Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cat and Mouse, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Огнян Алтънчев, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Котка и мишка
Преводач: Огнян Алтънчев
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1999
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Пламен Тотев
Художник: Борис Стоилов
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-459-679-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4554
История
- — Добавяне
59.
Детектив Гроза застана запъхтян до мен. Лицето му бе изцапано със сажди, от мократа му сплъстена коса се стичаше вода. Замаха трескаво с ръце да пратят кола. Миг по-късно до нас закова една полицейска кола и двамата скочихме вътре.
— Добре ли си? — попитах го аз.
— Май да. Тук съм. Давай да го хванем тоя.
Потеглихме бясно подир автобуса, заобикаляйки колите отляво и отдясно, надули сирената докрай. Едва не се забихме в едно такси — минахме на боя разстояние.
— Сигурен ли си, че има и друга бомба?
Кимнах:
— Поне една. Помниш ли Лудия бомбаджия в Ню Йорк? Сонежи сигурно го помни. Беше много известен.
Всичко изглеждаше нереално и сюрреалистично. Дъждът се усили, барабанейки шумно по покрива на колата.
— Взел е заложници — заговори Гроза в радиото. — Намира се в автобус, пътуващ по Първо Авеню. Изглежда, има бомба. Автобусът е М-15. Не се опитвайте да го спирате на този етап. Има бомба, мамка му!
Можах да преброя вече някъде около половин дузина синьо-бели коли, включили се в преследването.
Автобусът спираше на червените светофари, но вече не качваше пътници. Хората по спирките сърдито махаха подир отминаващия М-15. Едва ли някой от тях си даваше сметка какъв късмет е извадил днес, задето автобусът не е спрял да го вземе.
— Опитай да се приближиш — казах на шофьора аз. — Искам да говоря с него. Да разбера дали изобщо ще пожелае да говори. Струва си да опитаме.
С люшкаща се по хлъзгавата улица задница полицейската кола увеличи скоростта. Настигахме го. Яркосиният автобус бавно нарастваше в предното стъкло. Отстрани голям плакат рекламираше мюзикъла „Фантомът на операта“ с едри черни букви. Вътре обаче имаше истински фантом. Гари Сонежи отново бе на сцената, която толкова много обичаше. Този път играеше в Ню Йорк.
Свалих страничното стъкло на колата. В лицето ми плисна дъжд, но виждах Сонежи вътре в автобуса. Исусе Христе, той все още импровизираше. Бе взел нечие дете и го носеше в ръка — синьо-розов вързоп. Крещеше нещо на пътниците и свободната му ръка описваше сърдити полукръгове.
Подадох се навън от колата, доколкото можах.
— Гари! — викнах. — Какво искаш? — Мъчейки се да надвикам шума от движението около мен, креснах с всички сили още веднъж: — Гари! Аз съм — Алекс Крос.
Пътниците от автобуса явно ме чуха, защото започнаха да извръщат ужасените си лица към мен.
На пресечката с Четиридесет и втора, повличайки задница, автобусът направи внезапно ляв завой.
Хвърлих поглед към Гроза.
— По маршрута ли кара?
— Ами! — отвърна Гроза. — Тоя май си има свой маршрут.
— А какво има на Четиридесет и втора? Какво следва напред? Накъде, по дяволите, е тръгнал?
Гроза вдигна отчаяно ръце.
— Нататък следва Таймс Скуеър, после кварталът на театрите, автогара „Порт Оторити“, Гранд Сентръл Стейшън.
— Значи отива към Гранд Сентръл — казах аз убедено на Гроза. — Сигурен съм. Точно така иска той. На някоя гара.
Пак мазе, и то огромно — заемаше цял квартал. Мазе на мазетата.
Гари Сонежи бе вече слязъл от автобуса и тичаше с всички сили по Четиридесет и втора улица. Право към Гранд Сентръл Стейшън, право за вкъщи. Все още държеше детето с една ръка, размахвайки го като вързоп, показвайки ни колко малко държи на живота му.
Да пукне в ада дано! Бе на финалната права и само той знаеше какво означава това.