Джеймс Патерсън
Котка и мишка (64)

64.

Японците имат една поговорка: След победа затягай си шлема. Мъчех се да не я забравям.

Рано във вторник се върнах във Вашингтон и прекарах целия ден с Нана, децата и котката Рози. Следващата сутрин започна, след като децата ми приготвиха ваната. Понякога го правеха, ако предния ден са били доволни от мен. Оттам излязох в добро настроение. Не само не затегнах шлема, ами направо го захвърлих.

Опитах да не се разстройвам от ужасната смърт на Сонежи и от заплахите му. Бях го чувал да изрича и по-страшни. Далеч по-страшни. Но сега той бе мъртъв и в живота ни не трябваше да има място за него. Със собствените си очи го видях как с гръм и трясък заминава право за ада. Лично му бях помогнал да поеме натам.

Въпреки това на няколко пъти, докато си бях вкъщи, се усетих, че пак чувам гласа му, заплахите, виждам налудничавия му танц.

Ще умреш. Няма никакъв начин да се спасиш.

Ще дойда за теб и от гроба, ако трябва.

Кайл Крейг се обади от Куонтико да ме поздрави и да пита как я карам. Причината ми бе ясна. Още не се отказваше да ме заинтригува с неговия „господин Смит“, но аз направо му казах „не“. Твърдо „не“. Точно сега нямах никакво желание да се занимавам с никакъв господин Смит. Това не му попречи да ме помоли да се видя с неговия суперагент Томас Пиърс. Попита ме дали съм прочел факсовете за него. Не.

Тази вечер отидох на гости на Кристин, знаейки, че съм взел правилно решение относно непрестанните проблеми на ФБР с този случай. Не останах да преспя там заради децата, но трябваше да го направя. Искаше ми се.

— Ти обеща да сме заедно, докато станем поне на осемдесет — подхвърли тя, докато ме изпращаше. — Добре започваш.

В сряда трябваше да отида до службата, за да приключа случая „Сонежи“. Не изпитвах кой знае какво удоволствие от това, че го бях убил, но бях доволен, че всичко свърши. От проклетата бумащина обаче спасение нямаше.

Прибрах се у дома някъде към шест. Имах настроение за още една вана, може би някой и друг урок по бокс, а защо не и една нощ с Кристин.

Отворих вратата и си влязох у дома… и изведнъж целият свят сякаш се обърна с краката нагоре.