Джеймс Патерсън
Котка и мишка (130)

130.

Бях като изцеден — не изпитвах никакви чувства и макар и леко ранен, и набързо превързан, успях да се прибера вкъщи навреме, за да кажа на децата „лека нощ“. Деймън и Джани вече имаха отделни стаи. Сами бяха пожелали да бъде така. Нана бе дала стаята си на втория етаж на Джани, а самата тя се бе преместила в малката стаичка до кухнята, в която се чувствала чудесно.

Толкова се радвах, че съм си вкъщи, че отново ги чувам, че отново ги усещам край себе си.

— Тук някой май е украсявал, а? — казах аз, надничайки в новото царство на Джани.

Тя се изненада, че съм успял да се върна вкъщи, и личицето й светна като крушка.

— Сама го направих — гордо ми съобщи Джани и се изпъчи. — Само дето Нана ми помогна да окачим пердетата. Заедно с нея ги ушихме. Харесват ли ти?

— Ти командваш парада тук. Май съм изпуснал голямо шоу, а?

— И още как! — засмя се Джани и заповяда: — Я ела тука!

Приближих се към малкото ми момиченце и тя ме дари с една от най-пленителните прегръдки в дългата и понякога много живописна история на отношенията бащи — дъщери.

После отидох в стаята на Деймън и тъй като от толкова дълго време тя беше и на двамата, се стъписах от промените в нея.

Деймън се бе спрял на спортен декор с чудовища и герои от известни кино комедии. Типично мъжко и въпреки това със стил. Хареса ми как е подредил стаята си. Деймън в най-чист вид.

— Трябва да ми помогнеш да си подредя и моята — казах му аз.

— Тази вечер пропуснахме бокса — рече той не толкова, за да се оплаче, колкото, за да отбележи.

— Искаш ли веднага да слезем долу? — вдигнах аз юмруци пред лицето си. — Ще изкарам един-два рунда с теб, Мохамед Али.

Деймън се засмя:

— Мислиш, че можеш да ме свалиш ли? Аз обаче не мисля така.

Сборичкахме се върху леглото му и накрая трябваше да обещая утре вечер да проведем двоен урок по бокс. Всъщност нямах търпение. Деймън растеше много бързо: Джани също. По-щастлив с тях едва ли щях да бъда някога.

И с Кристин. Можех да й се обадя веднага и да се видим утре някъде. Хората казваха: „Сърцето води главата.“ С Кристин чувствах отново пълнота. Чувствах как щастието ме повлича и ме носи само към хубави неща. Това чувство ми бе липсвало толкова дълго време.

Бях късметлия човек.

Бях го постигнал в собствения си дом.