Клайв Къслър
Изхвърлени в морето (33)

32.

Пит стигна бързо с колата си до сградата на НЮМА и се затвори в кабинета си. Подреди за секунди мислите си по важност и набра номер в Лос Анджелис по частната си телефонна линия. На петдесетото позвъняване се обади женски глас, който не можеше да произнася буквата „р“.

— Следователско бю’о „Касио и съд’ужници“.

— Моля, свържете ме с господин Касио.

— За кого да п’едам, че се обажда?

— Казвам се Пит.

— П’и него има клиент. Бихте ли позвънили по-късно?

— Не — изръмжа Пит заплашително. — Обаждам се от Вашингтон по спешен въпрос.

Сплашена достатъчно, секретарката отвърна:

— Един момент.

Касио вдигна слушалката почти веднага.

— Господин Пит, радвам се да ви чуя.

— Извинете, че прекъсвам срещата ви — заговори Пит, — но са ми нужни няколко отговора.

— На драго сърце.

— Какво знаете за екипажа на „Сан Марино“?

— Не много. Проучих характеристиките на офицерите, но не открих нищо необичайно. Всички са били професионални моряци на търговски кораби. Доколкото си спомням, капитанът им имаше безупречно досие.

— Не е ли имал връзка с някакво организирано престъпление?

— В компютрите на Националния център по криминална информация няма такива сведения.

— А някой от останалия екипаж?

— Данните за тях са малко. Малцина от тях са членували в моряшки профсъюз.

— Каква националност са били? — попита Пит.

— Националност? — повтори Касио и се замисли, после отвърна: — Различна. Имало е гърци, американци и няколко корейци.

— Корейци ли? — възкликна Пит и изведнъж застана нащрек. — На борда му е имало корейци?

— Да, точно така. Сега, като споменахте това, се сещам, че група от десетина корейци са били наети малко преди „Сан Марино“ да отплава.

— Дали ще е възможно да се открие на кои кораби са служили преди „Сан Марино“ и съответните дружества?

— Отивате много назад във времето, но би трябвало да има такива файлове.

— Можете ли да включите в проверката и историята на екипажа на „Пайлъттаун“?

— Не виждам пречка.

— Ще ви бъда много благодарен.

— Какво точно търсите? — полюбопитства Касио.

— Би трябвало да ви е ясно.

— Връзка между екипажа и нашата неизвестна търговска централа, така ли е?

— На прав път сте.

— Връщате се във времето, преди да изчезне корабът — отбеляза замислен Касио.

— Най-практичният начин да се завладее даден кораб е чрез екипажа му.

— Доколкото си спомням, бунт е имало на „Баунти“.

— Днес му викат „отвличане“.

— Явно че надушвате нещо сериозно — каза Касио. — Ще видя какво мога да направя.

— Благодаря ви, господин Касио.

— Вече доста се опознахме. Наричайте ме Сал.

— Добре, Сал, а ти мен — Дърк.

— Дадено! — отвърна сериозно Касио. — Дочуване.

След като затвори телефона, Пит се облегна назад и вдигна крака върху бюрото. Почувства се добре, изпълнен с оптимизъм, че смътното предчувствие беше на път да възнагради усилията му. Сега щеше да проведе друг междуградски разговор — толкова умопомрачителен, че дори се почувства неловко да го осъществи. Записа номер от телефонния указател на националните университети и го набра.

— Пенсилвански университет, отдел „Антропология“.

— Мога ли да говоря с доктор Грейс Пърт?

— Изчакайте секунда.

— Благодаря.

Изминаха близо две минути, преди Пит да чуе един благ глас.

— Ало?

— Доктор Пърт?

— На телефона.

— Казвам се Дърк Пит и работя в Националната агенция за подводно и морско корабоплаване. Имате ли малко време да ми отговорите на няколко академични въпроса?

— Какво ви интересува, господин Пит? — мило попита доктор Пърт.

Пит се опита да си представи как изглежда жената. Първоначалният образ беше на предвзета, белокоса дама в туиден костюм. Но реши, че е прекалено стереотипен образ и той го изтри от съзнанието си.

— Ако вземем един мъж на възраст между трийсет и четирийсет години, среден на ръст и на тегло, който е родом от Пекин, Китай, и друг мъж със същите описания, но е от Сеул, Южна Корея, по какво можем да ги различим?

— Не ме занасяте, нали, господин Пит?

Пит се разсмя.

— Съвсем не, доктор Пърт, говоря съвсем сериозно — увери я Пит.

— Хм, китаец спрямо кореец — промълви тя, размишлявайки. — Общо взето хората с корейско потекло имат по-класически черти или в крайни случаи, монголоидни. Чертите на китайците, от друга страна, клонят повече към азиатските. Но не бих искала да правя предположение чии черти чии са, тъй като те много се застъпват. Много по-лесно е да се различат по дрехите или поведението им, или по начина, по който се подстригват — казано с две думи, по характеристиките на културата им.

— Мислех, че имат дадени черти на лицето, по които могат да се различат, както е между китаец и японец.

— Вижте, в случая генетичната разлика е по-очебийна. Ако вашият азиатец има умерено гъсто окосмяване по брадичката, това доста неопровержимо говори, че е японец. Но когато става дума за китайци и корейци, тогава си имате работа с две расови групи, които са се смесвали от векове насам толкова често, че индивидуалните различия почти са се заличили.

— Звучи доста безнадеждно.

— Ужасно трудно, може би, но не и безнадеждно — подчерта доктор Пърт. — Една серия от лабораторни проби би могла да увеличи фактора правдоподобност.

— Интересува ме единствено различието им по външни белези.

— Живи хора ли имате предвид?

— Не, удавници.

— Жалко. При жив субект отличителните черти на лицето, придобити от културата му, не са много и могат да бъдат открити от някого, който е общувал продължително с представители на двете раси. И само тази база е достатъчна, за да може да се направи доста добра преценка.

— Нямам този късмет.

— Опитайте да ми опишете техните черти на лицето.

Пит се ужаси от мисълта, но затвори очи и започна да описва безжизнените лица, които бе видял в „Игъл“. Отначало картината бе смътна, но скоро изпъкна ясно и той се усети как анализира всяка подробност с коравосърдечната обективност на хирург, който излага метод на трансплантация на сърце в микрофона на магнетофон. На едно място той изведнъж млъкна.

— Слушам ви, господин Пит, продължавайте — подкани го доктор Пърт.

— Просто си спомних нещо, което ми избяга преди малко — поясни Пит. — Два от труповете всъщност имаха гъсто окосмяване по лицето. Единият беше с мустаци, а другият — с козя брадичка.

— Интересно.

— Значи не са корейци или китайци, така ли?

— Не е изключено и да са такива.

— Какви други могат да бъдат, освен японци?

— Бързате да режете, преди да сте мерили, господин Пит — каза тя с тон, сякаш смъмряше студент. — Чертите, които ми описахте, наподобяват силно на чертите на класическите монголоиди.

— Ами окосмяването на лицето?

— Тук трябва да намесите и историята. Японците са нахлували в Корея и са я мародерствали от шестнайсети век. А в продължение на трийсет и пет години — от 1910-та до 1945 година — Корея е била колония на Япония, така че е имало голямо смесване на специфичните им генетични различия.

Пит замълча за миг, преди да зададе следващия си въпрос. После заговори, подбирайки внимателно думите си.

— Ако се наложеше да рискувате и да дадете мнението си за това от коя народност са мъжете, които ви описах, какво бихте казали?

Грейс Пърт му отговори без колебание:

— Разглеждайки въпроса в проценти, ще ви кажа, че сред групата ви за изследване десет процента са с японско потекло, трийсет процента с китайско и шейсет процента с корейско.

— Вие като че ли изградихте генетичната природа на средния кореец.

— Тълкувайте го както ви се иска, господин Пит. Направих заключенията си дотолкова, доколкото можах.

— Благодаря ви, доктор Пърт — рече Пит, обзет от внезапно ликуване. — Много ви благодаря.