Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (35)

34.

Оскар Лукас паркира колата си в сектора ВИП на паркинга на военното медицинско училище „Уолтър Рийд“ и забързан влезе през един страничен вход. Извървя лабиринт от коридори и накрая спря пред портал, охраняван от морски сержант, чието лице бе каменно като ликовете, издялани върху Маунт Ръшмор^[1]. Сержантът внимателно проучи служебната му карта и го упъти към крилото на болницата, където се извършваха прецизни и строго секретни аутопсии. Лукас бързо намери вратата с надпис: „ЛАБОРАТОРИЯ. РАЗРЕШЕНО ВЛИЗАНЕТО САМО НА УПЪЛНОМОЩЕНИ ЛИЦА ОТ ПЕРСОНАЛА“ и влезе.

— Надявам се, че не съм ви карал да чакате дълго — каза той.

— Не, Оскар — отвърна Алън Мърсиър. — Дойдох преди минута.

Лукас кимна и огледа остъкленото помещение. Освен него вътре имаше общо петима мъже — генерал Меткалф, Сам Емет, Мартин Броган, Мърсиър и един нисък човек с едър гръден кош, който му бе представен като полковник Томас Торнбърг и с дългата му титла „ръководител на отдела по сравнителна съдебна медицина и клинична патология“.

— Е, щом вече всички сме тук — заговори полковник Торнбърг с особен алтов тембър, — мога да ви покажа, господа, резултатите ни.

Той се приближи до един голям прозорец и погледна в огромна кръгла машина от другата страна на стъклото. Тя приличаше на оребрена турбина, закрепена за генератор посредством вал. Половината от турбината се губеше в циментовия под. Във вътрешния й диаметър имаше цилиндричен отвор, а отвън, досами нея, върху полупрозрачна поставка лежеше труп.

— Това е пространствена анализираща сонда или ПАС, както прочувствено я нарича екипът ми от изследователи, които я разработиха. Основното й предназначение е да проучва електронно тялото чрез подсилени рентгенови лъчи, като същевременно разкрива прецизни подвижни изображения на всеки милиметър от тъканта и костите.

— Нещо като скенер на САТ — осмели се да предположи Броган.

— Основната й функция е същата, да — потвърди Торнбърг. — Но на скенера на САТ са му нужни няколко секунди, за да изобрази един-единствен напречен разрез на трупа. А ПАС прави двайсет и пет хиляди разреза за по-малко време. Получените данни автоматически захранват компютър, който анализира причината за смъртта. Аз, разбира се, прекалено опростих процеса, но това е практическото описание.

— Предполагам, че банките ви с данни съдържат хранителни и метаболични смущения, дължащи се на широко известни отрови и заразни болести, нали? — поинтересува се Емет. — Каквато информация е записана в компютрите ни във Федералното бюро?

Торнбърг кимна и добави:

— Само че нашите данни са по-обширни, защото от време на време работим и с жива тъкан.

— В патологична лаборатория? — почуди се Лукас.

— Да, изследваме и живи тела. Доста често приемаме агенти от разузнавателните ни агенции в чужбина — както и от тези на съюзниците ни, на които им е било инжектирано отровно вещество или са били изкуствено заразени от някаква болест, но са оживели. С ПАС ние можем да анализираме причината и да определим съответната противоотрова. Някои сме спасявали, но повечето идват твърде късно.

— Искате да кажете, че сте способни да анализирате и определите причината само за няколко секунди? — попита генерал Меткалф недоверчиво.

— По-точно, в микросекунди — поправи го Торнбърг. — Вместо да изкормваме трупа и да минаваме през сложни серии от проби, сега вършим цялата работа за едно мигване на окото, и то с една разработена част от съоръжение, която, ще добавя, струва на данъкоплатеца сумата в порядъка на трийсет милиона долара.

— Какво открихте в труповете, извадени от реката?

Торнбърг се усмихна, сякаш му подадоха реплика и потупа по рамото оператора, седнал пред внушително командно табло с лампички и бутони.

— Сега ще ви покажа.

Всички погледи инстинктивно се обърнаха към голото тяло върху поставката. Тя бавно започна да се придвижва към турбината и накрая изчезна в цилиндъра. Тогава турбината се завъртя със скорост шейсет оборота в минута. Рентгеновите лъчи, обграждащи трупа, започнаха да го пронизват като изстреляни една след друга стрели, а в същото време цяла батарея от камери приемаше изображенията от флуоресцентния екран, увеличаваше ги и подаваше резултатите на компютърната банка. Преди някой от мъжете в командното помещение на лабораторията да се обърне, причината за смъртта на тялото се изписа със зелени букви в средата на екрана. По-голямата част от текста съдържаше анатомична терминология, описваща състоянието на вътрешните органи, наличната степен на токсичност и химическия й код. Най-отдолу се четеше: „Кониум макулатум“.

— Какво ще рече това „кониум макулатум“? — възкликна на висок глас Лукас.

— Растение от рода на магданоза — поясни Торнбърг, — по-известно като бучиниш.

— Доста старомодно средство за умъртвяване — отбеляза Меткалф.

— Да, в античните времена бучинишът е бил много разпространен. Най-много е запомнен с това, че е бил поднесен като напитка на Сократ. Днес рядко се използва, но все още се намира и е смъртоносен. Голяма доза от него парализира дихателните органи.

— Как е бил даден? — попита Сам Емет.

— Според ПАС отровата е била поета от тази жертва специално, с ментов сладолед.

— Смърт за десерт — вметна философски Мърсиър.

— Колкото до екипажа на бреговата охрана — продължи Торнбърг, — установихме, че осем души са приели бучиниша със сладолед, четирима с кафе и един с диетично безалкохолно питие.

— И ПАС може да определи всичко това от тела, престояли във вода цели пет дни? — попита Лукас.

— Разлагането започва веднага след настъпването на смъртта — поясни Торнбърг. — Тръгва навътре от червата и от други органи, съдържащи бактерия на мъртво тяло. Процесът протича бързо при наличието на въздух. Когато обаче тялото е под вода, където кислородното съдържание е ниско, разлагането става много бавно. Факторът консервиране, който е работил в наша полза, се дължи на факта, че труповете са били затворени. Един удавник например ще изплува на повърхността след няколко дни, тъй като газовете при гниенето започват да се увеличават, като по този начин ускоряват гниенето след излагането на въздух. Но телата, които докарахте тук, са били дълго време изцяло потопени и само час ги делеше от началото на аутопсията.

— Работлив човек е бил готвачът — отбеляза Меткалф.

— Не готвачът — поклати глава Лукас, — а стюардът, обслужващ салона за хранене. Той е единственият, за когото не знаем нищо.

— Искаш да кажеш самозванецът — намеси се Броган. — Истинският стюард вероятно е бил убит и трупът му скрит някъде.

— А другите? — попита Емет.

— Азиатците ли?

— И те ли са били отровени?

— Да, но по друг начин. Всички са били простреляни.

— Простреляни, отровени… Какво ще рече това?

— Били са убити с части от стрели, намазани със силно смъртоносна отрова, взета от гръбначния стълб на вид риба.

— Не са били аматьори тия! — вметна Емет.

Торнбърг кимна в знак на съгласие.

— Много професионален метод, особено начинът на вкарване на отровата. Преди две години извадих подобна стрела от тялото на съветски агент, докаран тук от хора на господин Броган. Доколкото си спомням, отровата е била вкарана чрез биоинкубатор.

— Това пък какво е? — попита Лукас.

— Малък електрически управляван пистолет — побърза да обясни Броган, хвърляйки леден поглед към Торнбърг. — Напълно безшумен, използван понякога от местните ни агенти.

— Поолекнал ти е арсеналът, а, Мартин? — подкачи го добродушно Мърсиър.

— Въпросното оръжие вероятно е било откраднато от производителя — наежи се Броган.

— Правено ли е разпознаване на някое от телата на азиатците? — поинтересува се Лукас.

— Те нямат полицейски досиета във ФБР — призна Емет.

— Нито в ЦРУ и Интерпол — добави Броган. — А и никоя разузнавателна служба в приятелските ни азиатски страни не разполага с данни за тях.

Мърсиър се загледа безцелно в трупа, който излизаше от вътрешността на пространствената анализаторна сонда.

— Както изглежда, господа, всеки път, когато отворим врата, влизаме в празна стая.