Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (28)

27.

Президентът седеше изправен на тръбен стол с черна кожена тапицерия, тялото му бе здраво завързано с найлонови ремъци. Погледът му, разцентрован и празен, блуждаеше някъде в пространството. Върху гърдите и челото му бяха закрепени безжични датчици, които улавяха физическите характерни особености на осем различни функции на живот и ги предаваха на компютърна мрежа.

Работното помещение беше малко, не повече от девет квадратни метра, и претъпкано с електронна контролна апаратура. Луговой и екипът му от четирима хирурзи безшумно и с вещина се подготвяха за деликатната операция. Пол Суворов стоеше в единствения празен ъгъл с вид на човек, който не се чувства удобно, че е облечен със зелена стерилна престилка. Той наблюдаваше как една от помощничките на Луговой заби тънка игла в едната половина на врата на президента, после — в другата.

— Странно място за слагане на упойка — отбеляза Суворов.

— За проникването в мозъка ще използваме местна — поясни Луговой, без да сваля очи от силно увеличения рентгенов анализ върху видеоекрана. — Обаче малка доза амитал в сънните артерии докарва лявото и дясното полукълба на мозъка в сънливо състояние. Целта на процедурата е да се заличи всеки съзнателен спомен от операцията.

— Не трябваше ли да обръснете главата му? — попита Суворов, сочейки към косата на президента, която се подаваше от отвора на металната каска, обгръщаща черепа му.

— Ще трябва да се въздържим от обичайната хирургическа процедура — отвърна търпеливо Луговой. — По разбираеми причини не можем по никакъв начин да променяме външността му.

— Кой ще ръководи операцията?

— Вие как мислите?

— Питам вас, другарю.

— Аз.

Суворов не скри изумлението си.

— Проучих вашето досие и досието на всеки един от екипа ви. Знам ги наизуст почти дума по дума. Вашата област е психологията. Един от екипа ви е биохимик, останалите са електронни техници. Сред вас няма квалифицирани хирурзи.

— Защото не са ни необходими. — Луговой отново отмести поглед към телевизионния екран, после кимна. — Можем да започваме. Насочете лазера към съответното място.

Един от техниците притисна лице в гумения окуляр на микроскопа, прикрепен към аргонов лазер. Уредът бе свързан към компютър и изобразяваше поредица от координати от оранжеви числа в долната част на фиксажа на микроскопа. Когато всяка координата показа нула, местоположението бе точно.

Мъжът при лазера кимна и съобщи:

— Местоположение определено.

— Започвайте! — нареди Луговой.

Тънка струйка дим, толкова слаба, че само лазерният оператор можеше да я види през микроскопа, сигнализира за допира на почти незабележимо тънкия синьо-зелен лъч до черепа на президента.

Гледката беше странна. Всеки стоеше с гръб към президента и наблюдаваше мониторите. Изображенията бяха увеличени докрай и лъчът се виждаше във вид на тънки като паяжина нишки. С прецизност далеч по-голяма от умението на човешката ръка компютърът направляваше лазера в пробиването на съвсем малка дупчица — една трийсета от милиметъра — в костта, навлизайки само до обвивката, покриваща мозъка и секрециите му.

Прехласнат, Суворов пристъпи по-близо до мониторите.

— Какво ще стане по-нататък?

Луговой му посочи електронния микроскоп.

— Вижте сам.

Суворов погледна пред двойните лещи.

— Виждам само едно тъмно петно.

— Нагласете си фокуса.

Суворов последва съвета му и петното се превърна в чип — интегрална схема.

— Това е микроминиатюризирана присадка, която може да вкарва и да получава мозъчни сигнали. Сега ще я поставим в мозъчната кора, откъдето започват мисловните процеси на мозъка.

— Какво използва присадката за енергиен източник?

— Самият мозък произвежда десетватово електричество — поясни Луговой. — Прозренията на президента могат да се телеизмерват до устройство за управление, намиращо се на хиляди километри, могат да се превеждат на даден език и да връщат всякакви поискани команди. То е нещо като да сменяш телевизионните канали с дистанционно управление.

Суворов отстъпи назад от микроскопа и вдигна поглед към Луговой.

— Възможностите са много по-изумителни, отколкото предполагах — прошепна той. — Така можем да узнаем всяко поверително сведение на американското правителство.

— Дори ще бъдем в състояние да манипулираме дните и нощите му до края на живота му — добави Луговой. — А чрез компютъра да направляваме личния му характер, без нито той, нито някой до него да забележи това.

До Луговой се приближи един техник.

— Готови сме да вкараме присадката.

Луговой кимна и рече:

— Действайте!

На мястото на лазера бе поставена машина, подобна на робот. От микроскопа бе взета една невероятно мъничка присадка и съвсем точно бе закрепена в края на единична тънка жичка, която стърчеше от механичната ръка. После присадката бе допряна до дупчицата в черепа на президента.

— Готови за вкарване… сега! — чу се провлаченият глас на мъжа пред пулта за управление. Както преди с лазера, така и този път той свери числата, изобразени на екрана. Цялата процедура бе програмирана отново. Човешка ръка не участваше. Воден от компютъра, роботът внимателно вкара жичката през защитната кора в меките гънки на мозъка. След шест минути на екрана на индикаторното устройство светна „ЗНАК“.

Погледът на Луговой нито за миг не се отдели от цветния рентгенов монитор.

— Отдели и издърпай сондата — рече той.

— Сондата отделена и издърпана — повтори нечий глас.

Жичката беше свалена и на нейно място бе поставен миниатюрен инструмент, подобен на тръба, която завършваше с малък щифт с три косъма с корените им, отскубнати от един от членовете на руския екип, чиято коса много наподобяваше на косата на президента. Щифтчето бе пъхнато в дупчицата, пробита от лазерния лъч. Когато роботният механизъм бе изместен назад, Луговой се приближи и огледа резултата с голяма увеличителна лупа.

— Получените малки неравности ще засъхнат и след няколко дни ще се отлюспят — отбеляза той. Изправи се със задоволство и погледна към компютърните екрани.

— Присадката задейства — съобщи асистентката.

Удовлетворен, Луговой потърка ръце.

— Добре, можем да пристъпим към втория пробив.

— Друга присадка ли ще слагате? — попита Суворов.

— Не, ще инжектираме малко количество РНК в хипокампуса.

— Бихте ли го казали на профански език?

Луговой се пресегна над рамото на мъжа пред компютърния пулт и завъртя едно копче. Изображението на мозъка на президента се увеличи и изпълни целия екран на рентгеновия монитор.

— Ето — каза той, потупвайки екрана, — вижте този издатък във форма на морско конче, който минава под краищата на страничните кухини — жизнена част от системата на крайниците, управлявана от мозъка. Тя именно се нарича хипокампус. Тук се получават и разпръскват новите спомени. С инжектирането на РНК — рибонуклеинова киселина, която предава генетичните указания — взета е от един субект, субект, който е бил програмиран с определени мисли — ние можем да извършим така нареченото „прехвърляне на памет“.

Колкото и жадно да трупаше в съзнанието си всичко, което виждаше и чуваше, Суворов пак не можеше да смогне, не можеше да погълне цялата информация. Той погледна с недоверие към президента.

— Значи можете да вкарате паметта на един човек в мозъка на друг?

— Точно така — отвърна бездушно Луговой. — Какво мислите, че става в болниците за душевноболни, където КГБ изпраща враговете на държавата? Не всички биват превъзпитавани да станат послушни привърженици на партията. Много от тях се използват за важни психологически опити. Например РНК, която сега ще инжектираме в хипокампуса на президента, е извлечена от един художник, който непрекъснато рисуваше илюстрации, изобразяващи нашите ръководители в ужасни и неприлични пози… Забравих му името.

— Белкий?

— Да, Оскар Белкий. Социологически саможив човек. Картините му бяха или шедьоври на модерното изкуство, или кошмарни абстракции — според вкуса на всекиго. След като вашите колеги от държавна сигурност го арестуваха в ателието му, той тайно бе откаран в санаториум далеч от Киев. Там бе поставен в пашкул като тия тук, където престоя две години. Посредством новата техника за съхранение на паметта, открита чрез биохимията, паметта му бе изтрита и на нейно място бяха вкарани политически схващания, които сега искаме президентът да внуши на правителството си.

— А не можете ли да извършите същото нещо с контролна присадка?

— Присадката, заедно с компютризираната й мрежа, е изключително сложна и податлива на повреди. Докато прехвърлянето на памет действа като помощна система. Освен това опитите ни показаха, че контролният процес дава по-добри резултати, когато субектът сам твори мисли, а после присадката направлява отрицателния или положителния отговор.

— Поразително, наистина! — призна искрено Суворов. — И с това приключвате, така ли?

— Не съвсем. Като допълнителна защитна мярка един от хората ми — много опитен хипнотизатор — ще доведе президента до състояние на транс, за да заличи и най-малкото подсъзнателно чувство, което може да се породи у него, докато е под наше наблюдение. Също така ще му бъде вкаран разказ с ярки подробности, описващ къде е прекарал тия десет дни.

— Както казват американците, покорили сте всички основни положения.

Луговой поклати глава.

— Човешкият мозък е вълшебна вселена, която ние никога няма да проучим докрай. Може да си мислим, че най-накрая сме овладели сиво-розовото, тежко килограм и половина желе, но капризното му естество е непредсказуемо като времето.

— С други думи, искате да кажете, че има вероятност президентът да не реагира така, както вие желаете.

— Не е изключено — отвърна сериозно Луговой. — Дори е възможно мозъкът му да разруши границите на реалността независимо от контрола ни и да го накара да направи нещо, което да има ужасни последствия за всички нас.