Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (38)

37.

Беше мрачен сън. От онези, за които той никога нямаше да си спомни, когато се събудеше. Търсеше някого в недрата на изоставен кораб. Пясък и мрак пречеше на зрението му, както му пречеха зелените речни водорасли и червеникавокафявата утайка при гмуркането към „Игъл“.

Търсеният от него обект плуваше пред лицето му с неясни очертания, но той все не можеше да го хване. От време на време спираше и опитваше да се взре през мрака, а размазаната фигура му се подиграваше, като го приканваше с жест да се приближи.

Силен звън прониза ухото му, той изплува от съня си и затърси слепешком телефона.

— Дърк? — долетя бодър глас от гърло, което му идеше да удуши.

— Да.

— Имам новини за теб.

— Ъ?

— Спиш ли? Обажда се Сейнт Джулиън.

— Пърлмутър, ти ли си?

— Разбуди се. Открих нещо.

Тогава Пит светна нощната лампа и седна в леглото.

— Добре, слушам те.

— Получих писмено изложение от приятелите ми в Корея. Прегледали архивите на корейските корабостроителници. И знаеш ли какво? „Бел Час“ изобщо не е бил бракуван.

Пит отметна завивките и пусна крака на пода.

— Продължавай.

— Извинявай, че не ти се обадих толкова време, но се оказа, че това е най-невероятната морска загадка, на която съм попадал. В продължение на трийсет години някой си е играл такава игрички с кораби, каквато не можеш да си представиш.

— Казвай, може и да мога.

— Преди това искам да ти задам един въпрос — продължи Пърлмутър. — Какво име е изписано на кърмата на кораба, който откри в Аляска?

— „Пайлъттаун“.

— А ръбовете на боядисаните букви бяха ли изпъкнали?

Пит се замисли.

— Доколкото си спомням, боята беше избледняла. А изпъкналите ръбове сигурно са се протрили.

В слушалката се чу как Пърлмутър въздъхна с облекчение.

— Надявах се да ми отговориш така.

— Защо?

— Твоите подозрения се потвърдиха. „Сан Марино“, „Бел Час“ и „Пайлъттаун“ наистина са един и същ кораб.

— Не думай! — възкликна Пит внезапно възбуден. — Как направи връзката?

— Като открих какво е станало с истинския „Пайлъттаун“ — отвърна Пърлмутър с драматична интонация в гласа. — Моите източници не са намерили никакъв протокол за бракуването на „Бел Час“ в корабостроителницата в Пусан. Тогава се заинатих и ги помолих да проверят във всички възможни корабостроителници по крайбрежието. Те се натъкнали на следа в пристанището на Инчхон. Интересни хора са ръководителите на корабостроителните бригади — не забравят нито един техен кораб, особено онзи, който са хвърлили на бунището. Съвестно си вършат работата, но дълбоко в себе си им е мъчно, когато виждат как някой грохнал стар плавателен съд бива теглен до дока им за последен път. Та един такъв отдавна пенсиониран бригадир разправял с часове на хората ми за доброто старо време. Оказал се златна мина по отношение на корабни знания.

— И какво им е казал? — попита нетърпеливо Пит.

— Описал им с големи подробности как той, заедно с бригадата, която ръководел, превърнали „Сан Марино“ от товарен кораб в кораб, превозващ руда, преименуван на „Бел Час“.

— А корабостроителните протоколи?

— Явно са били фалшифицирани от собствениците на корабостроителницата, които между другото се оказаха старите ни познайници от търговското дружество „Сосан“. Бригадирът си спомнил също и как бракували и разбили на парчета истинския „Пайлъттаун“. Вероятно отвличането на „Сан Марино“ заедно с товара му и убийството на екипажа му са дело на дружеството „Сосан“ или на някоя подставена фирма. После са преустроили товарните му трюмове така, че да станат годни за пренасяне на руда, документирали са го под друго име и са го пуснали да скита по моретата.

— Къде е ролята на „Пайлъттаун“ тук? — поиска да разбере Пит.

— Той е законно закупен от дружеството „Сосан“. Може би ще ти е интересно да узнаеш, че той има вписани десет митнически нарушения в Международния център по морски престъпления. Това е адски голям брой. Предполага се, че е пренасял тайно какво ли не — плутоний за Либия, оръжие за бунтовници в Аржентина, тайна американска технология за Русия, каквото щеш още. Когато корпусът и двигателите му овехтели, той своевременно бил бракуван и цялата му документация — унищожена.

— Но защо е бил обявен за изчезнал, след като всъщност те са потопили „Сан Марино“, прекръстен на „Бел Час“?

— Защото е имало вероятност да бъдат повдигнати въпроси относно произхода на „Бел Час“. А „Пайлъттаун“ бил снабден със солидна документация, затова именно него обявили за изчезнал заедно с несъществуващ товар и поискали тлъста застраховка от застрахователните дружества.

Пит се загледа в пръстите на краката си и ги размърда.

— Възрастният бригадир споменал ли е за други преустройства на кораби на дружеството „Сосан“?

— Да, за още два — един танкер и един контейнеровоз — отвърна Пърлмутър. — Само че те били преоборудвани, а не преустроени. Имената им били „Бутвил“ и „Венис“.

— А какви имена са имали преди това?

— Според изложението на моите приятели бригадирът твърдял, че всичките им първоначални характерни особености били заличени.

— Излиза, като че някой си е направил флотилия от отвлечени кораби.

— Евтин и мръсен начин да въртиш бизнес.

— Нещо ново за търговската централа на дружеството?

— Там вратата е все още затворена — отвърна Пърлмутър. — Пенсионираният бригадир обаче казал, че след като корабите били готови да бъдат пуснати на вода, някакъв тузар почнал да идва, за да ги инспектира.

— Нещо друго? — Пит стана от леглото.

— Това е засега.

— Трябва да има още нещо — физически данни, име, от тоя род.

— Чакай пак да погледна изложението.

Пит чу шумолене на хартия и мънкащия глас на Пърлмутър.

— А, ето, слушай! „Високопоставената личност пристигнала с огромна черна лимузина.“ Не е спомената марката. „Бил висок за кореец…“

— Кореец ли?

— Така пише — рече Пърлмутър. — И още, че говорел корейски с американски акцент.

Забулената фигура в съня на Пит се приближи с крачка към него.

— Сейнт Джулиън, свършил си добра работа.

— Съжалявам, че не можах да доведа нещата докрай.

— Ти ни донесе първото просветление.

— Спипай това мръсно копеле, Дърк.

— Такива са ми намеренията.

— Ако имаш нужда от мен, аз съм насреща с най-голяма охота.

— Благодаря ти, Сейнт Джулиън.

Пит отиде до гардероба, облече късо кимоно и върза колана му на възел. После затътри крака до кухнята, наля си плодов сок с тъмен ром и набра телефонен номер.

След няколко позвънявания се обади безизразен глас:

— Дааа?

— Хирам, размърдай компютъра си. Имам нова задача за теб.