Хайнрих Ман
Младостта на крал Анри IV (69)

Обобщение

Нещастието може да ни донесе неочаквана възможност да опознаем живота. Един толкова високороден принц не може да е бил предопределен да го отрупат толкова много беди. Безстрашен, пренебрегващ всички предупреждения, той падна в нещастието като в капан. Да се измъкне от него е невъзможно: тогава той решава да се възползува от новото си положение. Отсега нататък животът ще му се разкрие от нова страна, различна от онази, която е достъпна само за щастливците на този свят. Уроците, които животът му дава, са сурови, но колко по-дълбоко от всичко, което го е занимавало по време на веселото му младежко неведение, го разтърсват те. И той се научава да се страхува и да се преструва. Това може винаги да му бъде от полза, както, от друга страна, човек не губи нищо, когато понася унижения и чувствува омраза и вижда как любовта умира, защото са злоупотребили с нея. Ако има талант, човек успява да задълбочи всички тези чувства и да ги превърне в утвърден морален опит. Нещо повече дори, това би бил пътят на съмнението; и живял сам като унижен, младият господар, който преди не се е съмнявал в нищо, ще се превърне в един сведущ, скептичен човек, великодушен колкото от доброта, толкова и от презрение, и който, действувайки, ще съумява да съди собствените си постъпки.

Вършил досега много неща без разбиране и без разум, занапред той ще действува обмислено и ще знае да се пази от първите си стихийни пориви. И ако тогава за него ще може да се каже, че с разума си се е издигнал над страстите, то ще бъде благодарение на изживените години на пленничество, когато той се бе научил на всичко това. Вярно е, че трябваше да запази моралното си равновесие, за да не пропадне по време на това дълго изпитание. Само една уравновесена и с чувство за мярка природа можеше безнаказано да се отдаде на безпътните нрави на този двор. И само тя можеше да дръзне да слезе до дъното на измъчената си мисъл и все пак да запази способността си да си възвърне отново онова душевно спокойствие, сред което се извършват великите дела и дори и най-обикновените постъпки, продиктувани от здравия смисъл.