Хайнрих Ман
Младостта на крал Анри IV (40)

Пред очите на всички върху високата трибуна

Голям празник е днешният понеделник, осемнадесети август: сестрата на краля ще се жени за някакъв принц, дошъл отдалеч, хубав като ясния ден и богат като самия Плутон, защото в родните му планини растяло злато. Той е пристигнал с цели товари злато, конниците от свитата му блестят от злато, конете им — също. Чак там, в неговите земи, принцът дочул, че нашата принцеса е красавица и учена като никоя друга кралска дъщеря. Някакъв прочут астролог му я показал във вълшебното огледало и тя му се усмихнала, заговорила му и виж — той не могъл повече да устои на нейния глас, на нейния поглед и тръгнал на дълъг път.

Оказва се, че не е имало защо да затваряме прозорците и да спускаме кепенците на витрините си миналата седмица, когато принцът пристигна в Париж заедно с безбройната си свита. Така поне щяхме с очите си да видим кое е истина и кое — не. Защото разправят различни неща. Напоследък мнозина се оплакваха, че порядъчни граждани били нападани по улиците, на някои им пребърквали джобовете всевъзможни разбойници, наричащи се хугеноти. От предпазливост ние вече не излизаме по улиците, щом се стъмни, защото знае ли човек какво го очаква? Редът и правото се нарушават и в друго отношение. Днес нашият крал жени сестра си за един чужд господин, който е от еретиците, и дори казват, че бил техен крал. Нима това е разрешено от бога? Нашият свещеник бълва злъч и отрова. Но казват, че сам папата се бил съгласил на тази женитба. Нима това е възможно? Тук нещо не е в ред. Хугенотите сигурно са заплашили и принудили нашия крал и навярно са подправили посланието на пресветия отец. Те са известни хитреци и насилници. От далечни времена, още когато сме били деца, те водят война срещу католиците, грабят и палят из цялата страна, бяха станали заплаха и за самия крал и ето сега изведнъж тази сватба! Това няма да свърши добре! Има лоши предзнаменования!

Тази вечер ще трябва по-здраво да залостим външните си порти. Снощи първенците на града цяла нощ гуляли и танцували в двореца на нашия крал, за да отпразнуват годежа. Казват, че видели Лувър осветен от всички страни като от пламъците на ада. Говори се обаче, че невестата била изчезнала, сякаш отвлечена от дявола. Не бива да се вярва всичко, което се разправя. Може би тя е преспала в епископския дворец, който се намира срещу катедралата, където ще я венчаят днес, и тя ще трябва да присъствува на литургията. Кралският двор щял да покаже някакъв небивал разкош, а булчината рокля на принцесата струвала колкото две големи парижки къщи. Трябва да се види това тържество. Много свят и всички първенци на града вече са наизлезли по улиците. Слънцето грее приятно. Да вървим и ние!

Така разсъждаваха и си говореха помежду си както хората от народа, така и първенците на града, когато след ранния обед се отправиха от всички страни на града към катедралата на Света Богородица. Те разсъждаваха и говореха така не един през друг, а по пътя всеки разказваше всичко, което знаеше, като често сам си противоречеше. Причината бе, че всички бяха обзети от силно любопитство и от предварителна радост за удоволствията и различните преживявания, които ги очакваха този ден — поучителни и страшни, разкош и беди. Тълпата прехвърли обикновеното си безпокойство и страх върху очакваните събития, от които всеки се стараеше да предпази собствения си дом, ала навън, по улиците, и бедни, и богати неволно се поддадоха на предстоящето.

Първото нарушение на закона на тълпата е да поискаш да я спреш. Тя от само себе си се стреми винаги да върви напред, каквото и да се случи. Тя дори не би се замислила да събори построените специално за празненството дървени трибуни на площада пред катедралата. Предвиждайки всякакви неразбории, дворът бе изпратил тук швейцарската си гвардия, която отблъскваше с препречените си алебарди множеството назад към вливащите се в площада улици. Тия чужденци не се трогват нито от молби, нито от ругатни, защото нищо не разбират. Те са едри и набити мъже, а широките им горе и стесняващи се надолу ръкави ги правят да изглеждат още по-едри, докато безцветните им бради се спускат над пъстрите елеци. Походката им е мечешка; който е бърз и ловък, лесно може да ги надхитри. Така мнозина успяват да се промъкнат напред, пълзейки под дръжките на копията им. Веднага след това ги изтикват назад, ала преди това щастливците успяват да видят, разтварят широко очи и после веднага подемат спорове, защото те вече знаят повече от другите, изобщо знаят много и устата им меле непрекъснато.

— Ние от еснафското сдружение на дърводелците, разбира се, първи научихме новината. Ние построихме голямата дървена трибуна пред главния портал на катедралата, върху която нашата принцеса Марго ще бъде тържествено венчана от самия папа с господин Наварския крал пред очите на всички.

— Не папата, а някакъв францискански монах, когото аз познавам, се хвали, че той щял да ги бракосъчетае. Той всичко е предсказал. Ако не ме беше страх да приказвам!

— Че и аз мога да ви разкажа същото. Аз предсказвам, че Наварският крал ще стане рогоносец. Какво? Било забранено да се говори така ли? Тогава вие самите сте рогоносец, попитайте хората наоколо и ще видите.

— Няма да отговоря на обидата ви както заслужавате, защото съм миролюбив човек — но това ще стори ей този господин хугенот, който стои до вас. Гответе се за пердах!

— Добри християни! Вие сами виждате, че и тук, както и в цял Париж, има твърде много еретици. Тях дори ги предпочитат пред нас, стражата ги пуска да минат напред.

— Защото женихът също бил от техните. Това означава, добри християни, че вие ще паднете в ръцете на неверници. Горко ви!

— Добри християни! Чужденците, които нахлуха в Париж като ято скакалци, вече са съсекли, ограбили, обезчестили, изгорили и обесили не един от вас. Предотвратете още по-голямото зло и не допускайте да се отпразнува тази сватба!

— Я гледай, а кои сте вие с тези черни лица? Колкото и да се криете под своите качулки, вие сте испански монаси, дошли да ни подстрекават. Искате сигурно да съборим трибуната, когато нашият крал ще жени сестра си. Впрочем това ще бъде добре дошло за вашия испански Филип! Но къде изчезнахте изведнъж? Аха! Щом ви познахме, веднага се изметохте!

— Въпреки това обаче сам папата ще дойде и ще извърши лично бракосъчетанието: никой не може да ме разубеди в това. Та нали ние, дърводелците, сами издигнахме дървената галерия от епископския дворец до катедралата. Кой друг ще мине по нея, след като дворецът пръсна толкова пари за построяването й?

— Вие, дърводелците, добре печелите днес.

— За жалост, не толкова, колкото търговците на платове. Те облякоха цялата галерия с бял плат, така че нашата хубава работа остана скрита.

— Най-добре от всички сега са кръчмарите.

— Не, шивачите, които трябваше да ушият тържествените одежди за хората от двореца.

— Не, не! На момите им е най-добре, защото тук гъмжи от чужденци.

— С хугенотите ще си разчистим сметките по-късно. Засега те са ни от полза, защото подтикнаха търговията.

— Я се дръпнете там отпред! Разприказвали се важно-важно за работа, та ни пречат да не виждаме церемонията. Ето големците излизат от епископския дворец и стават все повече и повече. Те ще благоволят да минат пред очите ни по цялата дълга дървена галерия. Така е, ще благоволят, то си личи от походката им, макар че сякаш нито един от тях не подозира, че блести като паун на слънце и че цял Париж го наблюдава. Това се казва изисканост, да се правиш, че нищо не забелязваш. Но виж ти! Я гледай! Пристигат и дамите! Пред тях господата изглеждат сиви като пепел. Чак сега разсветва денят. Като си помисли човек, че цялото това чудо е дело на изкусни шивачи, златари и перукиери! Ние, занаятчиите, можем да се гордеем с делата си!

Впрочем навикналите на подобни зрелища зяпачи веднага забелязаха, че щом стигна пред катедралата, шествието наруши реда си. Също като че бяха от простолюдието, някои от знатните гости се втурнаха напред, за да стигнат по-бързо до високата трибуна и да заемат местата за сядане. Някои дори започнаха да се карат и офицерите от френската гвардия трябваше да въдворят ред и спокойствие сред големците на кралството. Най-после порядъкът бе възстановен. Кралят, кардиналът, женихът и невестата, кралицата, принцовете, свитите от дворяни и придворни госпожици, както и свещениците, които съпровождаха кардинала, всички бяха настанени, всеки според сана си, който личеше дори и по цвета на облеклото им.

Върху високата открита трибуна цветът на кралството бе изложен пред очите на народа в този ясен летен ден под напръсканата с пухкави бели облачета небесна синева. Погледите на обитателите на къщите бяха насочени натам в дъга — навсякъде широко отворени прозорци, окичени с прострени надолу килими и отрупани с издокарани жени и мъже. Долу пред стените на къщите и по улиците се всели тишина, хората свалиха шапки, скръстиха ръце и подвиха коляно. Съвсем близо зад трибуната, върху която стояха първенците на кралството, се издигаше като паметник на всички отминали поколения катедралата. Нейните камбани отпращаха нагоре към небето своя звън, който бе възхвала на вечността. При тази тържествена обстановка Бурбонският кардинал бракосъчета Наварския крал и принцеса Валоа.

Когато тържественият акт бе приключен, всички трябваше отново да слязат от трибуната и немалко мечове се замотаха в дългите шлейфове на дамите. Зрителите обаче не можаха да забележат това, тъй като господата веднага потънаха в църквата. Разбира се, там от часове вече се бяха насъбрали собствениците на църковните столове — било благородници, било богати граждани, и от тези познавачи на подобни церемонии съвсем не можеше да се очаква, че ще се оставят благородниците да ги смаят със специално заучените си обноски. Наистина насъбраните в църквата коленичиха, щом Карл Девети се появи на вратата, но в това се заключаваше цялата им страхопочит: инак те имаха пълна възможност да открият всички грешки и недостатъци на преминаващите в тържествено шествие край тях участници в церемонията.

Бурбонският кардинал беше остарял; Карл Девети приличаше на касапин, който си избира с кос поглед кое теле ще намуши с ножа си. Съпругата му, Елизабет Австрийска, беше облечена по-богато дори и от булката. Впрочем тя не можеше да стори нищо повече от това, защото нито умееше да се движи, нито да разговаря — може би приказваше на испански или на немски, но в никакъв случай на френски. Прекалено много наедряла още на двадесет години, при по-интимни случаи нея направо я отпращаха, докато при откритите церемонии я използуваха като украшение, с което Карл мамеше под път и над път. Толкова за Елизабет Австрийска. Впрочем предимно наблюдателните дами можеха да правят подобни констатации. А ние нека преминем към младоженците! Никой не можеше да каже нито дума срещу тях — едно хубаво ведро момче с яки бедра и широки за височината му рамене, защото въпреки високите токове, той едва надвишава красивата Марго — която, разбира се, както винаги, е гримирана и издокарана до съвършенство.

Мъжете веднага си казаха: Виж го ти Навара как се е забързал с нея! Задължителното разстояние между тях двамата и Карл Девети се намалява твърде непочтително. Този провинциалист Анри няма търпение да изчака съдбата си! Освен това той е единственият, който не знае какво го очаква. Ние всички сме съвсем наясно какво представлява неговата прекрасна съпруга. Под най-горния кат на полата си тя има зашити вътрешни джобове, във всеки от които е скрито сърцето на един от убитите й любовници. Умрял от любов, ако предпочитате така. Но тия неща се случват и ако вие не повярвате, следващият ще повярва. От друга страна, защо тя да не се е научила от своята мъдра майка сама да смесва различните питиета? Шт, по-тихо, моля! Мадам Катерина е единствената, която отсъствува от тържеството, но тъкмо тя чува всичко.

А през това време жените си говореха: О, ето го и херцог Гиз! Значи все пак се е върнал навреме за сватбата! Тогава може всичко да започне отначало. Но не! Нима не знаете? Та тя сега се е заплеснала по красивия Ла Мол. Ето го и него. Кой по ред ли й е той? Първата си любов тя е преживяла още на единадесет години. Аз никога не пропускам да напомня това на мъжа си, за да разбере, че има и по-лоши от мен.

Мъжете отново се захванаха за нарушението на задължителната дистанция. Този Навара ще изпревари и краля, и кардинала, от него всичко може да се очаква. Всъщност каква ли сума би могъл да му заеме човек срещу могъщото му кралство? Един чувал с пари, висок колкото него самия! Драги мой, колко сте зъл! Какъв ще бъде този чувал, висок колкото краля? Освен това да не забравяме, че той е протестант.

Придворните дами си шушукаха, застанали пред своите столове: нима бе необходимо за френския двор да прибере този хугенот? Съдете вие сама, мила моя, дали припряността, с която бе организирано всичко, е действително прилична — или поне не буди подозрение. Съгласието на папата пристигна прекалено бързо, след като по-рано винаги се говореше, че негово светейшество забранявал тази сватба. Ако настоявате да знаете, ще ви доверя, че никой не е видял досега със собствените си очи папското послание. Пристигнало е само едно писмо от посланика в Рим — ако то действително е било написано в Рим, а не преди това съчинено под диктовка на мадам Катерина.

Край дамите придворните господа шушукаха: Човек не може да се освободи от мисълта, че зад всичко се крие кралицата-майка. Нейните планове са все още в сянка, но техният смисъл може би ще се разкрие много по-рано, отколкото ние предполагаме — и ще бъде много по-страшен. Карл Девети е поставил начело на своите войски протестанта дьо Ла Ну и му е дал заповед да измъкне крепостта Монс от ръцете на испанците. Дьо Ла Ну ще подбере най-храбрите измежду своите хора и те твърде много ще липсват на адмирала в Париж. Подготвя се нещо неподозирано. Но за всичко това е забранено да се говори. И да се знае за него е забранено. Сватбените тържества трябва да преминат сред най-голям блясък.

По този въпрос и дамите бяха напълно единодушни — ала сега и дамите, и господата от всички представени тук съсловия млъкнаха стъписани, когато забелязаха какво ставаше назад в помещението за църковния хор. Вместо да присъствува на обедната литургия, Наварският крал се оттегли, като остави младата кралица сама и се измъкна през една задна врата, а подир него — и всички протестанти от свитата му. Макар всички да очакваха подобно нещо, то предизвика истински скандал. Всеки много добре знае, че още при първите думи на литургията дяволът подвива опашка и дим да го няма, но нима той не можеше да запази благоприличие и да остане в църквата? Добре че поне успяха да запомнят поотделно всеки, който го последва. На тези предизвикателства скоро ще бъде сложен край.