Хайнрих Ман
Младостта на крал Анри IV (17)

Съветът на тримата

— Принце — започна Колини, — на този съвет ще става дума за бъдещето на нашата вяра, което е едно и също с бъдещето на кралството ни. Тук, и то сега, трябва да бъде взето едно голямо решение и именно вие ще го вземете. Волята божия ще намери израз чрез вашия глас. Затова вслушайте се добре какво ще ви внуши тя. Аз, от своя страна, съм готов да се преклоня пред нея.

Жана понечи да каже нещо. Старецът обаче й даде твърдо, макар и почтително, да разбере, че той още не е приключил.

— Два могъщи кралски дома се домогват до вас, Наварския принц, и много, необозримо много зависи засега и за в бъдеще от това, кой от двата ще изберете вие.

Паузата, която Колини направи сега, не бе очакване някой друг да каже нещо; не, той по-скоро остави време на двамата си събеседници да се задъхат от вълнение. Жана също бе дълбоко развълнувана. Анри видя как лицето й се промени от тревогата; затова очите му веднага се изпълниха със сълзи. Хлипането се надигна някъде от средата на тялото му и бързо като мисъл се изкачи до гърлото му, където замря и останаха само овлажнелите му очи.

Със замъглен поглед, трогнат до умиление, Анри все пак си помисли:

„Стар дърдорко! Нима не би могъл да каже всичко това много по-простичко? Аз отдавна знам, че ще трябва да се оженя или за моята дебела Марго, или за старата англичанка. Сякаш Насау не ми е проглушил ушите с това! Но какво ще правя аз в Англия? Докато Марго поне винаги ми е обещавала, че ще мога най-после да видя краката й.“

Колини се наведе над Жана, за да й пошепне:

— Да му оставим време да помисли! Той ще изчака божието внушение.

Чак сега Анри разбра какво напрежение изживяваше милата му майка. Мислите му веднага се раздвижиха. И със строгост, която сам него тайно изненада, Анри заяви:

— Аз искам да служа на Франция! Избирам вярата и по този начин Франция!

Когато тези думи бяха произнесени, протестантът Колини се изправи от мястото си. Протегна ръце напред, сякаш да посрещне самия бог. Анри го прегърна. После изсуши с целувки сълзите от лицето на милата си майка.

Съветът продължи, но сега вече съвсем не така тържествено. Тримата се съгласиха, че всички предимства за тях са съсредоточени в Париж, а не в Лондон. Анри дори попита дали английското предложение действително е направено сериозно. Може би то по-скоро е имало за цел да осуети френската женитба. Жана трябваше да направи усилие и да потисне самолюбието си, за да може да допусне такава мисъл. Мъдростта и разсъдливостта на младия й син обаче бяха утеха за нейната гордост. Анри заяви, че на драго сърце отстъпвал блестящото положение на съпруг на английската кралица на своя братовчед Д’Анжу.

— Един по-малко! — добави без заобикалки той; ала двамата много добре го разбраха.

Жана потвърди, че не бива да предизвикват мадам Катерина, след като тя смята да ожени втория си син в Англия. И повтори:

— Един по-малко!

После заговори с втренчен пред себе си поглед:

— Те бяха четирима. След Карл ще останат още двама. От едно изискано момче Карл се е превърнал в някакъв дебел, недодялан мъж, макар че го наричат крал. Но понякога на него кръвта му изтича.

При тези думи младият и възрастният й събеседник се наведоха напред. Жана не ги погледна: само кимна като жена, която знае какво говори, когато се касае за тялото и неговите прояви.

— Те кървят — продължи Жана. — Не че кръвта им изтича, а тя бавно се разлива под кожата им. И четиримата синове на стария крал боледуват от това, а първият вече умря от същото.

— Нима и другите ще трябва да умрат? — попита Анри и усети, че го полазиха хладни тръпки.

Колини отвърна твърдо:

— Всички Валоа преследват правата вяра. Това е наказанието за тях!

— Те не боледуват затова, че са Валоа — каза Жана, — то им е наследство от майка им, защото тя дълго не можеше да зачене.

Двамата мъже отново се отдръпнаха назад: това вече те не можеха да разберат. Жана само им бе разкрила връзката между явленията, а освен това и тя самата лежеше нощи наред, задушавайки се без въздух и усещайки неприятен гъдел под черепната обвивка от двете страни на главата си. Тъй като никой лекар не можеше да й обясни причината за това, тя сама трябваше да разбере, че човешките съдбини се оформят по божия воля най-напред в телата, преди да се проявят. На Жана бе отредено да страда и да умре рано, след като бе дала живот на един богоизбран син. На приятелката й Катерина пък бе съдено да достигне до дълбока старост и да види как всичките й късно родени синове си отиват. Жана разчиташе на това с най-чиста съвест и без съчувствие.

— Тогава този път ще съобщя на нейния посланик, че няма да се противопоставя на съюзяването с нейния дом, ако тя изпълни няколко поставени от мен условия.

— Строги и неотменими условия — настоя Колини. — Дворът трябва да се обяви против Испания. Войските му трябва да нахлуят във Фландрия и аз ще ги предвождам.

— А принцеса Валоа трябва да приеме протестантската вяра — заключи Жана и тези нейни думи така изненадаха Анри, че той възкликна. Марго и вяра! Вярата и влюбената Марго! Той не знаеше къде да се дене и как да прикрие непреодолимото си желание да се разсмее. Затова се скри в една дълбока предпрозоречна ниша, пусна зад себе си завесата и задуши смеха си в шепите. Майка му рече въодушевено:

— Моят син благодари на бога, задето неговата бъдеща съпруга ще бъде спасена.

Колини сметна, че е твърде смело да се иска такова нещо от бога. Той насмалко не го каза: принцесата водеше твърде недостоен начин на живот. Тя поддържаше добре известни връзки с херцог Гиз. Като християнин той трябваше да каже всичко това, като светски човек обаче премълча и така двамата изчакаха, докато Анри се върна и отново седна при тях. Тогава Жана се зае да му изясни по-изчерпателно отпреди опасностите, свързани с този брак:

— Не забравяй никога, че те преди всичко искат да те вземат в своя власт. Мадам Катерина винаги се е ръководила от своето основно правило да прибира враговете си в своя дом; а след нейните синове, чиято кръв така лесно изтича, ти си следващият, който ще има най-голямо право да претендира за короната на Франция. Аз много добре знам, че с твоя помощ тя иска да се освободи и от оня Гиз, тъй като неговото семейство й се струва много по-опасно от нашето! — рече тя с тон, в който прозвуча презрение. — Най-важното за кралицата обаче е да те примами в двореца си. Аз ще предотвратя това, като сама ще замина вместо теб там, тогава ще видим ще може ли тя да се справи с мен!

Колини кимна мрачно.

— А аз ще следвам ваше величество по петите. Всички наши искания трябва да бъдат приети, или протестантската армия начело с принц Навара ще се отправи към Париж. Тогава няма да има повече никаква милост!

Младият Анри си помисли, че и по-рано те не бяха проявили кой знае колко голяма милост. Пред очите му се бяха гърчили селяни, приковани на колове, а под краката им палеха огън. Какво можеше да каже той, след като дори и обичната му майка знаеше от опит, че такъв е законът на света и че истинската борба за запазване на вярата и на кралството не може да бъде друга! Та нима заслужаваха друго мадам Катерина и нейните католици, след като дори неговата любима майка не се чувствуваше сигурна пред тях!

— Мамо! — извика той. — Ти не бива да заминаваш там! Те ще ти сторят нещо!

Той извика тези думи като изплашено дете. Жана го притегли да коленичи пред нея, придърпа главата му до скута си и му заговори — на него, на себе си и на собственото си сърце:

„Една сама жена е най-сигурна. Бог трябва да я закриля, щом като никой друг не го прави. Но какво съм аз пред бога — все още? Някога бях извънмерно много — съдът, носещ богоизбрания син. Сега съдът е изпразнен и вече може да се счупи.“

Тя мислеше, че казва всичко това, а в същност само си го бе помислила; ала с тези думи Жана д’Албре принесе живота си в жертва.

Съветът също бе приключил. Синът й и адмиралът се сбогуваха с нея.