Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (29)

28.

Сандекър спря колата си на паркинга на един яхтклуб на шейсет метра от Вашингтон. Измъкна се иззад волана и се загледа в изгледа над Потомак. Чистото синьо небе искреше, а мътните зелени води на реката препускаха към залива Чесапийк. Той заслиза по една хлътнала стълба към плаващия док. В единия му край бе вързана износена стара лодка за миди, чиито ръждясали щипци висяха от един прът като щипки на причудливо животно.

Корпусът бе очукан от дългата и непрекъсната употреба и почти цялата му боя бе паднала. Дизеловият двигател пухтеше и изхвърляше малки облачета отработени газове от комина, които се стопяваха в лекия бриз. Името й, едва различимо върху кърмовото огледало, беше „Хоки Ямоки“.

Сандекър погледна часовника си: дванайсет без двайсет. Той кимна доволен. Само три часа след като уведоми накратко Пит за належащата задача, търсенето на „Игъл“ бе в ход. Адмиралът скочи в лодката и махна за поздрав на двамата инженери, които скачваха хидролокаторния датчик към кабела на записващото устройство, после влезе в кормилната рубка. Завари Пит да разглежда внимателно през лупа голяма сателитна снимка.

— Това ли беше най-доброто, което успя да намериш?

Пит вдигна поглед и развеселен попита:

— Имате предвид лодката ли?

— Да.

— Е, не отговаря на лъснатите ви до блясък военноморски стандарти, но ще свърши добра работа.

— Нима нямаше нито един свободен изследователски плавателен съд от нашите?

— Имаше, но избрах тази стара черупка по две причини. Първо, тя е страхотно удобна за работа и второ, ако някой наистина е задигнал правителствена яхта с група високопоставени личности на борда и я е изхвърлил в морето, то той ще предположи, че ще се предприеме основно подводно търсене и ще следи операцията. А така ние ще си свършим работата, преди онзи да се е усетил.

Сандекър беше казал на Пит само, че яхта на Военноморските сили е била открадната от кея на Маунт Върнън и се предполага, че е била потопена. Почти никакви други подробности.

— Кой ти е казал, че на борда й е имало високопоставени личности?

— Небето е нагъчкано от вертолети на сухопътните войски и на Военноморските сили като ято скакалци, а човек може да прекоси реката направо по палубите на корабите на бреговата охрана. В тази претърсвателна операция има нещо повече, отколкото дадохте да се разбере, адмирале, много повече.

Сандекър не отговори нищо. Само призна в себе си, че Пит е с четири скока напред в разсъжденията си. Знаеше, че мълчанието му още повече засилва подозренията на Пит. За да измести въпроса, попита:

— Да не би да си забелязал нещо, та започваш търсенето толкова далеч от Маунт Върнън?

— Това ще ни спести четири дни и четирийсет километра. Реших, че яхтата ще бъде забелязана от една от нашите камери за въздушно наблюдение, но знам ли коя? Военните разузнавателни спътници не кръжат над Вашингтон, а снимките на атмосферните условия нямат за цел да увеличават дребни подробности.

— Откъде взе тази? — попита Сандекър, сочейки снимката пред Пит.

— От един приятел от Вътрешното министерство. Един от техните спътници за геоложко наблюдение изминал деветстотин километра и заснел инфрачервена картина на залива Чесапийк и съседните реки. Час: четири и четирийсет сутринта в деня на изчезването на яхтата. Погледнете през лупата фотоувеличението на този отрязък на Потомак и ще видите, че единствената яхта, която се вижда по реката, плава на километър и половина от Маунт Върнън надолу.

Сандекър се вгледа в малката бяла точка на снимката. Тя изпъкваше невероятно ясно. Можеше да се различи всяка принадлежност на палубите, дори фигурите на двама души. Той вдигна поглед към Пит.

— Няма начин да се докаже, че това е яхтата, която търсим — рече той с равен тон.

— Не съм паднал от Марс, адмирале. Точно тази е президентската яхта „Игъл“.

— Няма да споря с теб — отвърна Сандекър тихо, — но не мога да ти кажа нищо повече от това, което вече знаеш.

Пит само сви рамене.

— И тъй, къде мислиш, че е сега?

Зелените очи на Пит потъмняха. Той хвърли лукав поглед на Сандекър и взе един пергел.

— Прегледах спецификациите на „Игъл“. Максималната й скорост е четиринайсет възела. И тъй, въздушната снимка е била направена в четири часа и четирийсет минути. Час и половина до пукването на зората. Екипажът, който е извършил този пиратски набег, не се е осмелил да рискува да бъде видян, затова я е пратил на дъното под прикритието на тъмнината. Като се вземе предвид всичко това, излиза, че тя е изминала само трийсет и три километра преди изгрев-слънце.

— Остава все още много вода.

— Мисля, че мога да я намаля.

— Като стоиш в канала ли?

— Да, сър, в дълбоки води. Ако аз ръководех акцията, щях да я потопя надълбоко, за да предотвратя случайното й откриване.

— Каква е средната дълбочина, която си измерил?

— Между девет и дванайсет метра.

— Не е достатъчна.

— Така е, но според измерванията на водните дълбочини, нанесени върху морските карти, има няколко дупки, дълбоки над трийсет метра.

Сандекър замълча и погледна през прозореца на кормилната рубка. Видя Ал Джордино да върви по палубата, нарамил на яките си плещи два резервоара за въздух. Адмиралът се обърна отново към Пит и го загледа замислен.

— Ако се натъкнеш на яхтата — заговори той с леден глас, — не влизай вътре. Работата ни е да я открием и разпознаем. Нищо повече.

— Какво има в нея, та не бива да го виждаме?

— Не питай.

Пит се усмихна насила.

— Зачитайте чувствата ми. Доста съм непостоянен.

— Ама че си дявол! — изсумтя Сандекър. — Какво мислиш, че има в яхтата?

— По-точно, кои.

— Има ли значение? — предпазливо попита Сандекър. — Може и да е празна.

— Нещо ме будалкате, адмирале. Сигурен съм. Добре, като я намерим, какво следва?

— ФБР поема нещата.

— А, значи ние си изиграваме роличката и се дръпваме настрана.

— Такива са нарежданията.

— Майната им на ония.

— Кои ония?

— На властниците, които играят дребни потайни игрички.

— Повярвай ми, тази задача не е дребна.

Лицето на Пит доби суров израз.

— Ще преценим, когато намерим яхтата, нали?

— Помни ми думата — каза Сандекър, — ще съжалиш, че си поискал да видиш онова, което може би ще намериш в потъналата яхта.

Едва изрекъл думите, Сандекър разбра, че е развял платно пред бик. Още щом Пит се спуснеше под повърхността на реката, тънката каишка на заповедта щеше да е скъсана.