Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat and Mouse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Котка и мишка

Преводач: Огнян Алтънчев

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-679-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4554

История

  1. — Добавяне

88.

Кристин Джонсън знаеше, че трябва да отиде на училище, но веднъж влязла в офиса си, разбра, че не е сигурна дали е готова за работа. Бе нервна, разсеяна и изобщо не бе на себе си. Бе решила, че училището все пак може би ще поотклони малко мислите й от Алекс.

Тръгна на сутрешната си обиколка и реши да мине през първокласниците на Лора Диксън. Лора бе една от най-добрите й приятелки, а часовете й бяха живи и забавни. Освен това бе толкова приятно да си сред първокласници. „Бебетата на Лора“, викаше им тя. Или „Лорините пухкави писенца и наперени палета“.

— Ооо, я вижте кой ни идва на гости! — възкликна учителката, като я видя да влиза. — Кажете сега не сме ли най-щастливите първокласници в целия свят?

Лора бе дребосък — малко над метър и петдесет, но въпреки това бе едричка за ръста си — с обширни бедра и грамаден бюст. Кристин не можа да сдържи усмивката си, въпреки че бе по-близо до сълзите. Разбра, че просто не е готова за училище.

— Добро утро, госпожо Джонсън — пропяха първокласниците в един глас като опитни хористи.

Боже господи, чудесни бяха! Сладките им личица светеха от усърдие и ентусиазъм.

— Добро утро и на вас — просия Кристин.

Ето, вече се чувстваше по-добре. На дъската бе нарисувана огромна буква К заедно с Лорините рисунки на Конска Каруца и Кочияша Крейг на Капрата.

— Не искам да нарушавам учебния ви процес, деца — каза тя с ведър глас. — Дойдох само да поопресня малко знанията си. К като Какъв Красив Клас.

Класът избухна в смях и тя се почувства свързана с тях, слава богу. Именно в такива моменти ужасно й се искаше да има деца. Обичаше първокласниците, обичаше децата изобщо, а на тридесет и две… е, беше й време вече.

И тогава изневиделица в съзнанието й се върна картина от ужасната сцена отпреди няколко дни. Изкарват Алекс на носилка от къщата и го вкарват в една от чакащите линейки! Бяха я повикали съседите, с които се бе сприятелила. Алекс беше в съзнание. Каза:

— Кристин, толкова си хубава.

После го отнесоха.

Картината от злополучната утрин и споменът от последните му думи я накара да потрепери. Китайците имаха една поговорка, която известно време се въртя в главата й, без да я остави на мира: Обществото подготвя престъплението — престъпникът само го извършва.

— Добре ли си? — Лора Диксън вече бе застанала до нея, забелязала Кристин да се олюлява до вратата. — Моля да ни извините, дами и господа — обърна се тя към класа си.

— Двете с госпожа Джонсън трябва да си поговорим малко навън. През това време вие също можете да си поговорите. Обаче тихичко. Като дами и господа, каквито — вярвам — сте.

Лора хвана Кристин за лакътя и я изведе в пустия коридор навън.

Толкова ли зле изглеждам? — изненада се Кристин. — Личи ли ми?

Лора я притисна до себе си и топлината от пищното тяло на приятелката й й подейства добре. Лора беше добра.

— Не се мъчи да се правиш на толкова силна и храбра — отвърна Лора. — Знаеш ли нещо ново, моето момиче? Кажи на Лора, не се стеснявай.

Заровила лице в косата на Лора, мислейки колко е хубаво да има на кого да изплачеш мъката си, тя промърмори:

— Още е в критично състояние. Не допускат посетители. Освен ако не си голям бос от столичното полицейско управление или ФБР.

— Кристин, Кристин — прошепна Лора тихо. — Какво да правя с теб?

— Какво, Лора? Вече съм по-добре. Наистина.

— Ти си толкова силно момиче. Най-добрият човек, когото съм виждала. Много те обичам. Засега само това мога да ти кажа.

— То е достатъчно. Благодаря ти — прошепна в отговор Кристин.

Чувстваше се малко по-добре, не толкова празна и изцедена, но усещането бе кратковременно.

Продължи към кабинета си.

Свивайки по източния коридор, тя видя Кайл Крейг да я чака, застанал пред офиса й. Кристин изтича към него. Това не е на хубаво — каза си тя. — О, боже, не! Защо Кайл е тук? Какво има да ми казва?

— Кайл, какво има?

Гласът й потрепери и тя едва не заплака.

— Трябва да говоря с теб — каза й той, хващайки я за ръката. — Моля те, само ме изслушай. Хайде да влезем в кабинета ти, Кристин.