Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (43)

42.

Пит влезе в кабинета на НЮМА и завари Хирам Йегър да спи на дивана. С развлечените дрехи, с дългата вързана отзад коса и брадата си, компютърният експерт приличаше на пропаднал пияница. Пит леко го разтърси за рамото. Йегър повдигна единия си клепач, размърда се и се надигна до седнало положение.

— Тежка нощ, а? — попита Пит.

Йегър се почеса с две ръце по главата и се прозя.

— Да имаш чай „Челестиъл Сийзънинг Ред Зингър“?

— Не, само вчерашно претоплено кафе.

Йегър цъкна и направи кисела физиономия.

— Кофеинът ще те унищожи.

— Ами то кофеин, замърсен въздух, алкохол, жени… има ли разлика?

— Между другото — открих го.

— Какво си открил?

— Спипах твоето потайно параходно дружество.

— Сериозно? — оживи се Пит. — Къде?

— На собствената ти територия — отвърна Йегър с широка усмивка. — В Ню Йорк.

— Как го постигна?

— Твоето предположение за корейско участие беше ключът, но не и отговорът. Подходих от този ъгъл и проверих всички товарни и външнотърговски параходни линии, основани в Корея или извършващи курсове под тяхна регистрация. Такива има над петдесет, но нито една не водеше към банките, които проверявахме преди това. След като нямаше вече къде другаде да търся, оставих компютъра да си действа сам. Честолюбието ми се нарани. Той се оказа по-добър детектив от мен. Разковничето било в името. Не корейско, а френско.

— Френско?

— Основана в Световния търговски център в долни Манхатън, флотата им от законно регистрирани кораби плава под флага на Сомалийската република. Как ти се струва това?

— Продължавай.

— Първокласно дружество, без никакъв брак, оценено от „Форчън“, „Форбс“ и на Дън и Брадстрийт като безупречно чисто. Толкова чисто, че годишният им отчет бил представян под звуците на арфа! Поразчоплиш ли обаче повърхността малко по-дълбоко, ще откриеш повече подставени лица и фиктивни техни клонове от всички хомосексуалисти в Сан Франциско, взети заедно. Подправена корабна документация, незаконни искове за изплащане на застраховки, издаване на разрешителни на кораби фантоми за превоз на несъществуващ товар, замяна на безстойностни товари за такива с огромна стойност. И винаги извън юрисдикцията на частни фирми и правителства, които дружеството изнудвало.

— Как му е името?

— Морски линии „Бугейнвил“ — отвърна Йегър. — Чувал ли си го?

— Мин Корио Бугейнвил, Железният лотос? — изуми се Пит. — Кой не го е чувал! Тя стои редом до известните британски и гръцки корабни магнати.

— Именно тя е корейската ти връзка.

— Точни ли са ти сведенията? Има ли вероятност да е станала грешка?

— Сведенията са бетон — отвърна непоколебимо Йегър. — Давам ти думата си. Всичко е проверено трикратно. След като веднъж се настроих на вълната „Бугейнвил“ като източник, вече никак не ми беше трудно да се върна назад във времето. Всичко излезе наяве — банкови сметки, кредитни писма… Няма да повярваш как банките изобщо не са обръщали внимание на тия измами. Дъртата кучка ми напомня на ония източноиндийски статуи с по двайсет ръце, които седят и те гледат с непорочни очи, а ръцете им правят скверни движения.

— Ти успя! — въодушевен рече Пит. — Всъщност ти забоде търговското дружество „Сосан“, „Сан Марино“ и „Пайлъттаун“ за корабната империя „Бугейнвил“.

— Забих им кол право в сърцето.

— Колко назад отиде?

— Мога да ти разкажа биографията на бабичката почти до времето, когато е сучела. Страшно издръжлива птица. Започнала е след Втората световна война от нулата и с много воля. Постепенно е добавяла по някой и друг бракуван кораб към флотата си, наемайки корейци, които с охота работели за купа ориз и жълти монети на ден. Без на практика да има някого зад гърба си, тя работела с по-ниски такси за превоз и бизнесът й почнал да процъфтява. Големите печалби обаче започнали преди двайсет и пет години, когато внукът й се присъединил към дружеството. Той пък е съвсем безскрупулен тип. Стои на заден план. Освен данни за ученическите му години файлът му е почти празен. Мин Корио Бугейнвил създава фондация за отпор на морските престъпления, която обхваща трийсет страни. Когато внукът й — името му е Ли Тонг — се включва в бизнеса, той овладява пиратството и измамите на дружеството до съвършенство. Имам разпечатани всичките им мръсни игрички. Оставих на бюрото ти копие и за теб.

Пит се обърна и едва тогава видя дебелия над десет сантиметра топ компютърно разпечатана хартия. Той седна зад бюрото и прегледа набързо страниците с перфорирани краища. Неочакваният достъп до Бугейнвилови беше смайващ. Единствената криминална дейност, от която са се пазили, е била проституцията.

След няколко минути той вдигна поглед и кимна.

— Върховна работа, Хирам! — каза той искрено. — Благодаря ти.

Хирам посочи с брадичка разпечатките.

— На твое място не бих ги изпускал от поглед.

— Има ли вероятност да ни спипат?

— Това е предрешен въпрос. Незаконните ни тършувания са записани в дневника на компютърната банка и се разпечатват във вид на всекидневна справка. Ако някой буден инспектор я прегледа, ще има да се чуди защо една американска океанографска агенция си вре носа в документите на най-големите му вложители. Следващата му стъпка ще бъде да монтира към съобщителната линия на компютъра проследяващо устройство.

— Банката положително ще уведоми нашата Мин Корио — предположи замислен Пит, после вдигна поглед. — Ако установят, че крадецът е НЮМА, собствената компютърна мрежа на Бугейнвил може ли да проникне в нашата, за да провери какво сме чопнали от техните банки от данни?

— И нашата мрежа е уязвима като всяка друга. Но те няма да научат кой знае колко много. Особено след като извадих магнитния диск.

— Кога смяташ, че ще ни надушат?

— Ще съм изненадан, ако още не са ни нацелили.

— Можеш ли да останеш с една крачка пред тях?

Йегър хвърли въпросителен поглед към Пит.

— Какъв нов потаен план си замислил?

— Върни се при твоите клавиши и хубаво оплескай работата на ония. Влез отново в мрежата и промени данните, размести операциите на Бугейнвил, които са от ден за ден, изтрий законните им банкови документи, вкарай абсурдни нареждания в програмите им. Нека и те за разнообразие да се попържат малко на огъня.

— Но така ще загубим съществени доказателства за федералното разследване.

— Е, и какво? Те са получени незаконно, така и така не можем да ги използваме — заяви Пит.

— Я почакай. Знаеш ли, че като нищо можем да си навлечем беля.

— Има и по-лошо, могат и да ни убият — рече Пит с лека усмивка.

Лицето на Йегър доби израз, какъвто не се бе появявал дотогава — израз на лошо предчувствие. Играта престана да е забавна и започна да става по-двусмислена. И през ум не му беше минавало, че такова търсене в компютърните мрежи можеше да стане опасно и че имаше вероятност да бъде убит.

Пит забеляза тревогата в очите на Йегър.

— Ако искаш, можеш да си вървиш и да си вземеш отпуск — каза му той. — Няма да ти се сърдя.

Йегър като че ли се поколеба за миг, после тръсна глава.

— Не, няма да изоставя работата. Тия хора трябва да бъдат сложени на място.

— Тогава ги притисни здравата. Объркай работите им във всички области на параходното им дружество — външни инвестиции, допълнителен бизнес, покупко-продажби на недвижими имоти, всичко, до което са се докоснали.

— На моята глава е, но ще го направя! Ти само задръж далеч от мен адмирала още няколко нощи.

— Ако ти се мерне някаква информация за яхта на име „Игъл“, не я подминавай.

— Президентската яхта ли?

— Просто яхта на име „Игъл“.

— Нещо друго?

Пит кимна с мрачен израз и отвърна:

— Ще се погрижа за по-голямата ти безопасност в твоя компютърен център.

— Имаш ли нещо против да оставам тук и да ползвам дивана? Изведнъж ми опротивя да спя сам в апартамента си.

— Кабинетът ми е на твое разположение.

Йегър се изправи и протегна. После пак кимна към разпечатките с данните.

— Какво ще правиш с това?

Пит се загледа в първия пробив, извършван досега в престъпната структура на Бугейнвилови. Ходът на личното му разследване набираше инерция, в ръцете му падаха отделни детайли, които щяха да се вместят в цялостната картина, детайли с назъбени краища, които щяха да се зацепят едни в други. Обхватът надминаваше всичко, което си бе представял в началото.