Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (66)

65.

— Пациентът ще има сили още някой и друг ден да се пребори с болестта — заяви ободряващо доктор Харолд Гуин, лекуващият лекар на президента.

Той беше нисък, пълничък мъж, с плешива глава и дружелюбни сини очи.

— Обикновен случай на вирусна инфлуенца. Ще пазите леглото няколко дни, докато спадне температурата. Ще ви бия антибиотик и ще ви дам хапче срещу гадене.

— Не мога да се излежавам — обезсилен възрази президентът. — Толкова работа ме чака.

В думите му се долавяше слаба съпротива. Треската от високата температура го беше зашеметила и непрекъснато му идеше да повърне. Гърлото му беше обложено, а цялото му тяло — от главата до петите — като че ли бе изгнило.

— Почивайте и не се притеснявайте за нищо — нареди Гуин. — Земята ще продължи да се върти и без вас няколко часа. — Той заби игла в ръката на президента, после му подаде чаша с вода, за да изпие таблетката.

В спалнята влезе Дан Фосет.

— Свършихте ли, докторе? — попита той.

Гуин кимна.

— Пазете го да не става. Ще намина отново следобед към два часа. — Той се усмихна сърдечно, затвори чантата си и си тръгна.

— Дойде генерал Меткалф — съобщи Фосет на президента.

Президентът сложи трета възглавница зад гърба си и с мъка се намести до седнало положение; стаята се завъртя пред очите му и той започна да разтрива слепоочията си.

Меткалф се появи внушителен в бляскавата си униформа с осем реда цветни ленти. От него лъхаше бодрост, която липсваше при последната им среща.

Президентът извърна глава към него; лицето му бе бледо, очите — хлътнали и воднисти. Закашля се неудържимо.

Меткалф се приближи до леглото.

— Мога ли да направя нещо за вас, сър? — попито той загрижено.

Президентът поклати глава и му направи знак с ръка да се отдалечи.

— Ще се оправя — каза той най-подир. — Какво е положението, Клейтън?

Президентът никога не се обръщаше към своите началник-щабове по звание; предпочиташе да ги нарича с малките им имена, за да ги свали до известна степен от пиедесталите им.

Меткалф се размърда притеснен на стола.

— В момента улиците са спокойни, но имаше един-два отделни изстрела от засада. Един армейски войник беше убит, а двама морски пехотинци — ранени.

— Виновниците задържани ли са?

— Да, сър — отвърна Меткалф.

— Няма съмнение, че са били някакви престъпни радикали.

Меткалф забоде поглед в краката си.

— Не съвсем. Единият е син на конгресмена Джакоб Уитман от Южна Дакота, а другият — син на министъра на пощите Кенет Потър. И двамата са под седемнайсет години.

За миг президентът изглеждаше смаян, после лицето му бързо доби суров израз.

— Войските ти разгърнати ли са около аудиторията „Лизнър“?

— Една част от морската пехота е разположена около сградата.

— Едва ли ще се окаже достатъчна военна сила — отбеляза президентът. — Обединени, бойните единици на Гвардията от Мериленд и Вирджиния ще имат числено превъзходство пет към едно.

— Гвардията никога няма да влезе в обсега на стрелба, насочена към аудиторията — подчерта неслучайно Меткалф. — Нашият план е да ги обезвредим, като ги спрем, преди да са пристигнали в града.

— Разумна стратегия — рече президентът и за миг очите му заблестяха.

— Ето ви извънредни новини — обади се Фосет, който беше клекнал пред телевизора. Той увеличи звука и се дръпна настрана, за да може картината да се вижда от леглото.

Край главен път, блокиран от въоръжени войници, стоеше Къртис Мейо. Фонът зад него представляваше подредени в линия напряко на пътя бойни машини, чиито дула на оръдията бяха насочени заплашително към колона от лични превозни средства.

— Части на Националната гвардия от Вирджиния, на които говорителят на Белия дом Алън Моран разчиташе да закрилят заседание на Конгреса в района на университета „Джордж Вашингтон“, тази сутрин бяха върнати обратно извън националната столица от въоръжени части на специалните войски на армията. Както разбирам, същото е положението и с гвардейските части от Мериленд на север от града. Засега няма опасност от сражения. Бойните единици на Гвардията от двата щата изглеждат потиснати, ако не поради неравностойната численост, то поради превъзхождащото ги въоръжение. Извън сградата на аудитория „Лизнър“ една част от морската пехота, под командването на полкови командир Кларк, носител на почетен медал от виетнамската война, връща всеки член на Конгреса и не разрешава достъп до аудиторията за провеждане на заседанието. Така президентът още веднъж попречи на членовете на Белия дом и Сената да се съберат, той в същото време прокарва своите спорни външни програми без тяхното одобрение. Новините представи от главния път на четирийсет и осем километра от Вашингтон Къртис Мейо от новинарската програма на Си Ен Ен.

— Видяхте ли всичко? — попита Фосет, след като изключи апарата.

— Да, да — изграчи доволен президентът. — Това би трябвало да задържи за известно време его маниака Моран да шляпа във водата далеч от кормилото.

Меткалф се изправи на крака.

— Ако нямате повече нужда от мен, господин президент, да се връщам в Пентагона. Нещата с нашите командири на дивизии в Европа са все още неустановени. Те не споделят напълно вашите възгледи за изтеглянето на техните войски обратно в Щатите.

— Макар и по-късно, те ще приемат рисковете на временната липса на военен баланс, който е с цел да разреди спектъра на ядрен конфликт. — Президентът се ръкува с Меткалф. — Добра работа си свършил, Клейтън. Благодаря ти, че парализира работата на Конгреса.

 

 

Меткалф извървя петнайсетметровия коридор, който свършваше в просторната вътрешност на сграда, наподобяваща на празен склад.

Декорът, който съдържаше точно копие на спалнята на президента в Белия дом, заемаше средата на стария тухлен артилерийски полигон на военноморските сили във Вашингтон, който от Втората световна война беше на практика неизползваем.

Измамата беше замислена и изпълнена до най-малката подробност. Един звукооператор управляваше стереомагнетофон, чиято лента възпроизвеждаше приглушените шумове на уличното движение със съвършено точна сила на звука. Осветлението от външната страна на прозорците на спалнята отговаряше напълно на светлината на небето, като от време на време се засенчваше, за да наподобява минаващ облак. Филтрите над лампите бяха монтирани така, че да пропускат променливи жълто-оранжеви лъчи в съответствие с движението на слънцето през деня. Дори водопроводната инсталация в съседната баня издаваше при ползване същите познати шумове като истинските, само че изпразваше съдържанието си в септичен резервоар, а не в градската канализация. Огромният циментов под беше почти задръстен от охраняващи отряди от морската пехота и от агенти на Тайните служби, а над тях, на преходните пътеки между покривните дървени ребра стояха мъже, които се грижеха за горната осветителна система.

Меткалф мина през мрежа от електрически кабели и влезе в огромна каравана, паркирана до отсрещната страна. Оутс и Броган го очакваха и го поканиха в облицован с орехово дърво кабинет.

— Кафе? — предложи му Броган и повдигна стъклена кана.

Меткалф кимна с охота, пое димящата чаша и се настани в едно кресло.

— Боже мой! За малко бях готов да се закълна, че се намирам в Белия дом.

— Хората на Мартин свършиха удивителна работа — отбеляза Оутс. — Той докара със самолет екип от холивудското снимачно студио, който построи целия декор за девет часа.

— Имахте ли проблеми с преместването на президента?

— Това беше най-лесното — отговори Броган. — Извозихме го със същия фургон, с който прекарахме мебелировката. Колкото и да е странно, големият зор беше с боята.

— Защо?

— Трябваше да покрием стените с нещо, което да не мирише на нова боя. За щастие нашите химици от лабораторията в Управлението създадоха субстанция на основата на варовик, която оцветява и не оставя никакъв мирис.

— Новинарската програма беше находчив прийом — изказа мнението си Меткалф.

— Доста ни струваше — не скри Оутс. — Трябваше да сключим сделка с Къртис Мейо, като му дадохме изключителното право да разполага с репортажа си, срещу което той да ни съдейства в излъчването на фалшивия осведомителен бюлетин. Мейо се съгласи също и да отложи разследване по телевизионната мрежа, докато положението се охлади.

— Докога ще продължите да заблуждавате президента?

— Докогато е нужно — отвърна Броган.

— С каква цел го правите?

— Да изследваме характеристиките на мозъка му.

Погледът, който Меткалф отправи към Броган, беше изпълнен с огромно подозрение.

— Не успяхте да ме убедите. Да се измъкне отново съзнанието на президента от руснаците, които си го присвоиха, е вид злоупотреба с наивността ми.

Броган и Оутс си размениха погледи и се усмихнаха.

— Искате ли сам да се убедите? — попита Оутс.

Меткалф остави чашата си с кафе.

— За нищо на света не бих пропуснал тази възможност.

— Заповядайте оттук. — Оутс отвори една врата и покани с ръка Меткалф да влезе.

Цялата средна част и единият край на караваната бяха изпълнени с чуждестранна електронна и компютърна апаратура. Центърът за наблюдение на данни беше с едно поколение по-напред от техническото обзавеждане на Луговой в лабораторията на Бугейнвил.

Доктор Реймънд Еджли ги видя да влизат и тръгна към тях. Оутс го представи на генерал Меткалф.

— Значи вие сте загадъчният гений, който оглавява „Фадъм“ — каза Меткалф. — За мен е чест да се запозная с вас.

— Благодаря ви, господин генерал — отвърна Еджли. — Секретарят Оутс ми намеква, че имате известни съмнения относно проекта.

Меткалф огледа претрупаното помещение и задържа поглед върху сътрудниците, които се бяха съсредоточили в цифровите показания на мониторите.

— Признавам, че съм озадачен от всичко това.

— В основата си работата е доста проста — рече Еджли. — Ние с моя екип улавяме и събираме данни за мозъчните ритми на президента, за да се подготвим за превключване на контрола от церебралната присадка в нашата апаратура, която е пред вас.

Скептицизмът на Меткалф се стопи.

— Значи всичко това е вярно. Руснаците наистина владеят мислите му.

— Разбира се. От тях дойдоха нарежданията да бъдат разпуснати Конгреса и Върховният съд, за да може той да осъществява проекти, изгодни за комунистическия блок, без пречки от страна на законодателството. Заповедта да бъдат изтеглени нашите войски от НАТО, е съвършеният пример. Точно това искат за Коледа съветските военни.

— И вие тук можете наистина да заемете мястото на съзнанието на президента, така ли?

Еджли кимна и попита:

— Искате ли да пратите някакви съобщения в Кремъл? Може би някаква подвеждаща информация?

Меткалф засия като прожектор.

— Предполагам, че моите хора от разузнаването са способни да скалъпят любопитна научна фантастика, която да накара руснаците да си извадят погрешни заключения.

— Кога очаквате, че ще освободите президента от контрола на Луговой? — попита Броган.

— Мисля, че можем да осъществим прехвърлянето в рамките на осем часа — отвърна Еджли.

— В такъв случай няма да ви задържаме повече и ще ви оставим да си продължите работата — обади се Оутс.

Те напуснаха пункта за събиране на данни и се върнаха в кабинета, където чакаше Сам Емет. Оутс веднага забеляза тревогата, изписана по лицето му.

— Идвам направо от Капитолийския хълм — заговори Емет. — Ония там се държат като огладнели животни в зоологическа градина. В Конгреса се водят разгорещени дебати по обвинението в измяна. Партията на президента демонстрира преданост и нищо повече. Но широка подкрепа не се забелязва. Дори има масово напускане на заседанието.

— А комисията?

— Опозицията успя да наложи общо гласуване за заобикаляне разследването на комисията, за да се пести време.

— Кога се предполага да вземат решение?

— Белият дом може би ще гласува обвинението днес следобед.

— Какво е съотношението?

— Пет на един в подкрепа.

— А в Сената?

— Не се знае точно. Неофициално допитване сочи, че Сенатът ще гласува за виновност с доста повече гласа от необходимото две трети мнозинство.

— Явно не си поплюват.

— Като се имат предвид действията на президента напоследък, на процедурите по обвинение в измяна се гледа като на извънреден случай от национално значение.

— Има ли изгледи за подкрепа на Винс Марголин?

— Разбира се, но никой не може да застане зад него, след като не е налице. Шейсет секунди след като президентът бъде свален от длъжност, някой трябва да положи клетва като негов приемник. „Фабриките“ за слухове ще запазят в тайна името до последния момент, за да не бъде свързано с налудничавата политика на президента.

— Ами Моран?

— Тъкмо тук възниква проблем. Според неговите твърдения той разполагал с доказателство, че Марголин се е самоубил и че аз прикривам този факт.

— Някой повярва ли му?

— Няма значение дали някой му е повярвал. Новинарите се нахвърлят на изявленията му като мухи на мед. Пресконференциите му са обект на огромно внимание, той дори иска охрана от Тайните служби. Помощниците му вече обмислят план за прехода и посочват имена на негови приближени за съветници. Да продължавам ли?

— Картината е ясна — рече примирено Оутс. — Следващият президент на Съединените щати ще бъде Алън Моран.

— Не бива да го допускаме — възрази хладно Емет.

Всички погледи се обърнаха към него.

— Ако не можем да представим Винс Марголин до утре, по кой начин ще го предотвратим? — попита Броган.

— По всеки възможен — отвърна Емет. Той извади от чантата си за документи една папка. — Бих искал, господа, да хвърлите на това един поглед.

Оутс отвори папката и прочете съдържанието й, без да прави коментар, после я подаде на Броган, който на свой ред я даде на Меткалф. След като и той се запозна с изложеното в нея, тримата загледаха Емет, сякаш мълчаливо го подканяха той да заговори пръв.

— Всичко, което прочетохте тук, господа, е вярно — обобщи той.

— Защо не е излязло наяве досега? — поинтересува се Оутс.

— Защото не е възниквала причина, за да се издаде заповед за задълбочено проучване на този човек — отвърна Емет. — ФБР няма навик да се рови в живота на нашите законодатели, ако няма солидни доказателства за криминални дейности в миналото им. Ние държим в архива факти от рода на хвърляне на кал по време на развод, дребни престъпления, сексуални извращения или незаконна търговия, но си затваряме очите. Досието на Моран го изкарва неопетнен, прекалено неопетнен за човек, който се стреми към върха със зъби и нокти, без да има нужното образование, средна интелигентност, склонност към усилена работа, богатство или важни връзки. Нищо в характера му не говори за предприемчивост или талант. Както виждате, всичко това не може да мине като препоръка за папа.

Меткалф прегледа още веднъж съдържанието на папката.

— Тази борсово посредническа фирма в Чикаго… как й беше името? А, да, „Блекфокс енд Чърчил“. Каква е тя?

— Подставена фирма — перачница на рушветите и незаконните възнаграждения на Моран. Това са имена, взети от надгробни камъни в гробището Фарго в Северна Дакота. Извършват се фалшиви сделки, с цел да се прикрият паричните подкупи, получавани от съмнителни групировки със специални интереси, от доставчици на отбранителни съоръжения, от щатски или градски длъжностни лица, нуждаещи се от парични фондови средства, без да ги е грижа откъде идват, и от лица от престъпния свят за извършени услуги. Пред говорителя на Белия дом Моран Бугейнвилови са невинни агънца.

— Трябва да публикуваме това — настоя Броган.

— Аз не бих поощрил подобна стъпка — обади се предпазливо Оутс. — Моран няма да се спре пред нищо, ще отрича и ще твърди, че това са измислени обвинения, целящи да му попречат да поведе страната към помирение и единство. Мога да си представя как ще призовава към американската традиция за справедливост, докато той самият виси от кръста. И докато съдебната власт го постави на тясно, той вече ще е положил клетва за встъпване на президентския пост. Нека да погледнем нещата в лицето — не можете да изправите страната пред две обвинения за държавна измяна в една и съща година.

Меткалф кимна в знак на съгласие.

— Ако вървим по петите на налудничавата политика на президента и на бълнуванията на Моран за предполагаемото самоубийство на вицепрезидента, американската общественост едва ли ще може да преглътне лесно рязката политическа промяна. Пълната загуба на доверие във федералната система може да надигне възмущението на избирателите през следващите избори.

— Дори по-лошо — добави Емет. — Все повече и повече хора отказват да плащат данъци с обосновката, че удържаните им долари се изразходват за нещо, което не им харесва. И не можете да ги вините, че не искат да подкрепят правителство, ръководено от некадърни управници. Стигне ли се дотам, че всеки от петте милиона души тук скъса данъчната си декларация до следващия петнайсети април, федералната машина, каквато я знаем, ще спре да действа.

Четиримата мъже седяха в кабинета на караваната неподвижни като образи от картина. Фантазията им се луташе в неправдоподобни догадки. Никога не бе се случвало подобно нещо. Вероятността да оцелеят невредими от бурята им се струваше малка.

Най-подир Броган заговори:

— Без Винс Марголин сме загубени.

— Първата ясна следа ни даде оня човек от НЮМА — Пит.

— Каква е тя? — попита Меткалф.

— Пит стигнал до заключението, че лабораторията за контрол на съзнанието, където е задържан Марголин, се намира в речен шлеп.

— Къде? — възкликна Меткалф, сякаш не бе чул добре.

— В речен шлеп — повтори Емет. — Закотвен бог знае в кой вътрешен воден път.

— Предприели ли сте търсене?

— Изпратени са всички свободни агенти, които Мартин и аз събрахме от двете управления.

— Ако ми дадете още малко подробности и съставите бързо план за съгласуване на действията ни, мога да изпратя в района на търсене всякакъв вид въоръжени сили, с които Министерството на отбраната разполага.

— Това наистина ще е от помощ, генерале — вметна Оутс. — Благодаря ви.

Телефонът иззвъня и Оутс вдигна слушалката. След като изслуша мълчаливо гласа, той затвори телефона и изруга:

— По дяволите.

Емет никога не бе чувал Оутс да използва такъв език.

— Кой беше?

— Един от помощниците ми докладва от долната камара на Конгреса.

— И какво каза?

— Моран току-що е прокарал по бързата процедура гласуването на обвинението.

— В такъв случай вече нищо не стои между него и президентския пост освен гласуването от Сената — отбеляза Броган.

— Той е изтеглил дневния ред с цели десет часа — каза Меткалф.

— Ако не докараме вицепрезидента до утре по това време — рече Емет, — можем да пратим на Съединените щати целувка за сбогом.