Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (52)

51.

Президентът седеше на централното място на овалната махагонова маса в заседателната зала на кабинета. Около него бяха насядали единайсет мъже. Той огледа сериозните им лица, насочили смаяни погледи към него.

— Господа, знам, че ви е любопитно да чуете къде съм бил през последните десет дни, както и за положението с Винс Марголин, Ал Моран и Маркъс Ларимър. Нека да уталожа страховете ви. Нашето временно изчезване беше замислен от мен план.

— Само от вас? — попита Дъглас Оутс.

— Не напълно. Президентът на Съветския съюз Антонов също взе участие.

За известно време главните съветници на президента го гледаха изумени и с неверие.

— Имали сте тайна среща с Антонов, без никой от присъстващите тук да е знаел? — Лицето на Оутс пребледня от ужас.

— Да — призна президентът. — Разговаряхме насаме без външна намеса и предварително обсъждани въпроси, без представители на международните средства за масова информация да се опитват да тълкуват думите ни и напълно освободени от политиката. Само четирима наши най-високопоставени мъже и също толкова от тяхна страна. — Той замълча и обходи с поглед присъстващите. — Това беше начин на преговаряне в разрез с общоприетия, който обаче, вярвам, ще бъде възприет от електората, след като дойдат резултатите.

— Бихте ли ни казал как и къде се проведоха разговорите, господин президент? — попита Дан Фосет.

— След размяната на яхтите, бяхме прехвърлени на граждански хеликоптер, който ни закара на малко летище извън Балтимор. Оттам се качихме на частен самолет, собственост на стар мой приятел, и прелетяхме над Атлантическия океан, за да кацнем на изоставена самолетна писта навътре в пустинята на изток от Атар, Мавритания. Антонов и неговите хора вече ни чакаха там.

— Аз мислех… по-точно беше съобщено — запъна се Джес Симънс, — че миналата седмица Антонов е бил в Париж.

— На път за Атар Георги спрял в Париж за кратка среща с президента Л’Етранж. — Той се обърна към Фосет. — Между другото, Дан, маскарадът беше брилянтен.

— Бяхме на косъм да ни хванат в измама.

— Засега ще отричам слуховете за двойник като прекалено абсурдни, за да бъдат коментирани. Ще обясня всичко на пресата, но едва когато съм готов.

Сам Емет облегна лакти на масата и се наклони към президента.

— Господин президент, казаха ли ви, че „Игъл“ е потопена и целият й екипаж се е удавил?

Президентът го изгледа озадачен. После погледът му стана остър и той поклати глава.

— Не, не знаех. Сам, бъди така любезен да изготвиш пълен доклад възможно най-бързо.

Емет кимна.

— Ще бъде на бюрото ви, когато приключим заседанието.

Оутс правеше мъчителни опити да въздържи чувствата си. Умът му не можеше да побере факта, че подобна среща на високо ниво с огромни последици за световната външна политика се е състояла зад гърба на Държавния департамент. Никой не помнеше да е имало такъв прецедент.

— Мисля, че за всички нас ще представлява интерес да узнаем какво обсъждахте с Георги Антонов — каза той хладно.

— Това беше много съдържателна размяна на мнения — отговори президентът. — Най-съществената точка от дневния ред беше разоръжаването. Двамата с Антонов стигнахме до споразумение да спрем производството на управляеми ракети и да съставим програма за премахването на отбранителните съоръжения. Изготвихме сложна формулировка, която с прости думи ще рече: те ще унищожат една ракета и ние една — на базата едно към едно, като операцията бъде наблюдавана на място от екип от експерти.

— Франция и Англия никога няма да приемат такова предложение — отбеляза Оутс. — Техните ядрени арсенали са независими от нашите.

— Ние ще започнем с бойни глави с голям радиус на действие и постепенно ще намалим броя им — поясни президентът. — Накрая и Европа ще ни последва.

Генерал Клейтън Меткалф поклати глава.

— Съдейки по казаното, трябва да заявя, че предложението звучи невероятно наивно.

— Това е само началото — възрази разпалено президентът. — Склонен съм да вярвам, че Антонов е искрен в думите си и възнамерявам да му отвърна с доверие, като следвам програмата за премахване на отбранителните съоръжения.

— Ще се въздържа от преценки, докато получа възможността да проуча въпросната формулировка — вметна Симънс.

— Съвсем правилно.

— Какво друго обсъждахте? — попита Фосет.

— Въпроси, свързани с търговията — отвърна президентът. — Казано накратко, ако разрешим на руснаците да превозват закупените от нас селскостопански продукти в техни собствени търговски кораби, Антонов обеща, че ще плащат на нашите фермери по най-високите световни цени, и най-важното, че няма да купуват продукти от други страни, освен ако ние не сме изпълнили поръчките им. С други думи, сега американските фермери са изключителните вносители на селскостопанска продукция в Съветите.

— Антонов се е съгласил на комплексна сделка с вас? — удивен попита Оутс. — Не мога да повярвам, че старата мечка е способна да откаже изключителен лиценз на друга държава.

— Имам писменото му уверение.

— Звучи чудесно — обади се Мартин Броган, — но искам някой да ми обясни като как Русия ще може да си позволи да купува на едро селскостопанска продукция. Нейните сателитни държави от Източния блок пресрочиха плащанията на огромни дългове към Запада. Съветската икономика е в бедствено състояние. Те дори не могат да плащат на военните си сили и на правителствените си служители прилични заплати, ами ги залъгват с дребни суми, достатъчни само за храна и облекло. Откъде ще вземат пари? Нашите фермери не са склонни да заборчляват заради комунисти. Те ще искат незабавно заплащане, за да погасяват годишните си дългове.

— Има изход — каза президентът.

— Теорията ви за избавяне на Източния блок от затруднение ли? — изпревари го Фосет.

Президентът потвърди с глава и допълни:

— Антонов се съгласи по принцип да приеме плана ми за икономическа помощ.

— Моля да ме извините, господин президент — намеси се Оутс, притискайки ръце една в друга, за да не се забелязва, че треперят, — но вашият план не разрешава нищо. Излиза, че ние ще даваме финансова помощ на комунистическите държави в размер на милиарди долари, а те на свой ред да купуват от собствената ни селскостопанска общност. Това ми прилича на хитростта на готованеца „ограби Петър, за да платиш на Павел“, като за всички разноски ще плащат нашите данъкоплатци.

— Съгласен съм с Дъг — рече Броган. — Какво ни грее това?

Президентът огледа седящите край масата с лице, което изразяваше твърда решителност.

— Сметнах, че това е единственият начин да покажем веднъж завинаги на света, че независимо от чудовищната си военна машина, системата за управление на Русия е провал, на който не бива да се завижда или копира. Ако ние изпълним програмата, нито една страна в света няма повече да ни обвинява в империалистическа агресия и никаква съветска пропаганда и дезинформация, насочена срещу нас, няма да бъде взета на сериозно. Помислете си само — след Втората световна война Съединените щати помогнаха на враговете си да се изправят отново на крака. Сега можем да сторим същото за една държава, която провежда грандиозна кампания, заклеймявайки демократичните ни принципи. Горещо вярвам, че няма да ни се предостави по-голяма възможност от тази, с която да поставим хуманността на преден план за в бъдеще.

— Честно казано, господин президент — обади се генерал Меткалф с неумолим тон, — грандиозният ви проект няма да промени нищо. Още щом икономиката им се възстанови, кремълските ръководители ще поемат по стария си военен път. Те не са склонни да се откажат от седемдесетгодишното увеличаване на военната си мощ и от политическите си стратегии в знак на благодарност към американската щедрост.

— Генералът е прав — каза Броган. — Последните ни снимки от сателитното наблюдение показват, че дори в този момент, както си седим тук, руснаците разполагат по североизточното крайбрежие на Сибир най-последното си производство на ракети с по трийсет касетъчни бойни части, клас „повърхност-повърхност“, като всяка бойна глава е насочена към град в Съединените щати.

— Те ще бъдат премахнати — заяви президентът с глас, твърд като бетон. — След като ние знаем за тяхното съществуване, Антонов няма да престъпи обещанието си.

Оутс побесня и вече не го беше грижа кой ще разбере това.

— Целият този разговор е губене на време. — Той едва ли не изплю думите си в президента. — Нито един от вашите дарителски планове не може да бъде осъществен без одобрението от Конгреса. А това, сър, не е никак вероятно!

— Държавният секретар е напълно прав — подкрепи го Фосет. — Конгресът тепърва ще трябва да одобрява въпросната сума и като се има предвид настоящето им общо настроение срещу нахлуването на съветски войски по границите на Иран и Турция, опитът да се прокара програмата ви неминуемо ще замре и ще бъде погребан още в съответната комисия.

Мъжете около масата се почувстваха неловко — на всички им стана ясно, че президентската администрация никога вече няма да работи върху гранитната основа на сплотеността. На повърхността щяха да изплуват различията, които преди биваха обуздавани. Отсега нататък щеше да изчезне почитта към съвместната работа и нишката, поддържаща личните симпатии и антипатии, щеше да се скъса. Уважението им към президента и канцеларията му се стопи. Те вече го виждаха като човек, подобен на тях, с повече недостатъци, отколкото им се щеше да признаят. Проумяването надвисна като облак над залата и те се мъчеха да разберат дали президентът долавяше същото.

Той седеше на стола с изписана по лицето му необичайна лукавост и с устни, стиснати в спокойно очакване на предстоящ триумф.

— Не ми е необходим Конгресът — каза той загадъчно. — Той няма да има глас в политиката ми.

 

 

По време на краткия път от заседателната зала на кабинета до южния портал Дъглас Оутс реши да подаде оставката си от поста държавен секретар. Непочтителната постъпка на президента да го пренебрегне от преговорите с Антонов беше обида, която той не можеше да прости. Решението бе взето и затвърдено и връщане назад нямаше. Той надушваше предстояща пълна катастрофа и не желаеше да взима участие в нея.

Стоеше на третото стъпало, за да изчака служебната си кола, когато до него се приближиха Броган и Емет.

— Може ли да поговорим с теб, Дъг? — попита Емет.

— Не съм в настроение за разговори — изръмжа Оутс.

— Много е важно — настоя Броган. — Моля те да ни изслушаш.

Колата му още не се задаваше, затова Оутс сви уморено рамене и каза:

— Слушам ви.

Броган се огледа наоколо и заговори тихо:

— Сам и аз смятаме, че президентът е манипулиран.

Оутс го изгледа с подигравателен поглед.

— Манипулиран, друг път! Той прехвърли всички граници и лично аз нямам никакво намерение да се водя по лудостта му. Зад потапянето на „Игъл“ се крие нещо повече от това, което каза, а да не говорим, че изобщо не спомена къде са Марголин, Ларимър и Моран. Съжалявам, господа, вие сте първите, които ще узнаете — още щом се върна в Държавния департамент, ще разчистя бюрото си и ще свикам пресконференция, за да оповестя оставката си. После ще взема първия самолет, отлитащ от Вашингтон.

— Предполагаме какво ти се върти в главата — каза Емет. — Именно затова побързахме да те настигнем, преди да си постъпил неблагоразумно.

— Какво всъщност искахте да ми кажете?

Емет потърси с поглед помощ от Броган, после сви рамене.

— Трудно е да се изрази убедително впечатлението ни, но ние с Мартин смятаме, че президентът е под някакъв вид… как да кажа… контрол на съзнанието.

Оутс не беше сигурен, че е чул добре. Логиката обаче му подсказа, че директорите на ЦРУ и ФБР не бяха хора, които ще подхвърлят лекомислено едно толкова сериозно твърдение.

— От кого е контролирано?

— Според нас от руснаците — отвърна Броган, — но още не сме натрупали достатъчно доказателства.

— Разбираме, че това звучи като фантастика — поясни Емет, — но изглежда съвсем реално.

— Боже мой, наистина ли президентът е бил под такова влияние, за каквото намеквате, когато е летял до Мавритания за разговорите си с Антонов?

Броган и Емет си размениха многозначителни погледи. После Броган отговори:

— Няма самолетен полет в света, за който Разузнавателното управление да не знае. Залагам си работата, че в данните ни не фигурира и следа от самолет, извършил полет от Мериленд и Мавритания и обратно.

Очите на Оутс се разшириха от изумление.

— Значи срещата с Антонов…

Емет бавно поклати глава и довърши:

— Такава изобщо не се е състояла.

— Но тогава всичко това… разоръжаването, споразуменията за селскостопанска търговия… е лъжа — заключи Оутс със сипкав глас.

— Факт, който се подсилва от неопределения му отговор, че не знае за убийствата в „Игъл“ — добави Броган.

— Защо си измисля такъв налудничав кошмар? — попита Оутс, напълно объркан.

— Всъщност не е толкова важно защо ни излезе с тази измислица — каза Емет. — Програмите може дори да не са негово предложение. По-важното е как се направлява поведението му. Кой подбужда мисловните му схеми и откъде?

— Можем ли да открием това?

— Да — заяви Емет. — Тъкмо затова побързахме да те настигнем, докато не си срязал стръвта.

— Какво мога да направя аз?

— Да останеш — отвърна Броган. — Президентът не е в състояние да изпълнява длъжността си. И тъй като Марголин, Моран и Ларимър са все още в неизвестност, следващият по ред си ти.

— Президентът трябва да бъде наблюдаван, докато приключим с нашите разследвания — добави Емет. — Поемеш ли властта, ние овладяваме положението, в случай че се наложи отстраняването му от длъжност.

Оутс се изправи и пое дълбоко дъх.

— Господи! Това започва да ми прилича на заговор за убийството на президента.

— Накрая може да се стигне и дотам — заключи мрачно Броган.