Джеймс Патерсън
Котка и мишка (38)

38.

— Слушай сега. Сонежи нямаше приятели тука. От никого нямаше нужда. Той си имаше някой вътре в него. Разбираш ли к’во искам да кажа? Приказваше с мен само ако имаше нужда от нещо.

— Какви услуги си му правил? — попитах го аз.

— Нуждите му бяха прости. Пури, книжки за чукане, горчица за манджата. Плащаше, за да отпъжда някои типове от себе си. Сонежи винаги имаше мангизи.

Замислих се над казаното. Кой е давал пари на Сонежи, докато е бил в „Лортън“? Едва ли идваха от жена му. Поне на мен не ми се вярваше. Дядо му беше още жив и живееше в Ню Джърси. Може би парите са идвали от него. Доколкото знаех, имаше само един приятел, но това е било много, много отдавна, когато е бил още тийнейджър.

— Можеш да провериш, ако искаш — продължи приказката си Джамал Отри. — Защитата, дето Сонежи си я купуваше от мен, беше добра. Най-добрата, дето може да се получи тука.

— Не съм сигурен дали схващам — отново го прекъснах аз. — Давай по-подробно и с обяснения, Джамал.

— Можеш да пазиш някои хора за уговорено време. Т’ва е всичко. Имаше един затворник обаче, казваше се Шариф Томас. Ама наистина откачена чернилка, бе от Ню Йорк. Мотаеше се с още двама негри, откачалки като него — Туфи и Коко Локо. Той, Шариф, излезе, ама като беше вътре, правеше к’вото си иска. Единственият начин да го управляваш бе да го пернеш. И то два пъти, за да си сигурен.

Започваше да става интересно. Отри май наистина имаше нещо за продан.

— Какво общо има тоя Шариф с Гари Сонежи? — попитах го аз.

— Сонежи се опита да перне Шариф. Плати си мангизите. Обаче Шариф беше хитър пич. И късметлия на това отгоре.

— Защо му е потрябвало на Сонежи да убива Шариф Томас?

Отри втренчи в мен студените си очи.

— Имаме си пазарлък, нали? Привилегии някакви?

— Предлагам ти изключителни права върху вниманието ми. Тук съм и те слушам. Кажи ми какво е станало между Шариф Томас и Гари Сонежи.

— Сонежи искаше да пречука Шариф, защото Шариф го чукаше. И неведнъж. Искаше да покаже на Гари, че тука той е мъжът. Той беше единственият тук, дето беше по-луд и от Сонежи.

Поклатих глава и се наведох напред, за да чуя по-добре. Той наистина придоби пълни права върху вниманието ми, но нещо тук не се връзваше.

— Извинявай, ама Гари е бил държан отделно от останалите затворници. Максимум сигурност. Как, по дяволите, Томас се е добрал до него?

— Мамка му, колко пъти да ти казвам, че тука всичко става! Винаги. Не слушай к’во ти разправят навънка. Така си е било и така ще си бъде завинаги.

Втренчих поглед в очите на Отри.

— Значи ти си взел пари от Сонежи, за да го пазиш, а Томас се е добрал до него въпреки това, а? Но има и още, нали?

Виждах как Отри се наслаждава на позицията си да ме държи в напрежение или пък просто му харесваше да усеща властта си над мен.

— Има, да. Шариф подари на Сонежи треската. Сонежи е с бубата бе, човек. Той умира. Твоят стар приятел Гари Сонежи умира. Получи бележка от Господ.

Новината ме удари като парен чук в стомаха. Сдържах се и не ми пролича — не исках да му давам никакво предимство, — но казаното от Джамал Отри току-що обясни всичко онова, което Сонежи бе извършил до този момент. Мисълта разтърси цялото ми същество. Сонежи има „треската“. Сонежи има СПИН. Гари Сонежи умира. И повече няма какво да губи.

Дали Отри казваше истината? Огромен въпрос, важен въпрос.

Поклатих глава:

— Не ти вярвам, Отри. И от къде на къде трябва да ти вярвам?

На лицето му се изписа обидено изражение, но това бе част от ролята му.

— Ако щеш вярвай. Но няма начин да не повярваш. Гари ми каза това. Каза ми го тука тази седмица. Преди два дни. Гари ми каза, че има треската.

Бяхме затворили кръга. Отри разбра, че съм в ръцете му от минутата, в която влезе в стаята. Сега вече трябваше да чуя и майтапа, който ми бе обещал още в началото на разговора. Но първо трябваше да си поиграе малко с мен.

— Защо? Защо ще ти казва, че умира? — вживях се в ролята си аз.

— Сонежи каза, че ще дойдеш тука и ще почнеш да задаваш въпроси. Знаеше, че ще дойдеш. Той те познава, мой човек… познава те по-добре, отколкото ти него. Сонежи искаше да ти предам всичко т’ва лично. Обясни ми го, за да мога да го кажа на теб. Каза да ти кажа и това.

Джамал Отри се ухили отново с кривата си усмивка.

— К’во ще кажеш сега, доктор Крос? Получи ли т’ва, за което дойде?

Получих го, че и оттатък. Гари Сонежи умира! Искаше да ме накара да го последвам в ада. Бе се развилнял като бесен, без да има какво да губи и от какво да се страхува.