Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (17)

16.

Когато Оутс влезе в оперативния пункт на Белия дом, мъжете, насядали около заседателната маса, станаха на крака. Това беше жест на уважение към мъжа, който сега бе поел върху плещите си огромните проблеми на несигурното бъдеще на нацията. Отговорността за важните решения за предстоящите няколко, а може би и повече дни щеше да падне единствено върху него. Някои от присъстващите в стаята преди изпитваха недоверие към студената му надменност и благочестивия му образ, който той поддържаше. Сега обаче пренебрегнаха личната си неприязън и застанаха на негова страна.

Оутс зае председателското място на масата, направи знак на останалите да седнат и се обърна към Сам Емет, грубоватия шеф на ФБР, и Мартин Броган, изискания интелектуален директор на ЦРУ.

— Господа, запознаха ли ви обстойно със случая?

Емет кимна към Фосет в другия край на масата.

— Дан ни описа положението.

— Някой от вас да има някакви подозрения?

Броган бавно поклати глава.

— Не съм много сигурен, че е така, но не си спомням да съм чул някакви загатвания или слухове от разузнавателните ни източници, предполагащи операция от такава величина. Това обаче не значи, че не разполагаме с нещо, което сме изтълкували погрешно.

— И моето положение е същото като на Мартин — каза Емет. — Умът ми не може да побере мисълта, че отвличане на президент ще се изплъзне през пръстите на Бюрото без ни най-малка улика.

Следващият въпрос на Оутс бе отправен към Броган:

— Имаме ли някакви разузнавателни данни, които биха могли да ни накарат да заподозрем руснаците?

— Съветският президент Антонов гледа на нашия президент като на два пъти по-малка заплаха, отколкото гледаше на Рейгън. Ако сред американската общественост се разчуе, че правителството му е въвлечено в тази работа, той рискува да се изправи пред масова конфронтация. То ще е все едно да разровиш с пръчка стършелово гнездо. Не виждам каква изгода, ако има такава, могат да получат руснаците.

— Тогава какво е инстинктивното ти предположение, Сам? — попита Оутс. — Възможно ли е да е терористичен акт?

— Твърде изпипана операция за терористичен акт. Подготовката й е отнела изключително много време и пари. Невероятно находчив замисъл. Далеч надхвърля възможностите на която и да е терористична организация.

— Имате ли някакви теории? — обърна се Оутс към всички.

— Мога да посоча поне четирима арабски ръководители, които имат мотив да изнудват Съединените щати — отбеляза генерал Меткалф. — И начело на списъка е Кадафи от Либия.

— Те наистина имат финансови средства — обади се министърът на отбраната Симънс.

— Но не и изтънченост — добави Броган.

— Нашите подслушвателни системи на земята и във въздуха контролират всеки телефон и радиопредаване в света и не е тайна за никого от присъстващите тук, че новите ни, десето поколение компютри, могат да разшифроват всеки код, измислен от руснаците или съюзниците ни. Много ясно, че сложна операция от такъв мащаб ще изисква поток от международно приемане и предаване на съобщения, свързани с подготовката на операцията, а след това и доклад за успеха й. — Мърсиър замълча, за да наложи схващането си. — Нашите оператори не са засекли чуждо съобщение, което да подсказва и най-малката връзка с изчезването на президента.

Симънс всмукна шумно от лулата си.

— Мисля, че Алън приведе убедителни аргументи.

— Добре — каза Оутс, — значи изнудване отвън събира малък брой точки. Как тогава да погледнем на положението от вътрешен ъгъл?

Дан Фосет, който дотогава седеше мълчалив, се обади:

— Може и да ви прозвучи пресилено, но не бива да отхвърляме вероятността от съвместен заговор за сваляне на правителството.

Оутс се облегна назад и изпъна рамене.

— Изглежда, не е толкова пресилено, колкото си мислим. Президентът подходи настъпателно към финансовите институции и многонационалните сдружения. Данъчните му програми измъкнаха сума ти пари от техните печалби. Те пълнят системно кампанийните хазни на опозиционната партия, и то по-бързо, отколкото банките смогват да напечатат чековете.

— Аз го предупредих за последиците от данъчното облагане на богатите с цел да се помогне на бедните — продължи Фосет, — но той не искаше и да чуе. Отчужди както бизнесмените, така и работещата средна класа. Политиците като че ли просто не се замислят, че огромен брой американски семейства с работеща съпруга са притиснати от петдесетпроцентов данък.

— Президентът има мощни врагове — призна Мърсиър. — Но за мен е немислимо някоя търговска империя да отвлече президента и видни конгресмени без знанието на някоя правна кантора.

— Така е — съгласи се Емет. — Явно е, че много хора имат участие. Все на някого ще му се разтреперят гащите и ще издрънка плана.

— Мисля, че е време да престанем с умуванията — рече Оутс. — Дайте да говорим по същество. Първата стъпка е да предприемем масивно разследване, като даваме вид, че си вършим всекидневната работа. Използвайте обяснение, каквото сметнете за приемливо. Ако изобщо е възможно, дръжте настрана дори вашите хора на ключови постове.

— Няма ли да създадем централен команден пункт по време на разследването? — попита Емет.

— Ще продължим да се събираме през осем часа, за да обсъждаме постъпилите факти и да координираме действията на съответните ви разузнавателни служби.

Симънс се измести напред на стола.

— С мен има проблем. В програмата ми е включено пътуване до Кайро днес следобед за среща с египетския министър на отбраната.

— Непременно трябва да заминете — отвърна Оутс. — Дръж се естествено. Генерал Меткалф ще ви замества в Пентагона.

— И на мен ми се налага — размърда се на мястото си Емет — утре сутринта да изнеса лекция пред студенти по право в Принстън.

Оутс се замисли за момент.

— Обади се да кажеш, че си настинал и не можеш да отидеш. — Той се обърна към Лукас. — Извинявай, Оскар, че ще се изразя така, но ти се явяваш най-заменимият. Ще заместиш Сам. Положително никой няма да заподозре, че президентът е отвлечен, щом новият директор на Тайните служби отделя време да изнесе лекция.

Лукас кимна.

— Ще замина.

— Така. — Оутс огледа мъжете около масата. — Всеки да има предвид, че в два часа трябва да е отново тук. Може би дотогава ще сме узнали нещо.

— Вече съм пратил на яхтата екип от лабораторията за изследване на улики — оповести Емет. — Ако имат късмет, може и да попаднат на солидни следи.

— Дано! — Оутс отпусна рамене и заби поглед в масата, сякаш виждаше през плота й. — Боже мой! — едва чуто промълвиха устните му. — Нима това е начин да се ръководи правителство?