше да не ми харесва, а се намирах все още на две пресечки от него. Твърде много синьо-бели и официално изглеждащи коли. Твърде много помощ, твърде много намеса.

— Рано сутринта мина и кметът. Ядоса се човекът. Но иначе е готин — не млъкваше Гроза. — Да убиеш ченге в Ню Йорк е голяма работа. Статии по вестниците, голям шум.

— Особено пък ако е убито в собствения си дом — добавих аз.

Гроза най-сетне паркира на тясната трилентова улица на около една пресечка от дома на Голдман. В клоните на дърветата пееха птички, слънцето блестеше — всичко изглеждаше така, сякаш на този свят нямаше смърт.

Докато крачех към мястото на престъплението, ми дойде наум една мисъл, която, ако не друго, поне бе приятна — анонимността, на която се радвах в Ню Йорк. Във Вашингтон имаше много репортери, които ме познаваха. Ако ме видеха на местопрестъплението, значи случаят е много гаден, много неприятен, извършено е било по особено насилствен начин.

Никой не ни обърна внимание, докато двамата с Гроза крачехме през тълпата зяпачи и репортери към къщата на Голдман. След като влязохме, Гроза ме представи и ми бе позволено да хвърля поглед на спалнята, където Голдман е бил жестоко убит. Ченгетата от Нюйоркското полицейско управление очевидно знаеха кой съм, защото на няколко пъти чух да се споменава името на Гари Сонежи. Лошите новини се разнасят бързо.

Трупът на детектива вече бе изнесен от къщата, а аз никак не обичах да пристигам на местопрестъплението късно. Няколко души от оперативния технически екип на НИПУ вече работеха в стаята. Кръвта на Голдман бе навсякъде. По кревата, по стените, по бежовия мокет на пода, по бюрото, по лавиците на библиотеката и дори по позлатения свещник. Вече знаех защо Сонежи набляга толкова силно на кръвопролитието: кръвта, пролята от него, означаваше смърт.

Усетих присъствието на Гари Сонежи тук, в спалнята на Голдман, виждах го застанал тук и самият факт, че си представях присъствието му така живо, ме разтърси и физически, и емоционално. Спомних си времето, когато Сонежи бе влязъл у дома през нощта с нож в ръка. Защо би дошъл тук — запитах се аз. — Да не би да ме предупреждава по този начин, че си играе с живота ми?

— Определено е искал да направи шумно изявление — промърморих аз повече на себе си, отколкото на Гроза. — Знаел е, че в Ню Йорк със случая е натоварен Голдман. Показва ни, че изцяло владее ситуацията.

Но имаше още нещо. Трябваше да има нещо повече от това, което засега виждах. Закрачих напред-назад из спалнята. Забелязах, че компютърът на бюрото е включен.

Обърнах се към един от оперативните — слаб мъж с мрачна мъничка уста и тънки, стиснати устни. Тъкмо човек, подходящ за място, където е извършено убийство.

— Бил ли е включен компютърът, когато са открили детектив Голдман? — попитах го аз.

— Да. Бил е. Посипахме го с прах за отпечатъци.

Погледнах към Гроза.

— Знаем, че се мъчи да намери Шариф Томас, а Томас е от Ню Йорк. И вероятно в момента е в града. Може би, преди да го убие, го е накарал да му изтегли файла на Томас.

Този път детектив Гроза мълчеше. Стоеше и не отговаряше. Аз самият не бях много сигурен. Въпреки това се осланях на инстинкта си, особено след като ставаше въпрос за Сонежи. Вървях по кървавите му стъпки и усещах, че не съм кой знае колко назад.