Джеймс Патерсън
Котка и мишка (111)

111.

Започнах по-основен оглед. Обръщах специално внимание не само на нещата на Изабела, но и на тези на Пиърс. Тъй като и двамата са били студенти, не се изненадах от учебниците и научните списания, търкалящи се навсякъде.

Намерих нещо любопитно — една стойка с епруветки, всичките грижливо запушени и пълни с пясък. Всяка епруветка имаше етикетче, на което бе написано името на плажа, откъдето е взета пробата — Лагуна, Монток, Норманди, Парма, Върджин Горда, Оаху. Помислих си какво е накарало Пиърс да бутилира нещо толкова огромно, необхватно и безразборно, за да му придаде ред и значение.

И така — какво беше онова нещо, обединяващо убийствата на господин Смит, организиращият ги принцип, по който ги извършваше? С какво можеха да се обяснят?

В апартамента имаше два планински велосипеда заедно с две каски към тях. Изабела и Томас обичали да карат велосипеди през Ню Хемпшир и Върмонт. Все повече се убеждавах, че той е бил дълбоко влюбен в нея. А след това любовта му се е превърнала в такава омраза, каквато малко от нас могат да си представят.

Спомних си, че в първите рапорти на полицията убедено се твърдеше, че мъката на Пиърс била, както пишеше в тях. „неподправена“. Един от детективите бе написал следното: „Той е потресен, изненадан и смазан. На този етап Томас Пиърс не може да се смята за заподозрян.“

Какво друго, какво друго? Тук трябва да има някаква нишка. Трябва да има някакъв модел.

В коридора на една от стените висеше сложен в рамка цитат: „Без бог ние сме обречени да бъдем свободни.“ От Сартр ли беше това? Май да. Дали Пиърс е взимал това на сериозно, или го е окачил като афоризъм? Заинтересува ме думичката „обречени“. Да не би Пиърс да е бил обречен човек?

В главната спалня имаше библиотечка с добре запазено тритомно издание на „Американският език“ на Х. Л. Менкен^[1]. Бе сложено най-отгоре. Да не би да е подарък? Спомних си, че последната година Пиърс е записал и завършил факултативно още две дисциплини — биология и философия. По библиотечките из целия апартамент имаше книги на философска тематика — Жак Дерида, Фуко, Жан Бодрияр, Хайдегер, Абермас, Сартр.

Имаше и доста речници — френски, немски, английски, италиански и испански. Компактното двутомно издание на „Оксфордски речник“ бе с толкова ситен шрифт, че вървеше заедно с лупа.

Точно над работното бюро на Пиърс имаше диаграма на механизма на човешкия глас. И един цитат: „Езикът е нещо повече от реч.“ На бюрото му се виждаха и няколко книги от известния лингвист Ноам Чомски. Това, което си спомнях за този учен, бе, че предложил сложен биологичен компонент от езикова нагласа. Според него съзнанието представлявало съвкупност от умствени органи. Мисля, че това бе Чомски.

Запитах се какво общо има Ноам Чомски или диаграмата на механизма на човешкия глас, ако изобщо имаха нещо общо, с господин Смит или със смъртта на Изабела Кале.

Бях потънал в мислите си, когато бях рязко изтръгнат от тях от някакво силно жужене. Идваше откъм кухнята в другия край на коридора.

Знаех, че съм сам в апартамента и шумът ме стресна. Измъкнах глока от раменния кобур и тръгнах по тесния коридор. После затичах.

Влязох в кухнята с насочен напред пистолет и разбрах откъде идва жуженето. Бях взел със себе си лаптопа, който Пиърс бе оставил в хотела в Принстън. Дали не го бе оставил нарочно? Като поредната нишка, за която да се хванем? Беше се включил някакъв специален сигнал.

Да не ни изпраща някакво съобщение? Факс или гласова поща? Или пък да не би някой друг да изпраща съобщение на Пиърс? Кой ли пък ще е той?

Проверих първо гласовата поща.

Беше Пиърс.

Гласът му звучеше крепко, равно и почти успокояващо. Това бе глас на човек, който владее изцяло и себе си, и ситуацията. Бе някак призрачен, като се имат предвид обстоятелствата — да го слушам сам в собствения му апартамент.

Доктор Крос — поне мисля, че на вас се обаждам, — това е съобщение като ония, които получавах, преследвайки Смит.

Разбира се, използвах съобщенията за заблуда, лично ги изпращах. Исках да заблудя полицията, ФБР. Кой знае, може би още изпитвам такова желание.

Както и да е — ето ви първото съобщение. Антъни Бруно, Бриел, Ню Джърси.

Защо не дойдете на брега да поплуваме заедно? Стигнахте ли до някакви изводи за Изабела? Тя е много важна за всички. Правилно е, че се намирате в Кеймбридж.

Смит/Пиърс