Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (62)

61.

Една лимузина чакаше във военновъздушната база „Андрюс“, когато Пит бавно слезе по стълбата от пътническия реактивен самолет на Военноморските сили. В нея, скрит от тъмните прозорци, седеше адмирал Сандекър.

Той отвори вратата и помогна на Пит да се качи.

— Как мина полетът?

— За щастие не друсаше.

— Имаш ли багаж?

— Той е на мен — отвърна Пит намигайки и стисна зъби, докато се настаняваше на седалката до адмирала.

— Много ли те боли?

— Трудно се движа. Вече не слагат лепенки на пукнати ребра, както едно време. Оставят ги да зараснат от само себе си.

— Съжалявам, че настоях да се върнеш незабавно, но положението във Вашингтон е като пред буря и Дъг Оутс се надява, че ти имаш сведения, които биха разрешили някои проблеми.

— Разбирам — каза Пит. — Има ли някаква вест за Лорън?

— Не, за съжаление.

— Тя е жива — рече Пит, загледан през прозореца.

— Не се и съмнявам — изрази единодушие Сандекър. — Вероятно по недоглеждане името й не фигурира в списъка на оцелелите. Или пък тя самата е настояла за анонимност, за да избегне пресата.

— Лорън няма причина да се крие.

— Ще се появи — каза Сандекър. — А сега, предполагам, ще ми разкажеш как се оказа участник в най-печалната морска трагедия от петдесет години насам.

Пит се възхити на умението на адмирала най-неочаквано да насочва разговора в друга посока, сякаш скачаше от сауна в снега.

— През краткото време, в което бяхме заедно на „Леонид Андреев“ — започна Пит, — Лорън ми разказа как първата вечер след тръгването на парахода излязла да се разходи на палубата. По едно време външните светлини изгаснали и на кораба кацнал вертолет. От него слезли трима души, двама от които били грубо избутани навън. На Лорън й се сторило, че разпознала в слабата светлина Алън Моран сред тях. Тъй като не била сигурна дали не е било зрителна измама, тя се обадила по телефона на помощничката си Сали Линдеман и я помолила да провери къде е Моран. Сали попаднала на фалшиви следи, прикрити от мъгляви сведения и не открила Моран. Разбрала обаче, че той и Маркъс Ларимър били заедно. Тя съобщила на Лорън безуспешните резултати и тогава Лорън й казала да се свърже с мен. Но връзката прекъснала. Руснаците проконтролирали разговорите й и установили, че по една случайност тя станала свидетел на тайна операция.

— И затова са я затворили заедно с колегите й, които е трябвало да предприемат еднопосочно пътуване до Москва.

— Само че Лорън е била изложена на по-голяма опасност. Щели да изкарат, че по невнимание е паднала от борда.

— Какво става, след като Линдеман се свързва с теб? — подтикна го да продължи Сандекър.

— Двамата с Ал Джордино взехме самолет и отлетяхме на юг, за да хванем парахода в Сан Салвадор.

— Над двеста души загинаха на „Леонид Андреев“. Извадил си късмет, че си оживял.

— Да — рече Пит замислен. — Бях на косъм.

Той замълча и в съзнанието му изплува само едно лице — лицето на стюарда, който седеше в спасителната лодка и го гледаше със злобния поглед на човек, изпитващ наслаждение от действията си — убиец без капка жалост.

— Ако те интересува къде отиваме — наруши мълчанието Сандекър, — ще ти кажа: на среща със секретаря Оутс в Държавния департамент.

— Нека да се отбием през „Вашингтон поуст“ — ненадейно предложи Пит.

Сандекър му хвърли намръщен поглед.

— Не можем да си губим времето за купуване на вестници.

— Ако Оутс държи да ме изслуша, ще трябва да почака.

Сандекър направи кисела физиономия и отстъпи.

— Давам ти десет минути. Ще се обадя да му кажа, че самолетът ти е имал закъснение.

 

 

Пит се бе срещал с държавния секретар по време на работата на групата от Северноамериканския пакт. Грижливо подстриганата му коса имаше тъмносив цвят, а кафявите му очи оглеждаха със заучена непринуденост Пит. Оутс носеше сив костюм на стойност петстотин долара и лъснати до блясък черни обувки по поръчка. Той не излъчваше излишна агресивност и имаше стойката и движенията на лекоатлет.

— Много ми е приятно, че ви виждам отново, господин Пит.

— На мен също, господин секретар.

Оутс стисна силно ръката на Пит, после се обърна да му представи останалите мъже в заседателната зала. Кръгът от приближените му беше налице — Броган от ЦРУ, Емет от ФБР, Алън Мърсиър от Службата за национална сигурност, когото Пит също познаваше, Дан Фосет, представляващ Белия дом. Адмирал Сандекър остана редом до Пит и наблюдаваше със зорко око приятеля си.

— Моля, седнете — посочи им Оутс столовете.

Сам Емет се обърна и погледна с интерес Пит, забелязвайки дълбоките бръчки, набраздили лицето му.

— Господин Пит, позволих си волността да прегледам досието ви и трябва да призная, че работата ви за правителството се чете като роман. — Той млъкна и прелисти досието. — Бил сте пряко отговорен за спасяването на безброй хора по време на операцията „Виксън“. Способствал сте за подписването на договор за обединението с Канада. Оглавявал сте операция по изваждането на „Титаник“, в резултат на което сте открил рядък елемент за „Сицилианския проект“. Имате необичайната дарба винаги да пристигате навреме където трябва.

— Мисля, че е по-точно да се каже: „Винаги е там, където е необходим“ — вметна Оутс.

— Служил сте във Военновъздушните сили, преди да постъпите в НЮМА — продължи Емет. — Имате звание „майор“. Великолепна характеристика за службата ви във Виетнам. — Той замълча за миг и по лицето му се изписа любопитство. — Тук виждам, че сте получил похвала, задето сте свалил един от нашите самолети.

— Може би аз трябва да разкажа случая — намеси се Сандекър, — тъй като се намирах в самолета, по който Дърк стреля.

— Знам, че сме притиснати от времето, но ще ми е интересно да чуя тази история — рече Оутс.

Сандекър кимна учтиво.

— Пътувахме с екипа ми в транспортен самолет с два турбовитлови двигателя от Сайгон до едно малко пристанище на север от Да Нанг. Не знаехме, че аеродрумът, на който трябваше да кацнем, бил превзет от редовни северновиетнамски войски. Радиото ни не работеше и пилотът нямаше как да получи предупреждението. Наблизо летял Пит, който се връщал в базата си след бомбардировъчна мисия. Местният командир му наредил да ни пресрещне и по какъвто и да е начин да ни предупреди. — Сандекър погледна Пит и се усмихна. — Трябва да ви кажа, че той опита от пилотската кабина какво ли не с една неонова реклама, като ни показваше думи, стреля няколко пъти над носа ни, но нищо не влезе в дебелите ни глави. Вече извършвахме последния подстъп за кацане на пистата откъм морето, когато показвайки отлична подготовка по точна въздушна стрелба, той улучи двата ни двигателя и принуди пилота да кацне в морето, на километър и половина от брега. После Дърк започна да ни прикрива, обстрелвайки вражеските лодки, които тръгнаха към нас от брега, докато всички бъдем качени на един патрулен плавателен съд на военноморските ни сили. След като научихме, че ни е спасил от неизбежен затвор и вероятна смърт, двамата с него станахме близки приятели. Няколко години по-късно, когато президентът Форд ме помоли да основа НЮМА, успях да склоня Дърк да работи при мен.

Оутс погледна Пит с удивление в очите.

— Какъв интересен живот водите! Завиждам ви.

Преди Пит да отговори, Алън Мърсиър се намеси:

— Сигурен съм, че господин Пит е любопитен да разбере защо го повикахме тук.

— Известна ми е причината — каза Пит.

Той огледа един по един мъжете. Всички имаха вид на хора, които от месец не са помирисвали възглавница. Накрая се обърна към Оутс:

— Знам кой е отговорен за кражбата и за последвалото я изтичане на нервнопаралитично вещество S в залива Аляска. — Той говореше бавно и ясно. — Знам кой е извършил близо трийсет убийства при отвличането на президентската яхта и пътниците й. Знам самоличността на въпросните пътници и защо са били отвлечени. И последно, знам кой е саботирал „Леонид Андреев“, причинявайки гибелта на стотици мъже, жени и деца. Не говоря с предположения и догадки. Фактите и доказателствата ми са неопровержими.

В залата настъпи гробовна тишина. Никой не направи ни най-малък опит да каже нещо. Изложението на Пит ги порази до дъното на душата. Лицето на Емет имаше объркан израз. Фосет бе вкопчил ръце една в друга, за да прикрие нервността си. Оутс изглеждаше смаян.

Пръв зададе въпрос Броган.

— Да предположа ли, господин Пит, че намеквате за руснаците?

— Не, господине, нямам предвид тях.

— Има ли вероятност да грешите? — попита Мърсиър.

— Никаква.

— Щом не са руснаците, тогава кой е? — попита предпазливо Емет.

— Главата на морската империя „Бугейнвил“ Мин Корио и внукът й Ли Тонг.

— Случайно познавам лично Ли Тонг — каза Емет. — Той е уважаван бизнесмен, който прави солидни дарения по време на политически кампании.

— Същото прави и мафията, и всеки шарлатан, който цица от държавната машина за пари — каза с леден глас Пит. Той постави снимка на масата. — Взех я от справочния отдел на „Вашингтон поуст“. Познавате ли този мъж, господин Емет, който е в рамката на вратата?

Емет взе снимката и я огледа.

— Това е Ли Тонг Бугейнвил — отвърна той. — Не си прилича особено много, но рядко съм го виждал на снимка. Винаги е бягал от общественото внимание като дявол от тамян. Според мен правите сериозна грешка, господин Пит, като го обвинявате в каквото и да е престъпление.

— Няма никаква грешка — заяви твърдо Пит. — Същият този човек се опита да ме убие. Имам причина да вярвам, че той е отговорен за експлозията, която подпали и потопи „Леонид Андреев“, както и за отвличането на члена на Конгреса Лорън Смит.

— Отвличането на Лорън Смит е чисто предположение от ваша страна.

— Нима конгресмен Моран не ви е обяснил какво стана на борда на парахода? — попита Пит.

— Той отказва да го разпитваме — поясни Мърсиър. — Знаем само това, което съобщи пред информационните средства.

Емет започна да нервничи. Тълкуваше разкритията на Пит като обвинение в мудност на ФБР. Той се наведе над масата с очи, от които бълваше огън.

— Наистина ли очаквате да повярваме на тези ваши нелепи приказки?

— Малко ме е грижа дали ще ми повярвате, или не — отвърна Пит, притеснявайки директора на ФБР с втренчения си в него поглед.

— Можете ли да ни разкажете как стигнахте до Бугейнвилови? — попита Оутс.

— Моята намеса се дължи на смъртта на моя позната, причинена от нервнопаралитичното вещество S. Признавам, започнах да търся отговорните за тази работа от чисто отмъщение. Докато разследванията ми постепенно се съсредоточаваха върху обединението Морски линии „Бугейнвил“, неочаквано се разкриха нови пътища на незаконната организация.

— Можете ли да докажете вашите обвинения?

— Разбира се — отвърна Пит. — Компютърните данни, описващи отвличанията, наркобизнеса и контрабандните им операции, са на сигурно място в НЮМА.

Броган вдигна ръка.

— Един момент. Казахте, че Бугейнвилови стоят също и зад отвличането на „Игъл“.

— Да.

— И знаете кои са били похитени?

— Да, знам.

— Не е възможно — каза безизразно Броган.

— Да ви назова ли имената им? — попита Пит. — Да започнем с президента, после вицепрезидента Марголин, сенатор Ларимър и говорителя на Белия дом Моран. Аз бях с Ларимър, когато той умря. Марголин е все още жив и е задържан някъде от Бугейнвилови. Моран вече е тук, във Вашингтон, и без съмнение заговорничи да стане следващия месия. Президентът се намира в Белия дом, имунизиран срещу бедствието, което причинява, а мозъкът му е вързан за полите на съветския психолог на име доктор Алексей Луговой.

Ако допреди малко Оутс и останалите мъже седяха изумени, сега те се вцепениха. Броган имаше вид на човек, погълнал току-що лют сос „Табаско“.

— Не можете да знаете всичко това! — възкликна той.

— Повече от очевидно е, че го знам — отвърна спокойно Пит.

— Боже мой, откъде го знаете? — попита Оутс.

— Няколко часа преди гибелта на „Леонид Андреев“, аз убих агент на КГБ на име Пол Суворов. Той носеше бележник, който прибрах. Страниците описват всеки негов ход от момента на отвличането на президента от „Игъл“.

Пит извади изпод ризата си кесията за тютюн, отвори я и небрежно подхвърли бележника върху масата.

В продължение на няколко секунди той остана да лежи недокоснат на масата, докато накрая Оутс се пресегна и бавно го придърпа към себе си, сякаш се боеше, че ще го захапе. После запрелиства една по една страниците.

— Странно — каза той след малко, — текстът е писан на английски. Очаквах да видя някакви кодове на руски език.

— Не е толкова странно — обади се Броган. — Добрият оперативен работник ще пише на езика на страната, в която е пратен да работи. Ако има нещо необичайно, то е, че Суворов си е водил бележки. Мога само да предположа, че той е следил зорко Луговой, а проектът за контрол на мозъка е имал прекалено много техническа терминология, за да бъде запомнена, затова е записвал наблюденията си.

— Господин Пит — обърна се Фосет към него, — имате ли достатъчно доказателства за пред Върховния съд, за да подведете под отговорност Мин Корио Бугейнвил?

— За подвеждане под отговорност, да, но за осъждане, не — отвърна Пит. — Правителството никога няма да сложи зад решетките една осемдесет и шест годишна жена, толкова богата и могъща като Мин Корио. И ако тя реши, че шансовете й тук са малки, ще напусне страната и ще прехвърли операциите си другаде.

— Имайки предвид престъпленията — изрази гласно мислите си Фосет, — екстрадирането не би трябвало да представлява трудност.

— Мин Корио има силни връзки в Северна Корея — отбеляза Пит. — Отиде ли там, никога няма да я видите изправена пред съда.

Емет обмисли казаното и заговори с хладен тон:

— Мисля, че можем да поемем контрола върху този въпрос. — Той се обърна към Сандекър, сякаш Пит вече не съществуваше. — Адмирале, можете ли да ни осигурите господин Пит за по-нататъшни въпроси и да ни снабдите с компютърните данни, които той е събрал за Бугейнвилови?

— Можете да разчитате на пълното съдействие от страна на НЮМА — каза Сандекър, после добави с язвителен тон: — Винаги с удоволствие ще помагаме на ФБР, за да не се натъкне на някой риф.

— Добре, това го уточнихме — намеси се Оутс като спортен съдия. — Господин Пит, имате ли представа къде може да е задържан вицепрезидентът Марголин?

— Не, господине. Струва ми се, че дори и Суворов не е знаел. Според бележките му, след като е избягал от лабораторията на Луговой, той е претърсил района с вертолет, но не е успял да намери мястото и постройката. Споменава единствено за река на север от Чарлстън, Южна Каролина.

Оутс погледна последователно Емет, Броган, Мърсиър.

— Е, господа, вече имаме начална точка.

— Мисля, че всички дължим благодарност на господин Пит — рече Фосет.

— Да, наистина — подкрепи го Мърсиър. — Бяхте ни много полезен.

Господи! — помисли си Пит, те почват да говорят като представители на Търговската камара, изразяващи благодарността си към уличен чистач, който е вървял след парада.

— Това ли е всичко? — попита той.

— Засега, да — отвърна Оутс.

— А Лорън Смит и Винс Марголин?

— Ще се погрижим за тяхната безопасност — вметна студено Емет.

Пит бавно и мъчително се изправи на крака. Сандекър се приближи и го хвана подръка. Пит подпря ръце на масата и се наведе към Емет с поглед, способен да попари кактус.

— Няма да е зле да го сторите — рече той с глас, твърд като стомана. — Никак няма да е зле!