Кайл Милс
Човекът без сянка (50)

49.

— Продавате ли чай, госпожо?

Жената го погледна над очилата си така, както само една библиотекарка може да направи, и лениво посочи вдясно.

— Ей там. Оставете четвърт долар. Така събираме пари за чая.

— Добре, госпожо.

Ерик намери безпроблемно чайника с горещата вода, но след като напълни чашата, заразглежда глуповато разноцветните кутии, наредени до него. Той не пиеше чай и това, заедно с факта, че бе отлъчен от цивилизованото общество едва седемнайсетгодишен, го обърка.

Накрая реши, че чаят с име „За разсънване“ е най-подходящият при дадените обстоятелства, и пусна пликче във водата. Малко сметана и две лъжички захар, и течността придоби общо взето непривлекателен цвят.

Куин седеше в дъното на библиотеката под лампа с изгоряла крушка, за да бъде в сянка. Докато се приближаваше, Ерик видя силуета й. Тя ожесточено тракаше по клавиатурата и не му обърна внимание, когато сложи на масата чашата с чая.

— Откри ли нещо?

Куин поклати глава и натисна ENTER. Синият екран освети лицето й и това подчерта бръчките на съсредоточеност, когато тя започна да чете текста, който се появи.

Ерик протегна ръка, взе няколко листа от масата и ги прочете за пети път, макар да знаеше, че няма да намери нищо повече. Слава на Бога за Куин Бари! Въпреки огромната купчина тестове по време на детството му, които го поставиха твърдо в категорията на свръхгениите, подобна идея не би му хрумнала.

Куин провери най-напред в щатите Невада и Калифорния, заради напредъка им в областта на научноизследователската дейност, после във всички останали, където бяха убити жените, и накрая в Тексас — родното място на Марън. Но накрая установи, че онова, което търсят, е под носа им. „Модерна термодинамика“ беше регистрирана във Вирджиния и документите им бяха публично достояние.

Не че съдържаха много информация. Нямаше нищо за предмета на дейност на компанията, нито адрес. Само пощенска кутия в Ричмънд. Но имаше един полезен документ, подписан от президента и изпълнителен директор на фирмата. Някой си Ричард Прайс.

Куин протегна ръка и без да гледа, намери чашата с чая. Тя отпи, направи гримаса и поклати глава.

— Какво е това?

— Не е ли както го харесваш?

Куин се намръщи, остави чашата и продължи да преглежда текстовете на екрана.

— Чакай малко…

Ерик вдигна глава.

— Каза ли нещо?

— Добре, добре… — измърмори тя. — О, да! Спипах те.

— Какво намери?

— Генерал Ричард Прайс.

— За какво намекваш?

— Статия от стар брой на „Сайънс“… Генерал Прайс е бил директор на ООБР.

— ООБР?

— Организация за отбрана с балистични ракети.

Ерик сложи ръка на рамото й и се наведе към екрана.

— Шегуваш се.

— Съвсем не. И според статията през 1989 година Прайс е напуснал военните, за да „следва други интереси“. Цитирам.

— Други интереси — тихо повтори Ерик. — Пише ли още нещо?

Куин поклати глава.

— Повечето е техническа информация как се използват ракети за пресрещане на други ракети. Прайс е цитиран като източник. — Тя стигна до края на статията. — Това е всичко.

— Той трябва да е.

Куин кимна.

— Кой би ръководил по-добре правителствен проект за стратегическа отбрана?

Заваля дъжд точно когато Ерик взе слушалката на телефонния автомат пред библиотеката и я закрепи между ухото и рамото си. Ситните капки овлажниха най-горния лист от тефтера в ръцете му, но не бяха достатъчно тежки, за да размажат написаното там — седемдесет и осем телефонни номера във Вирджиния, Мериленд, Окръг Колумбия, Северна Каролина и Западна Вирджиния, принадлежащи на мъже на име Ричард Прайс.

— Не разбирам — каза Куин, която трепереше от студ и беше силно обезпокоена. — Какво ще кажеш? Здрасти, ти ли ръководиш „Модерна термодинамика“, свръхсекретната компания с предмет на дейност създаване на противоракетен щит? А и като стана дума за това, прикривате ли един убиец и извратен садист?

Ерик се усмихна, пусна няколко монети, набра първия номер в списъка и каза:

— Планът ми е много по-изтънчен.

— Ало! — чу се мъжки глас от другата страна на линията.

— Ало! Генерал Прайс?

— Кой? Тук е Дик Прайс. Но не съм генерал, по дяволите!

— Съжалявам. Набрал съм грешен номер.

Ерик затвори, а Куин се плесна по челото.

— Аз съм идиотка.

— Може би. Но имаш толкова много очарователни качества. — Усмивката му стана още по-широка. — Ще ни трябват доста монети от двайсет и пет цента, но още имаме шанс да се измъкнем от тази бъркотия.