Хайнрих Ман
Младостта на крал Анри IV (16)

Примки, клопки и чисто сърце

Жана, неговата майка, беше третата зряла жена, която се грижеше за съдбата на Анри, и единствено тя го правеше заради него. Затова именно тя се доверяваше единствено на себе си и съвсем не на искреността на другите две кралици. Тя действително отиде при граф Насау, когато той беше болен, защото от няколко дни бе чувала вече колко ужасно стенел нейният добър приятел. Завари го наистина разгорещен и зачервен сред възглавниците и завивките, ала по-скоро от изпитото вино, отколкото от температурата, както й се стори. Въпреки това тя го остави най-напред той да й разкаже всички хубави новини, които неговият приятел англичанинът Бийл му бил донесъл за нея: нападението на испанското посолство, намерените там доказателства и че френският двор играел двойна игра. Предлагали й принцеса за снаха, а в същото време търсели сближение с Филип Испански. Как ще може тогава Катерина да изпълни условията на Жана и да освободи заедно с протестантската армия Испанска Фландрия!

Жана обмисли: от кого можеше той да знае всичко това, ако не от англичаните, които бяха организирали нападението на посолството? Тя се приближи и попипа дебелия Лудовикус зад ушите, а после по челото и се убеди, че той е здрав-здравеничък. Затова прати да повикат нейния хирург, който даде на пациента някакво средство, и мнимият болен го погълна ще не ще. Не мина много време и нещастникът започна ужасно да се поти; получи се и друго въздействие, което принуди Жана да напусне стаята за малко. Когато тя се върна, жертвата й вече беше поомекнала и призна без никакви заобикалки, че е получил всичките си сведения единствено от господин Бийл, който, от своя страна, наистина бил агент на Уолсингъм.

— Но той е мой приятел — възрази доверчивият Насау — и вие би трябвало само заради мен да му вярвате във всичко, мадам. Мен той никога не би ме излъгал.

— Драги братовчеде, целият свят е лош — с изключение на вас — рече съчувствено Жана.

После протестантският немец започна да я убеждава с нежна и топла загриженост да не се съгласява на тази френска женитба. Чрез тази сватба нейният син щял да попадне под влияние на католицизма, протестантите ще изгубят своя водач, принцът, от своя страна, няма да спечели нищо за себе си, а само ще бъде принуден да се откаже от правата вяра. Та какво ще представлява той като съпруг на принцеса Валоа? Далеч още не крал на Франция.

— Другаде обаче — тук Насау направи многозначителна пауза — той може да стане крал. И то велик крал. Неговата сестра, вашата дъщеря Катрин, госпожо, също така ще стане кралица. Всичко това ще бъде от изключителна полза за религията, и дори само това е достатъчна причина, за да се осъществи то — добави добрият човек, — и аз твърдо вярвам, че поръчението да ви направя това съобщение ми е предадено от бога.

Жана видя: той вече беше забравил за своя Бийл.

Насау беше говорил пламенно и затова сега падна от неочаквано обзелата го слабост назад върху възглавницата, а кралица Жана си отиде, както предварително го предаде на грижите на своя лекар. Беше й мъчно, задето се бе видяла принудена да постъпи така жестоко с този честен човек, за да узнае истината от него. Защото, за жалост, лъжата използува като свои оръдия не само нечестните.

С последния си дъх, преди да падне в безсъзнание, Лудвиг фон Насау изрично бе потвърдил пред нея кой го бе накарал да предложи женитба и трон за двете й деца: Елизабет Английска и шотландският крал — това би било твърде много щастие изведнъж за всяка друга майка. Ала Жана д’Албре, мислейки за собственото си високо потекло, за успехите на протестантската армия и святото достойнство на правата вяра, прие всичко като нещо съвсем естествено. И през ум не й мина съмнението, че Елизабет би могла да й направи някакво лъжливо предложение по заобиколни и с нищо необвързващи я пътища, за да я отклони от това свързване с френския двор. Кралица Жана беше твърде много горда, за да повярва, че някой би могъл да реши да използува нея срещу Франция, та да остане страната разединена и слаба.

На другия ден тя каза на Колини:

— Цяла нощ се мъчих да узная от господ-бог каква всъщност е неговата воля: дали синът ми трябва да стане крал на Англия или на Франция. Какво смятате вие по този въпрос, господин адмирал?

— Че ние не можем да знаем това — отвърна той. — Сигурно е само нежеланието на най-ревностните хугеноти, които са вашите най-добри поддръжници, вашият син, принцът, да се свързва със заклетите врагове на правата вяра. Що се отнася обаче до бог — аз не мога да твърдя, че той е против! — заключи предпазливо Колини.

— Той не е против — заяви Жана съвсем решително. — Той ми внуши, че аз ще трябва да разреша този въпрос съвсем по светски, съобразявайки се единствено с честта и нуждите на моя дом, който той смята също за свой — така ми внуши бог.

Колини се престори, че тя го е убила. В действителност той по начало не се доверяваше на английските намерения, защото преценяваше нещата като войник. Английската протестантка трябваше да му помогне да освободи Фландрия от испанците, ала тя тъкмо това не искаше, докато католическият френски двор с готовност му го бе обещал. Затова той беше съгласен с женитбата на Наварския принц с Маргарита Валоа и ако изказа някакви възражения срещу нея, то бе само за да насърчи решимостта на Жана. Жана допълни, че англичаните открай време са били врагове на тази страна. Колини възрази, че на това вече било сложено край — сякаш не бе достатъчно това, че един принц, който отива да се ожени в Англия, ще изгуби именно по този начин всичко — и народността си, и всяка възможност да заеме френския трон.

Жана каза, че Елизабет била твърде стара и нямало да може да роди син, а, от друга страна, нейният съпруг нямало да има право лично на участие в кралските дела. Тогава Колини заяви, че остава все пак сестра му, принцеса Катерина, която сигурно ще има деца от шотландския крал. Той пък бил по право наследник на английския трон, в случай че Елизабет умре без наследник. Но това беше последното, което той действително биваше да каже на майката на Анри — Колини го разбра ясно по гнева на своята кралица. Да позволи да пренебрегнат и пожертвуват нейния Анри, да преживее жизнерадостният й Анри напразно живота си като печален пленник край тази възрастна кралица. Чак сега тя осъзна всички последствия, които щеше да повлече след себе си неправилното й решение.

Нежната Жана скочи рязко от стола си и започна да крачи напред и назад из стаята, също като Елизабет Английска, когато бе изпаднала в ярост пред своя посланик заради засегнатите си интереси. Друг беше случаят с тази кралица: тя се разяри едва когато стана дума за щастието на сина й. Затова тя заповяда сега със своя звучащ като камбанен звън глас, към който рядко прибягваше:

— Нито дума повече, Колини! А сега повикайте сина ми!

Той предаде заповедта й на прислужника пред вратата. И докато двамата чакаха, старият човек подви коляно пред тази жена и призна:

— Аз говорих така само за да ви накарам да отхвърлите това предложение!

— Станете! — отвърна Жана. — Вие сигурно сте си помислили, че кралица Катерина ще ви обещае върховното командуване във Фландрия. Коя съм аз обаче, за да ви упрекна, че мислите за собственото си благо? Ако моят син отидеше в Англия, а дъщеря ми в Шотландия, аз бих останала само една самотна жена и не бих могла да нося бремето на кралските задължения, нито бих могла да разчитам на уважението и подчинението на френското дворянство. Ако това е била най-съкровената ми подбуда, нека бог ме съди!

— Амин! — рече той и двамата останаха така със сведени чела, докато младият Анри влезе в стаята.

Той влезе много бързо, малко задъхан, с блеснали очи, навярно пак бе тичал подир някоя девойка. Така или иначе той не се чувствуваше задължен да отговаря за делата и мислите си от предишния час пред бога, както двамата възрастни тук. И все пак момъкът веднага влезе в тон с тяхното сериозно настроение.

Кралица Жана седна, като подкани и принца, и адмирала да заемат места; тя дълго търси как да подхване речта си. В това време Колини й даде знак — полупочтителен, полуповелителен. Това означаваше, че той знае по-добре как да започне. И тъй като тя му кимна с глава, той действително заговори.