Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat and Mouse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Котка и мишка

Преводач: Огнян Алтънчев

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-679-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4554

История

  1. — Добавяне

59.

Детектив Гроза застана запъхтян до мен. Лицето му бе изцапано със сажди, от мократа му сплъстена коса се стичаше вода. Замаха трескаво с ръце да пратят кола. Миг по-късно до нас закова една полицейска кола и двамата скочихме вътре.

— Добре ли си? — попитах го аз.

— Май да. Тук съм. Давай да го хванем тоя.

Потеглихме бясно подир автобуса, заобикаляйки колите отляво и отдясно, надули сирената докрай. Едва не се забихме в едно такси — минахме на боя разстояние.

— Сигурен ли си, че има и друга бомба?

Кимнах:

— Поне една. Помниш ли Лудия бомбаджия в Ню Йорк? Сонежи сигурно го помни. Беше много известен.

Всичко изглеждаше нереално и сюрреалистично. Дъждът се усили, барабанейки шумно по покрива на колата.

— Взел е заложници — заговори Гроза в радиото. — Намира се в автобус, пътуващ по Първо Авеню. Изглежда, има бомба. Автобусът е М-15. Не се опитвайте да го спирате на този етап. Има бомба, мамка му!

Можах да преброя вече някъде около половин дузина синьо-бели коли, включили се в преследването.

Автобусът спираше на червените светофари, но вече не качваше пътници. Хората по спирките сърдито махаха подир отминаващия М-15. Едва ли някой от тях си даваше сметка какъв късмет е извадил днес, задето автобусът не е спрял да го вземе.

— Опитай да се приближиш — казах на шофьора аз. — Искам да говоря с него. Да разбера дали изобщо ще пожелае да говори. Струва си да опитаме.

С люшкаща се по хлъзгавата улица задница полицейската кола увеличи скоростта. Настигахме го. Яркосиният автобус бавно нарастваше в предното стъкло. Отстрани голям плакат рекламираше мюзикъла „Фантомът на операта“ с едри черни букви. Вътре обаче имаше истински фантом. Гари Сонежи отново бе на сцената, която толкова много обичаше. Този път играеше в Ню Йорк.

Свалих страничното стъкло на колата. В лицето ми плисна дъжд, но виждах Сонежи вътре в автобуса. Исусе Христе, той все още импровизираше. Бе взел нечие дете и го носеше в ръка — синьо-розов вързоп. Крещеше нещо на пътниците и свободната му ръка описваше сърдити полукръгове.

Подадох се навън от колата, доколкото можах.

— Гари! — викнах. — Какво искаш? — Мъчейки се да надвикам шума от движението около мен, креснах с всички сили още веднъж: — Гари! Аз съм — Алекс Крос.

Пътниците от автобуса явно ме чуха, защото започнаха да извръщат ужасените си лица към мен.

На пресечката с Четиридесет и втора, повличайки задница, автобусът направи внезапно ляв завой.

Хвърлих поглед към Гроза.

— По маршрута ли кара?

— Ами! — отвърна Гроза. — Тоя май си има свой маршрут.

— А какво има на Четиридесет и втора? Какво следва напред? Накъде, по дяволите, е тръгнал?

Гроза вдигна отчаяно ръце.

— Нататък следва Таймс Скуеър, после кварталът на театрите, автогара „Порт Оторити“, Гранд Сентръл Стейшън.

— Значи отива към Гранд Сентръл — казах аз убедено на Гроза. — Сигурен съм. Точно така иска той. На някоя гара.

Пак мазе, и то огромно — заемаше цял квартал. Мазе на мазетата.

Гари Сонежи бе вече слязъл от автобуса и тичаше с всички сили по Четиридесет и втора улица. Право към Гранд Сентръл Стейшън, право за вкъщи. Все още държеше детето с една ръка, размахвайки го като вързоп, показвайки ни колко малко държи на живота му.

Да пукне в ада дано! Бе на финалната права и само той знаеше какво означава това.