Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (21)

20.

Ръчните часовници и всички отличителни вещи бяха свалени от руснаците, когато хората на Бугейнвилови ги прехвърлиха насред реката от ферибота от Статън Айланд на друг плавателен съд. Очите им бяха вързани, а на ушите имаха стереослушалки, в които звучеше успокояваща камерна музика. Минути по-късно те бяха във въздуха, издигнати от тъмните пристанищни води с реактивен хидроплан.

Полетът им се стори дълъг и изморителен и накрая приключи с гладко приводняване върху повърхност на езеро, както прецени Луговой. След двайсетминутно пътуване загубилите ориентация руснаци бяха поведени по метална пътека и вкарани в асансьор. Едва когато излязоха от асансьора и тръгнаха по застлан с килим коридор към спалните им помещения, превръзките на очите и слушалките им бяха свалени.

Луговой бе дълбоко поразен от техническото оборудване, доставено от Бугейнвилови. Електронните и лабораторни съоръжения надминаваха всички подобни апаратури, които бе виждал в Съветския съюз. Всеки детайл от няколкостотинте видове уреди беше налице и монтиран. Не бе пропуснато и нищо от битовите условия на екипа му. Всички бяха разпределени в отделни жилищни помещения със самостоятелни бани, а в края на главния коридор се простираше елегантна зала за хранене, която се обслужваше от превъзходен корейски главен готвач и двама сервитьори.

Обзавеждането, включващо кухненски фризери и готварски печки, канцеларската техника и пункта за обработка на данни бяха в цветове, подбрани с вкус, за да съответстват на студено сините и зелени тонове на стените и килимите. Във формата и изпълнението на всеки отделен предмет имаше нещо екзотично, каквото беше и цялостното въздействие.

И все пак това изолирано обкръжение представляваше луксозен затвор. На хората на Луговой не им бе разрешено да влизат и излизат от него. Вратите на асансьора бяха винаги затворени, а отвън нямаше нито един бутон за управлението му. Той провери всички помещения, но не откри никъде прозорец или видимо очертание на врата или друг изход. Отвън не долиташе никакъв звук.

Проверката му бе прекъсната от пристигането на субектите. И четиримата бяха в полусъзнание вследствие на успокоителните средства и пълно неведение за обкръжението им. Приготвиха ги и ги настаниха в отделни кабини, наречени „пашкули“. По вътрешната облицовка не се виждаше никакъв ръб, ъглите бяха заоблени, нямаше нищо, което да задържи погледа. Отражението на скрита лампа хвърляше слаба светлина, която придаваше на пашкула равен сив цвят. Специално изградените стени предпазваха от всякакви звуци и електрически проводници, които можеха да внесат смущения в мозъчната дейност или да я повишат.

Луговой заедно с двама от асистентите си застана пред един пулт и огледа редицата от цветни видеомонитори, които изобразяваха легналите в пашкулите субекти. Трима от тях продължаваха да са в състояние на транс и забрава. Единият обаче беше на път да дойде в съзнание, уязвим към внушения и душевно неориентиран. Инжектираха му опиати, които действаха на контрола на мускулите и напълно парализираха всяко движение на тялото. На главата му бе нахлузено пластмасово кепе.

На Луговой все още му беше трудно да поеме властта, която получи. Вътрешно трепереше при мисълта, че се впуска в един от най-значимите експерименти на века. Онова, което правеше, през идните дни щеше да повлияе коренно на света, както повлия и разработването на ядрената енергия.

— Доктор Луговой?

Вглъбеността на Луговой бе прекъсната от непознат глас. Той се обърна и с изненада видя нисък, набит мъж с груби славянски черти и разчорлена черна коса, който като че ли бе влязъл през стената.

— Кой сте вие? — стреснат попита Луговой.

Непознатият заговори много тихо, сякаш се стараеше да не бъде чут.

— Суворов, Пол Суворов, външно контраразузнаване.

— Боже мой! — пребледня Луговой. — Вие сте от КГБ? Как попаднахте тук?

— Чист късмет — отвърна саркастично Суворов. — На моята секция по безопасността се падна задачата да ви държи под наблюдение от деня, в който стъпихте в Ню Йорк. След подозрителното ви посещение в кантората на Морски линии „Бугейнвил“ аз лично поех задачата. Бях на ферибота, когато с вас се свързаха хората, които ви доведоха тук. Благодарение на тъмнината се смесих безпрепятствено с вашия екип и се включих в пътуването за където и да е то. Откакто пристигнахме, не съм мърдал от стаята си.

— Имате ли представа къде сте си напъхал носа? — попита го Луговой с пламнало от гняв лице.

— Не още — отвърна невъзмутим Суворов, — но мой дълг е да разбера.

— Тази операция е по нареждане от най-високо ниво. Тя няма нищо общо с КГБ.

— Това ще преценя аз…

— Ще преценявате на майната си, в сибирския студ — процеди през зъби Луговой, — ако се намесите в работата ми тук.

Суворов изглеждаше леко развеселен от раздразнителния тон на Луговой. После започна бавно да съзнава, че вероятно е превишил властта си.

— Може би ще мога да ви помогна.

— Как?

— Ако ви потрябват моите по-специални умения.

— Не ползвам услугите на убиец.

— Мислех предимно за бягство.

— Нямам причина за бягство.

Досадата на Суворов ставаше все по-явна.

— Трябва да влезете в положението ми.

Сега Луговой взе надмощие.

— Умът ми е зает с много по-важни неща от бюрократичното ви вмешателство.

— Като какви например? — Суворов обхвана с жест на ръката стаята. — Какво всъщност става тук?

Луговой го изгледа продължително, преди да отстъпи пред суетата.

— Проект за интервенция в съзнанието.

Суворов повдигна вежди.

— Интервенция в съзнанието ли?

— Или контрол на мозъка, ако щете.

Суворов се обърна с лице към видеомониторите и кимна към изображението.

— Затова ли е онова кепе?

— На главата на субекта ли?

— Същото.

— То представлява модул с микроелектронна интегрална схема, съдържаща сто и десет проби, която измерва вътрешните функции на тялото, от общия пулс до хормоналните секрети. Освен това улавя данните, протичащи през мозъка на субекта, и ги предава на компютрите в тази стая. После разговорът на мозъка, тъй да се каже, се превежда на разбираем език.

— Не виждам никакви електродни изводи.

— Те са в миналото — отвърна Луговой. — Всичко, което искаме да запишем, може да се телеизмерва през атмосферата. Вече не разчитаме на излишните купища от жици и изводи.

— Значи можете да узнаете какво мисли той, така ли? — попита изумен Суворов.

Луговой кимна.

— Мозъкът говори свой собствен език и онова, което казва, разкрива вътрешните мисли на притежателя му. Мозъкът говори неспирно ден и нощ и ни дава възможност да проучим внимателно работещото съзнание, да разберем как и защо мисли човек. Впечатленията са подсъзнателни и толкова светкавични, че само компютър, проектиран да работи в пикосекунди, може да ги запамети и разшифрира.

— Не знаех, че науката за изследване на мозъка е стигнала до такова високо равнище.

— След като уловим ритмите на мозъка и съставим диаграмата им — продължи Луговой, — можем да предвидим намеренията и физическите му движения. Ще знаем кога субектът е на път да каже или извърши нещо погрешно. И най-важното, можем да се намесим навреме, за да го възпрем. За по-малко от едно мигване компютърът е в състояние да изтрие погрешното му намерение и да пренареди мислите му.

Суворов го погледна със страхопочитание.

— Един религиозен капиталист би ви обвинил в груба намеса в човешката душа.

— Както вие, така и аз съм предан член на комунистическата партия, другарю Суворов. Не вярвам в спасението на душата. В този случай обаче не можем да допуснем драстичен прелом. Основните мисловни процеси на субекта няма да бъдат нарушени. Няма да има промяна в словесния израз или в обноските му.

— Един вид контролирано промиване на мозъка.

— Да, но не и грубо промиване на мозъка — възрази с възмущение Луговой. — Съвършенството ни далеч надминава всичко, изобретено от китайците. Те все още вярват, че за да се превъзпита даден субект, трябва да се разруши егото му. Опитите им с опиати и хипнози не се увенчаха с особен успех. Хипнозата е прекалено неопределено, прекалено непостоянно състояние, за да има трайна стойност. А опиатите пък се оказаха опасни, защото понякога предизвикват неочаквани промени в индивидуалността и поведението. Когато приключа с този субект тук, той отново ще се върне в действителността и към личния си начин на живот, сякаш никога не е бил откъсван от тях. Единственото, което възнамерявам да правя, е да променя политическите му възгледи.

— Кой е въпросният субект?

— Нима не знаете? Не го ли разпознахте?

Суворов погледна видеоиндикатора. Очите му постепенно се разшириха и той пристъпи с две крачки по-близо до екрана, лицето му се изопна, устните му се размърдаха механически.

— Президентът? — Гласът му спадна до шепот, изпълнен с неверие. — Ама това наистина ли е президентът на Съединените щати?

— Да, от плът и кръв.

— Но как… къде?…

— Подарък от нашите домакини — отвърна неопределено Луговой.

— Ще се явят ли странични ефекти? — попита Суворов с лека подигравка.

— Никакви.

— А ще му остане ли някакъв спомен?

— Само това, че е отишъл да си легне — дотолкова ще помни, когато се събуди след десет дни.

— Значи вие наистина можете да извършите такъв опит? — попита Суворов с настоятелността на човек от служба за сигурност.

— Да — отвърна Луговой и в очите му проблесна увереност. — Дори много повече.