Кайл Милс
Човекът без сянка (56)

55.

Звукът бе заглушен от дебелите стени на малкото убежище без прозорци, но Марън чу пронизителния вълнообразен вой, който изпълни комплекса. Той застана в средата на стаята и огледа мониторите на компютрите, разположени из тясното помещение. Тези пет екрана бяха останали единствените, които можеха да предават информация от безбройните камери за наблюдение в сградата. Марън гледаше като хипнотизиран картините от различните сектори в базата.

Служителите на МТД се държаха така, както бяха обучени. Специалистите по поддръжката работеха сръчно, за да прехвърлят резултатите от дневния труд от всички компютри на огнеустойчиво дисково устройство, а колегите им вървяха като добитък към определения за тях изход.

Марън протегна ръка и угаси осветлението. Младите специалисти довършиха задачите си, изключиха системите и последваха приятелите си към безопасния външен свят. Марън се обърна и се съсредоточи върху монитора зад него. За разлика от другите, картината на този екран бе останала статична и показваше асистентката му, която нервно ровеше в книжата по бюрото си и от време на време поглеждаше часовника. Тя бе съблякла лабораторната си престилка и беше по зелена копринена блуза, затъкната в късата й пола. Не носеше чорапогащник. Беше принудена да се откаже от чорапите преди години, когато Марън започна да нагласява терморегулатора в кабинета на все по-висока степен. Той си спомни, че първия ден Синтия малко се притесняваше. Но когато Марън не възрази, че не е облечена официално, тя вече не се и замисляше за това.

Синтия изведнъж се изправи и започна да крачи напред-назад. Свиването на мускулите на младите й крака се виждаше дори на малкия черно-бял екран. Марън погледна покрай нея към остъклената отсрещна стена на кабинета. Главната лаборатория беше безлюдна. Бяха останали само притихналите уреди.

Движенията на асистентката му се ускоряваха със същите темпове както вълнението му. Тя не искаше да напусне сградата без него, но и не желаеше да се приближи до малката врата, охраняваща убежището му. Той ясно й бе дал да разбере, че не трябва да бъде обезпокояван и никой не може да влиза там.

След трийсет секунди Синтия спря, втренчи се гневно във вратата и тръгна към нея. Камерата я изгуби от обхвата си и на вратата се потропа.

Марън усети, че гърлото му пресъхва, преглътна с усилие и протегна ръка към дръжката. Четири години бе наблюдавал Синтия, разговарял бе с нея и бе усещал уханието й. Дори я бе докосвал, макар и само за миг по дрехите, не по кожата, и предчувствието беше почти непоносимо.

Той отвори вратата. Синтия стоеше пред него и стеснително пристъпваше от крак на крак.

— Доктор Марън, съжалявам, че ви безпокоя. Не чувате ли сигнала за тревога?

— Чувам го, Синтия, но осветлението угасна, а книжата ми са разхвърляни навсякъде. Това са оригинали.

Устните й се свиха от чувство на безсилие. Тя погледна през рамото му към безлюдната лаборатория.

— Трябва да бързаме, доктор Марън. Ще ми позволите ли да ви помогна?

Той се поколеба за миг, както Синтия очакваше. Освен него в стаята не влизаше никой, откакто бе преобразена според неговите изисквания.

— Нямаме много време — настоя тя.

Марън отстъпи встрани, а Синтия се втурна вътре и започна да събира разхвърляните на плота до стената книжа. Той затвори вратата, приближи се до нея и пъхна ръце в джобовете си. И в двата имаше спринцовки. Когато тя се наведе да извади тетрадка, паднала зад един от компютрите, Марън заби игла в хълбока й.

Асистентката изпищя и се обърна. Той извади спринцовката. Синтия се втренчи в него за миг, без да е сигурна какво се е случило, но не след дълго видя празната спринцовка в ръката му и без колебание злобно заби юмрук към лицето му. Чудесно!

Марън, разбира се, с лекота избегна удара и я остави да залитне покрай него и да стигне до вратата. Тя сграбчи дръжката и започна да я дърпа, но напразно. Когато най-после разбра, че вратата няма да се отвори, Синтия се обърна и се облегна на нея. Изглеждаше леко зашеметена.

Марън протегна ръка и нарочно тръгна към нея бавно, за да й даде възможност да му се изплъзне. Движението се оказа твърде непосилно за нарушеното й равновесие, тя преплете крака и се строполи на пода. Той я гледаше като хипнотизиран. Синтия се претърколи по корем и се опита да изпълзи настрана.

Тя наддаде още един, по-слаб писък, когато Марън я хвана за глезена и прилепи стъпалото й до корема си. Съпротивата й не доведе до нищо. Полата й се вдигна нагоре по бедрата и разкри тясна ивица бял найлон и дантела между краката й, която просветна на сивкавата светлина от мониторите, излъчващи картина от безлюдния комплекс.

— Престанете — задъхано каза Синтия, когато той я дръпна назад още няколко сантиметра. — Моля ви…

Марън внимателно бе избрал опиата и дозата — достатъчни, за да я лишат от силата и координацията й, но не и толкова много, че да замъглят безнадеждно съзнанието й. Тя разбираше какво става с нея и най-важното — беше безпомощна да го предотврати.

Синтия се претърколи по гръб и ритна към него със свободния си крак. Не го улучи и полата й се вдигна още по-нагоре. Той видя черните косъмчета през бикините й. Загатваща гледка. Обещаваща сянка.

Марън бръкна в чекмеджето зад него и извади три чифта белезници. Закачи по един чифт на двата глезена, пусна краката й, седна на корема й и я прикова към пода. Тя вдигна ръце в окаяно усилие да окаже съпротива и Марън щракна с втория чифт белезници китките й за плота зад главата й.

— Доктор Марън… — успя да изрече Синтия, когато той се обърна и запълзя към краката й. — Престанете… Моля ви…

Марън грабна окачените на глезените й белезници и дръпна краката й към отсрещната стена.

Той си спомни смущението на работниците, когато бе настоял за тази промяна в стаята. Но в края на краищата те направиха онова, което искаше, и монтираха две тежки стоманени халки в стената близо до пода, на разстояние точно един метър. Марън закачи свободните краища на белезниците за халките.

Отварянето на устата й се оказа необикновено лесно. Мускулите не позволиха на челюстите й да се затворят. Марън напъха между тях кърпа и я покри с тиксо. Видя ленивото движение на очите й, които се опитваха да проследят неговата ръка, посегнала към скалпела на пода зад главата й.

Започна с блузата, като сряза копчетата и после ръкавите. Блузата се смъкна от тялото й, без той да я докосне. Беше твърде рано за това. Марън допря острието до долната част на полата и я разряза, оставяйки Синтия само по сутиен и бикини.

Зърната й, прозиращи през бялата материя, бяха леко по-тъмни и големи, отколкото си ги бе представял, но не по-малко красиви. Синтия стисна бедра, когато Марън плъзна скалпела под бикините й и извади от джоба си другата спринцовка. Той внимателно наблюдаваше лицето й, докато забиваше иглата в мускула на бедрото и натискаше буталото.

Стимулантът подейства бързо. Очите й се проясниха и тя пое дълбоко въздух през носа си. Сега вече беше готова.