Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat and Mouse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Котка и мишка

Преводач: Огнян Алтънчев

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-679-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4554

История

  1. — Добавяне

72.

Казвам се Томас Пиърс, но пресата обикновено ме нарича Док[1]. Едно време следвах медицина в Харвард. Дипломирах се, но не съм практикувал нито ден в болница, не съм работил никога като лекар. В момента работя в отдел „Психология на поведението“ към ФБР. На тридесет и три години съм. Ако трябва да сме откровени, единственото място, където може би щях да приличам на Док, е в някоя от сериите на „Спешно отделение“.

Рано тази сутрин ме грабнаха от центъра за обучение в Куонтико и спешно ме докараха във Вашингтон. Бяха ми заповядали да помогна в разследването на нападението срещу доктор Алекс Крос и семейството му. Откровено казано, никак не ми се искаше да се захващам с този случай по ред причини. И най-важната от тях беше, че вече водех доста трудно разследване, такова, което почти ме бе изцедило като лимон — случая „господин Смит“.

Инстинктивно почувствах, че някои хора ще ми се разсърдят за стрелбата в къщата на Алекс Крос и за това, че се озовавам на местопрестъплението толкова бързо. Знаех с абсолютна сигурност, че ще гледат на мен като на натрапник, което всъщност ни най-малко не отговаряше на истината.

По това обаче вече не можеше нищо да се направи. Бюрото искаше да съм тук. Така че изхвърлих тези мисли от главата си. По-точно, опитах се. Вършех си работата по същия начин, по който би я вършил и доктор Крос за мен при подобно нещастно стечение на обстоятелствата.

Въпреки това, от момента, в който пристигнах, ми стана ясно едно нещо. Знаех, че изглеждам шокиран и разтърсен както всеки от тълпата, застанал на пост около къщата на Пета улица. На някои от тях дори може да съм се сторил сърдит. Защото наистина бях. В главата ми бе пълен хаос — страх от неизвестното, страх от провал. Бях близо до състояние, наречено „препълване“. Много дни, седмици и месеци, прекарани с господин Смит. А сега и това.

Веднъж бях виждал Алекс Крос да изнася лекция на психоложки семинар в Чикагския университет. Направи ми впечатление. Надявах се да прескочи трапа, но новините не бяха никак добри. Нищо, чуто до този момент, не оставяше място за надежди.

Предполагам, че точно затова ми дадоха случая толкова бързо. Жестокото нападение над Крос означаваше крещящи заглавия във вестниците, а това, от своя страна, значеше здрав натиск и върху вашингтонската полиция, и върху ФБР Намирах се на Пета улица поради най-елементарната от всички причини — да отслабя натиска.

Приближавайки спретнатата, боядисана в бяло къща, усетих неприятно излъчване — неизбежен остатък от проявено наскоро насилие. Минах покрай няколко полицаи със зачервени очи, а останалите сякаш бяха изпаднали в шоково състояние. Странно и смущаващо явление.

Запитах се дали Алекс Крос не е умрял, докато пътувах насам от Куонтико. Вече започвах да развивам шесто чувство за това неочаквано и ужасно злодейство, станало в скромната и внушаваща спокойствие къща на Пета улица. Дано поне няма никой вътре, казах си аз, за да мога да възприема всичко, без някой да ме разсейва.

Именно с тази цел ме бяха докарали тук. Да огледам мястото — сцена на невероятна касапница. Да се опитам да усетя какво се е случило в ранните часове на този ден. Да вникна във всичко бързо и ефикасно.

С крайчеца на окото си забелязах Кайл Крейг да излиза от къщата. Бързаше, както винаги. Въздъхнах. Ето че се започва, ето че се започва.

Кайл пресече Пета улица на бърз тръс, приближи се към мен и двамата си стиснахме ръцете. Радвах се, че го виждам. Кайл е печен, доста организиран и много помага на хората, с които работи. Известен бе с това, че върши нещата докрай.

— Току-що изнесоха Алекс — каза той. — Още се държи.

— А каква е прогнозата?

Трябваше да знам всичко. Бях тук, за да събирам факти. И това бе началото.

Кайл отклони поглед.

— Не е добра. Казват, че няма да оживее. Сигурни са, че няма да прескочи трапа.

Бележки

[1] Съкратено от доктор. — Б.пр.