Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (53)

52.

Луговой вдигна глава от бележките си и погледна невролога от екипа му, който седеше пред командния пулт и наблюдаваше сигналите от дистанционното измерване.

— Какво е положението?

— Субектът премина в състояние на почивка. Мозъчните ритми показват нормалните за съня характеристики. — Неврологът се обърна към Луговой и се усмихна.

— Той не знае, че хърка.

— Жена му положително знае.

— Според мен те спят в отделни стаи. Откакто се върна, не са се любили.

— Как са функциите на тялото?

— Показанията са нормални.

Луговой се прозя и погледна часовника.

— Час и дванайсет минути след полунощ.

— Вървете да поспите малко, докторе. Всяка сутрин вътрешният часовник на президента го събужда между шест и шест и петнайсет.

— Не е лесна тази програма — оплака се Луговой. — На президента са му нужни два часа по-малко сън, отколкото на мен. Така да мразя ранното ставане! — Той замълча и огледа полисомнографния екран, който показваше физиологическите параметри на президента, съпътстващи съня му. — Той като че ли сънува.

— Любопитно е да разберем какви сънища се явяват на президента на Съединените щати.

— Ще получим груба представа веднага щом дейността на мозъчните клетки премине от координирани мисловни схеми към объркани абстракции.

— Можете ли да тълкувате сънища, докторе?

— Оставям тази работа на фройдистите — отвърна Луговой. — Аз съм от малцината, които смятат, че сънищата не означават нищо. Това е състояние, в което мозъкът, освободен от дисциплината на мисълта през деня, си почива. Също като градско куче, което живее в апартамент — пуснато свободно сред природата, то почва да тича без определена посока и се радва на новите и непознати миризми.

— Мнозина няма да са съгласни с вас.

— Сънищата не са моя специалност, така че не мога да споря от чисто научна гледна точка. Питам ви обаче, щом като те наистина носят послание, защо тогава повечето от възприятията обикновено липсват в тях?

— Имате предвид отсъствието на мирис и вкус ли?

Луговой кимна и допълни:

— Звуците също са рядкост, както допира и болката. Сънищата са преди всичко визуални възприятия. Затова моето лично мнение, подкрепено от мои повърхностни изследвания, е, че сън за едноок козел, който бълва огън означава само едно — едноок козел, който бълва огън.

— Теорията за сънищата е основата на всеки психоаналитичен подход. Вие сте уважавано име и с примера ви за козела ще разбиете доста утвърдени схващания. Помислете си само колко много колеги психиатри ще останат без работа, ако започне да се твърди, че сънищата не означават нищо.

— Неконтролираните сънища бързо се забравят — продължи Луговой. — Но изискванията и инструкциите, които ние предаваме на мозъчните клетки на президента, докато той спи, няма да бъдат получени във вид на сънища. Това са вкарани мисли, които ще бъдат запомнени и ще откликват на външни стимули.

— Кога да започна с програмирането на присадката му?

— Изпрати инструкциите малко преди той да се събуди и ги повтори, когато седне зад бюрото си. — Луговой отново се прозя. — Отивам да полегна малко. Позвъни ми в стаята, ако настъпи неочаквана промяна.

Неврологът кимна и му пожела приятна почивка.

Луговой хвърли още един поглед върху мониторната система, преди да излезе от помещението.

— Интересно, какво ли вижда сега съзнанието му?

Неврологът посочи нехайно към принтера за данните.

— Трябва да е напечатано там.

— Няма значение — каза Луговой, — това може да почака и до утре. — После се обърна и си тръгна.

С изострено любопитство неврологът взе най-горния разпечатан лист, съдържащ преведените мозъчни вълни на президента!

— „Зелени хълмове през лятото“ — зачете той шепнешком. — „Град между две реки с много църкви във византийски стил и стотици куполи. Едната се нарича «Света София». Речна баржа, пълна със захарно цвекло. Катакомбата «Свети Антоний».“ Ако не бях толкова просветен щях да твърдя, че той сънува град Киев.

Той стоеше до една пътечка на хълм с изглед към широка река и наблюдаваше движението на корабите с художническа четка в ръка. Върху обраслия с дървета скат под него се виждаше масивен каменен пиедестал с фигура в роба, която държеше висок кръст така, сякаш беше жезъл. Малко вдясно от него бе изправен триножник с платно. Картината бе почти завършена. Четката бе изобразила върху платното пейзажа пред очите му със съвършена точност. Единственото различие, ако човек се вгледаше по-отблизо, беше в каменната статуя.

Вместо дългата брада на някой забравен светец, главата беше пълно подобие на главата на съветския президент Георги Антонов.

Изведнъж обстановката се промени. Сега той се озова в малка селска къща и четирима мъже го дърпаха навън. Стените на къщата бяха изрисувани с готически фрески, а отвън бе боядисана в яркосиньо. Той не можеше да различи лицата на похитителите си, но усещаше миризмата на потните им тела. Те го теглеха към една кола. Той не изпитваше страх, а по-скоро сляпа ярост, и само риташе. В отговор нападателите го обсипаха с юмруци, но той чувстваше болката толкова далечна, сякаш я изтърпяваше някой друг.

Видя, че на прага на къщата се появи млада жена. Беше облечена с широка блуза и селска пола, а русата й коса бе прибрана във висок кок. Жената вдигна ръце и сякаш го умоляваше за нещо, но той не можеше да я разбере.

После го захвърлиха на пода на задната седалка на колата и вратата се затръшна.