Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (22)

21.

Буйно пляскане с криле наруши спокойствието на ранното утро, когато два фазана литнаха към небето. Съветският президент Георги Антонов притисна двуцевната комбинирана пушка „Пурди“ в рамото си и натисна двата спусъка в бърза последователност. Изстрелите проехтяха в мъгливо влажната гора. Една от птиците изведнъж спря полета си и падна на земята.

Владимир Полевой, оглавяващият Комитета за държавна сигурност, изчака миг, за да се увери, че Антонов е пропуснал втория фазан и с един изстрел повали и втората птица.

Антонов изгледа директора на КГБ с твърд поглед.

— Пак ли искаш да засенчиш шефа си, Владимир?

Полевой отгатна правилно престореното недоволство на Антонов.

— Вашият изстрел беше неточен, другарю президент, за разлика от моя.

— Трябвало е да постъпиш на работа във Външно министерство вместо в Тайната полиция — каза през смях Антонов. — По дипломация не отстъпваш на Громико. — Той обходи с поглед гората наоколо. — Къде е нашият френски домакин?

— Президентът Л’Етранж е на седемдесет метра вляво от нас. — Отговорът на Полевой бе потвърден от залп изстрели някъде отвъд шубраците.

— Добре — измърмори Антонов, — значи можем малко да си поговорим. — Той възстанови празните гилзи и щракна предпазителя.

Полевой се приближи до него и заговори с тих глас.

— Мисля, че трябва да се въздържим от по-свободен разговор. Френското разузнаване има подслушвателни устройства навсякъде.

— Напоследък поверителните сведения рядко се запазват дълго време — въздъхна Антонов.

По устните на Полевой се изписа многозначителна усмивка.

— Да, нашите оперативни работници записаха разговорите на снощната среща между Л’Етранж и финансовия му министър.

— Има ли нещо, което би трябвало да знам?

— Нищо съществено. Разговорът им е бил съсредоточен предимно към склоняването ви да приемете програмата за финансова помощ на американския президент.

— Ако са толкова глупави да вярват, че няма да извлека полза от наивната щедрост на президента, то още по-глупави са, ако си мислят, че съм дошъл тук да обсъждам въпросната програма.

— Бъдете спокоен, французите изобщо не подозират истинската причина за посещението ви.

— Какви са последните вести от Ню Йорк?

— Само това, че „Хъкълбери Фин“ е надминал нашите очаквания. — Полевой произнесе на руски Хъкълбери като Гъкълбери.

— И всичко върви добре?

— Пътуването е започнало.

— Значи дъртата кучка изпълни онова, което смятахме за невъзможно.

— Загадката е как ли е успяла.

Антонов го погледна учуден.

— Нима не знаем?

— Не, другарю президент. Тя отказа да сподели тайните си с нас. Внукът й бранеше плана на операцията като кремълската стена. До този момент не сме успели да пробием охраната й.

— Китайска курва! — озъби се Антонов. — Тя с кого си мисли, че има работа, с празноглави ученици ли?

— Доколкото знам, тя е от корейски произход — вметна Полевой.

— Все едно. — Антонов млъкна и седна тежко върху един повален дънер. — Къде се извършва опитът?

— И това не знаем — поклати глава Полевой.

— Нямате ли връзка с другаря Луговой?

— Той и екипът му са отпътували от острова в долен Манхатън Статън Айланд с ферибота късно вечерта в петък. Изобщо не са стъпвали на брега и ние загубихме всякаква връзка с тях.

— Искам да знам къде се намират — каза Антонов с равен глас. — Искам да знам точното местоположение на опита.

— Наредил съм на най-добрите ни агенти да работят по случая.

— Не можем да й позволим да ни държи в неведение, особено като се има предвид, че сме заложили на карта един милиард щатски долара от златния ни резерв.

Полевой хвърли лукав поглед към председателя на комунистическата партия.

— Нима смятате да й платите?

— Когато Волга се стопи през януари — отвърна Антонов с широка усмивка.

— Тя не е лесна за надхитряне.

През гъсталака се разнесе конски тропот. Антонов стрелна поглед към събирачите на отстреляния дивеч, които се приближаваха към тях с повалените фазани, после погледна Полевой.

— Непременно открийте Луговой — тихо му каза той. — Останалото само ще си дойде на място.

Двама мъже седяха пред усъвършенстван микровълнов приемник в една кола с високоговорител. До тях два ролкови магнетофона записваха разговора между Антонов и Полевой в гората от разстояние шест километра.

Двамата мъже бяха специалисти по електронно наблюдение във френската разузнавателна служба. И двамата можеха да превеждат от шест езика, включително от руски. Мъжете свалиха едновременно наушните си слушалки и размениха любопитни погледи.

— За какво, по дяволите, говорят според теб? — попита единият.

— Казва ли ти някой?! Сигурно са някакви руски празнословия.

— Чудно ми е дали някой специалист анализатор ще открие нещо важно в тях.

— Важно или не, все едно няма да го узнаем.

Първият мъж допря отново една от слушалките до ухото си, подържа я известно време, после я свали.

— Сега разговарят с президента Л’Етранж. Това е всичко, което можем да уловим.

— Добре, давай да пускаме кепенците и да занесем записите в Париж, че в шест часа имам среща.