Кайл Милс
Човекът без сянка (44)

43.

— Готова ли си?

Сюзан Прескът вдигна автоматичния пистолет до лицето си и кимна. Брад Лоуел пъхна електронната карта в ключалката, огледа още веднъж безлюдния коридор, отвори вратата, насочи пистолета и влетя в хотелската стая. Прескът влезе след него и хукна към малката баня.

— Чисто е — каза тя.

— По дяволите!

Лоуел се придвижи до средата на стаята и бавно обиколи, вглеждайки се във всеки ъгъл. Куин Бари е била тук само допреди два часа, когато се е обадила на родителите на Лиза Еган, за да задава въпроси за Университета на Вирджиния!

— Добре, Сюзан. Да видим какво ще намерим.

Мебелите бяха преместени до стената. Лоуел погледна под леглото и претърси омотаните одеяла, а Прескът отвори чекмеджетата на бюрото.

— Откри ли нещо?

Тя прегледа купчината евтина хотелска хартия за писма, за да види дали там е написано нещо.

— Не.

— По дяволите!

— Не са се отписали. Може да се върнат.

Той поклати глава и извади от джоба си мобилен телефон.

— Не. Заминали са.

Прескът продължи да претърсва стаята и отмести леглото от стената.

Лоуел набра някакъв номер.

— Сър, трябва да видите нещо — каза Сюзан.

Той се приближи до нея и прочете надрасканото с черен маркер на стената.

ГИМНАЗИЯ

РЕЗУЛТАТИ ОТ SAT

ТЪРСЕНЕ НА РАБОТА

СТУДЕНТКА

ЗАВЪРШИЛА

ДОСТЪП ДО СЕКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ

ДРУГИ

— Направи снимка — нареди Лоуел.

Телефонът от другата страна иззвъня два пъти и после се чу глас.

— Ало?

— Тук няма никого. Какво откри?

— Свързали са се с две от другите семейства… лично, сър.

— Господи!

Семействата на жертвите на Марън не бяха приоритет и никой не ги наблюдаваше. Лоуел бе принуден да разчита само на подслушвателни устройства.

— С кои?

— Дорси и Танър.

— И?

— Бари се представила за служител на ФБР и казала на родителите, че Бюрото разследва вероятна връзка между смъртта на дъщеря им и убийствата на други млади жени из страната. Поискала да види личните вещи на жертвата. Особено много я интересували писмените сведения и документи.

Лоуел отново погледна написаното на стената.

— Нека да отгатна. Неща, свързани с гимназията, колежа и работните им места.

От другата страна на линията последва кратко мълчание.

— Да, сър. Как…

— Дали ли са ги?

— Да, сър. Те са си тръгнали и от двете къщи с по няколко кашона.

Лоуел кимна. Това обясняваше защо мебелите бяха разместени. Бари и Туейн бяха използвали пода, за да подредят информацията, до която се бяха добрали.

— Има ли нещо за семействата на другите жени?

— Не, сър. Да изпратим ли хора да наблюдават къщите им?

Лоуел се замисли за миг. Куин Бари се бе оказала изключително упорит и неочаквано умен противник. Какво ли ще направи?

— Не — отговори той. — Но вдигни Сандерсън от фермата на бащата на Бари и го изпрати в Университета на Вирджиния.

— Ще има ли особени заповеди, сър?

— Само му кажи да си отваря очите на четири. Куин Бари може да се появи там. Има ли нещо интересно от подслушването в другите къщи?

— Не, сър.

Лоуел прекъсна връзката. Светкавицата на фотоапарата на Прескът блесна.

— Засне ли надписите?

— Да, сър.

— Има ли нещо друго тук?

— Не.

— Тогава да изчезваме, по дяволите!