Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (18)

17.

Блакаул стоеше на дока и наблюдаваше как екип от агенти на ФБР сноват из „Игъл“. Експедитивна група, забеляза той. Всеки беше специалист в съответната си област по научно разкриване. Те оглеждаха внимателно всяко ъгълче на яхтата, от най-широката й част до антенната мачта, с минимум разговори помежду си.

Мъжете прекосяваха дока до покритите коли, паркирани покрай брега, в непрестанна върволица, изнасяйки мебели, килими и всичко, което не беше завинтено, а то се оказа доста голямо количество. Всяка вещ бе грижливо опакована с найлон и описана.

Малко по-късно дойдоха още агенти, които разшириха района на обиска с близо два километра около имението на първия американски президент, като проверяваха всеки квадратен сантиметър от площта, дърветата и храстите. Под водата около яхтата водолази претърсваха калното дъно.

Ръководителят на екипа забеляза любопитстващия Блакаул до товарната площадка и се приближи до него.

— Имате ли разрешение да се намирате в района? — попита го той.

Блакаул показа служебната си карта, без да отговори.

— Какво води Тайните служби в Маунт Върнън през почивен ден?

— Учебна задача — отвърна сладкодумно Блакаул. — А ФБР?

— Също. Изглежда, директорът е решил, че напоследък мързелуваме, та ни измисли първостепенна тренировка.

— Нещо специално ли търсите? — попита Блакаул, правейки се, че нехае за отговора.

— Всичко, което можем да установим за лицата, последни пребивавали на борда, като разпознаване на отпечатъци, откъде са, нали разбирате.

Преди Блакаул да каже нещо, от чакълестата пътека до тях се приближи Ед Макграт. По челото му блестяха капки пот, лицето му беше зачервено. Блакаул предположи, че мъжът е тичал.

— Извинявай, Джордж — задъхан заговори той. — Ще ми отделиш ли минутка?

— Разбира се. — Блакаул махна на агента от ФБР. — Беше ми приятно, че си поговорихме.

— На мен също.

Щом се отдалечиха достатъчно, Блакаул тихо попита:

— Какво има, Ед?

— Агентите на ФБР намериха нещо, което трябва да видиш.

— Къде?

— На около сто и петдесет метра нагоре край реката, скрито в храстите. Ела да ти го покажа.

Макграт го поведе по пътека, граничеща с брега. Когато тя зави към външните сгради на имението, двамата се озоваха пред грижливо поддържана тревна площ. Минаха през нея, прехвърлиха желязната ограда и скочиха в запустели шубраци. Проправяйки си път през гъстите клони, изведнъж се натъкнаха на двама следователи от ФБР, които клекнали оглеждаха два големи резервоара, свързани към уреди, наподобяващи електрически генератори.

— По дяволите, какви са тия неща? — попита Блакаул, без да поздрави.

Единият от мъжете вдигна поглед.

— Димки.

Блакаул го погледна озадачен, после широко отвори очи.

— Димки? — смотолеви той. — Агрегати за образуване на мъгла?

— Да, точно така. Мъглообразуватели. През Втората световна война военноморските сили ги използваха върху ескадрени миноносци, за да правят димни завеси.

— Господи! — ахна Блакаул. — Ето как е станало!