Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat and Mouse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Котка и мишка

Преводач: Огнян Алтънчев

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-679-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4554

История

  1. — Добавяне

25.

Двамата със Сампсън пристигнахме в Ню Йорк към девет сутринта. Много добре си спомням една стара песничка на Стиви Уондър, в която се говори как слизаш в Ню Йорк от автобуса за пръв път. Смесицата от надежда, страхове и очакване, с която повечето хора свързват града, явно беше универсална реакция.

Докато се изкачвахме по стръмните стъпала от подземните перони на Пен Стейшън, ми дойде една подходяща мисъл за случая. Ако бе така, както си мислех, това определено щеше да свърже Сонежи и с двете гарови касапници.

— Май ми дойде нещо наум за Сонежи — казах аз на Сампсън, докато двамата се приближавахме към блесналите светлини в горния край на стълбите.

Той се обърна към мен, но продължи да се изкачва нагоре.

— Няма да се мъча да гадая, Алекс, защото моят ум изобщо не стига дотам, докъдето стига твоят. — После се обърна напред, мърморейки: — И слава богу!

— Какво се опитваш да ми кажеш? — попитах го аз.

Чувах музика, носеща се от главния перон. Звучеше ми като „Четирите годишни времена“ на Вивалди.

— Опитвам се да не позволявам на факта, че Гари Сонежи е автор на тази касапница, да нарушава равновесието ми или да ме разстройва, по какъвто и да е друг начин. Кажи сега какво мислиш.

— Когато Сонежи беше в затвора „Лортън“ и аз го разпитвах, той винаги говореше за своята мащеха. Как го затваряла в мазето и го държала там с часове. Бе като че ли обзет само от тази мисъл.

Сампсън закима енергично:

— Доколкото и двамата с теб го познаваме, не мога някак си да съдя бедната жена за това.

— Държала го заключен там с часове, а понякога и по цял ден, ако баща му отсъствал от града. Изключвала тока в мазето, но той се научил да си крие свещи. И на светлината им четял книжки за похитители, насилници, масови убийци и други лоши момчета.

— И какво искаш да ми кажеш, доктор Фройд? Тия масови убийци са били пример за подражание, така ли?

— Нещо такова. Гари ми разправяше, че когато бил в мазето, си представял как извършва убийства и други злодейства, и то веднага щом го пуснели от мазето. Мисълта, че освобождаването от мазето му връщала свободата и силата, се превърнала за него в идея фикс. Стоял си в мазето, обзет от мисълта какво ще направи веднага след като го пуснат. Случайно да забелязваш наоколо места, прилични на мазета? Или пък около Юниън Стейшън?

Сампсън си показа зъбите, които бяха едри и много бели и оставяха у вас впечатление, че собственикът им може би ви харесва повече, отколкото си мислите.

— Тия тунели из гарите представляват мазето от детството на Гари, това ли искаш да ми кажеш? Излиза от тях и касапницата започва. Накрая си отмъщава на целия свят.

— Мисля, че това е част от обяснението — отвърнах. — Нищо, свързано с Гари, не е толкова просто. Но все пак е някакво начало.

Бяхме стигнали основния етаж на Пен Стейшън. Може би Сонежи е вървял по същия път вчера, когато е дошъл тук. Все повече се убеждавах, че Нюйоркското полицейско управление е познало. Сонежи като нищо би могъл да бъде убиецът и от Пен Стейшън.

Гледах как тълпа пътници бавно минава под непрестанно сменящите се цифри на главното информационно табло. Почти виждах как Гари Сонежи стои на мястото, на което бях застанал в момента, и доволно обгръща гледката с поглед: пуснали са го от мазето, за да се прояви отново като лошо момче! Да извърши прочути престъпления и да успее така, както не би успял и в най-смелите си мечти.

— Доктор Крос, предполагам[1].

Чух името си тъкмо когато двамата със Сампсън влизахме в ярко осветената чакалня на гарата. Срещу нас бе застанал брадат мъж със златна обичка на ухото и се усмихваше на собствената си шега. После протегна ръка напред.

— Аз съм детектив Манинг Голдман. Радвам се, че дойдохте. Вчера Гари Сонежи беше тук.

Каза го с абсолютна сигурност.

Бележки

[1] През 1871 година известният пътешественик и изследовател Дейвид Ливингстън изпаднал в голяма нужда от храни и лекарства на източния бряг на езерото Танганайка в Африка. Изпратеният му на помощ кореспондент на американския вестник Ню Йорк Хералд — Хенри Стенли, след дълго и изпълнено с трудности търсене най-сетне го намерил и когато това станало, журналистът се обърнал към него с думите: „Доктор Ливингстън, предполагам.“ Фразата станала крилата и възхитила тогавашния свят с прословутата си английска сдържаност. — Б.пр.