Кайл Милс
Човекът без сянка (38)

37.

Куин изпъшка отчаяно и удари с показалец клавиша ENTER на преносимия компютър на Ерик. Тя седеше с кръстосани крака на голямото легло и сърфираше в интернет. Задачата, която си бе поставила, би трябвало да е лесна и да не изисква повече от десет минути. Но като всичко останало през последните две седмици, и това се превръщаше в невъзможна бъркотия.

Погледна към Ерик. Той седеше на високо столче в ъгъла на просторния хотелски апартамент, който бе наел. Смуглата му кожа бе побледняла и той изглеждаше малко нервен, но добре зареденото барче в стаята явно помагаше.

— Не мога да открия нищо — каза Куин.

Ерик надигна чаша, пълна с някакво питие.

— Нали ти казах.

— Използвах всички търсачки, които знам, но в Мрежата няма организация на име „Модерна термодинамика“.

Той сви рамене.

— Хайде, Ерик. Ти работиш за тях, за бога! Сигурно знаеш нещо.

— Дават ми поръчките по телефона, Куин. Това не е толкова необикновено. Повечето хора искат услугите ми, но не изгарят от желание да се приближат до човек, за който се предполага, че е прерязал гърлото на приятелката си. Възлагат ми специфични задачи, обикновено тясно специализирани, и аз изпращам отговорите по електронната поща.

Куин се оживи.

— Електронната поща? Какъв е адресът им?

— Не си прави труда. Вече съм го търсил. Имат собствен сървър. Ако се опиташ да го откриеш с търсачка, отваря се празна страница.

Куин затвори лаптопа и се облегна на меките възглавници. Притвори очи и се опита да прогони част от напрежението от раменете и гърба си, макар да допускаше, че е безнадеждно. Не можеше да се отърси от усещането, че времето й изтича и извратеният тип, убил онези жени, я наблюдава, знае къде е и чака. Планира.

Тя стисна очи още по-здраво.

— Каза, че работиш за тях по проблемите на ядрения синтез…

— По-точно инертни задържащи системи за ядрени реактори — поправи я той.

— Разкажи ми за това.

— Няма какво толкова да разказвам. Синтезът е термоядрена реакция, която слива частиците, вместо да ги дели, както правят съвременните реактори. Слънцето е пример за такъв реактор. При сливането на атомите се освобождава огромно количество енергия и процесът е много по-чист и безопасен от ядрения разпад.

— Тогава залогът при разработването е голям. Искам да кажа, че работата може да е дебела… — Куин не знаеше накъде водят разсъжденията й, но трябваше да мисли в някаква посока и да намери подходящите думи така, че нещата да звучат логично.

— Разбира се. Един ден ядреният синтез ще бъде велико нещо. Но в момента ни делят години от намирането на практически начин да впрегнем енергията, освободена при реакцията.

Куин отвори очи.

— А военните? Има ли военно приложение?

— Всичко в науката има военно приложение. Военните измислят начини да убиват с какво ли не. Всъщност детонацията на водородната бомба включва ядрен синтез, но моята разработка не може да се използва по този начин. Пък и мисля, че никой, дори военните, не вижда необходимост от по-големи бомби, нали?

— Но ако…

— Куин, вярвай ми за това. Знам някои неща по този въпрос. — Ерик се обърна и си наля още питие. — Мисля си… А ако разсъждаваме в съвсем погрешна посока? Психологическият портрет на убиеца звучеше правдоподобно и наистина се вместваше в профила на агент на ФБР, но има и други начини на тълкуване. Струва ми се, че на Ренкуист му е било платено. Съгласна ли си?

Тя кимна.

— Е, ако плащат и на някого от ФБР? Това би обяснило умишленото повреждане на колата ти на паркинга в Куонтико и начина, по който КСИД е била манипулирана. А що се отнася до това, че агентите на ФБР имат достъп до информация за жени, изложени на риск от насилие, много хора разполагат с тези данни. По дяволите, може да го прочетеш дори във вестниците!

— Предлагаш да се насочим към МТД?

— Замисли се. Кои бяха хората в къщата ми?

Куин се обърна на една страна и подпря с ръка главата си.

— Отначало смятахме, че изнудвани бивши затворници помагат на убиеца, но ти вече не мислиш така.

Тя поклати глава.

— Иска ми се да ги беше видяла. Гарантирам, че не бяха престъпници.

— А какви?

— Не знам. Спомняш ли си какво ме попита, когато бяхме в колата? Защо мъжът в къщата на Ренкуист отстъпи, когато се изпречих на пътя? Той нямаше морални задръжки да застреля теб…

— МТД?

Ерик сви рамене.

— Това е само предположение. Ако мъжът работи за „Модерна термодинамика“, има вероятност да са му наредили да не ме наранява. Не искам думите ми да прозвучат арогантно, но аз правя за тях неща, които никой друг не може…

Куин се замисли.

— Трябва да са високопоставени лица в организацията. Да имат достатъчно власт, за да получат договора за програмиране на КСИД и много пари.

— Фанатизираните по високите технологии милионери са много. Мнозина могат да създадат компания като МТД.

Куин стана от леглото и грабна пуловера си от пода.

— Не знам, Ерик. Още много неща не се вписват в картината. Какво точно е МТД и защо за тях никъде няма информация? Ако са създадени специално, за да манипулират КСИД, по-склонна съм да мисля, че ти си на правилна следа. Но ти казваш, че извършват скъпоструваща научноизследователска дейност за ядрени реактори и един господ знае какво още. Пък и, разбира се, трябва да се има предвид кой е източникът на всичко това.

— Източникът?

— Кой ни насочи към МТД? Мъжът, който остави жената в твоята спалня. Ами ако историята с МТД е случайно съвпадение и убиецът я е използвал, за да ни насочи по погрешна следа и да ме накара да те подозирам? Дали не сме просто играчки в ръцете на онзи тип и правим онова, което той иска?

Тя нахлузи пуловера си.

— Отиваме ли някъде? — попита Ерик.

— Гладна съм.

— Да поръчаме да ни донесат храна в стаята…

— Не. Трябва да се махна оттук. Да подишам чист въздух. Да отида някъде, където да размишлявам.