Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die Jugend des Königs Henri Quatre, 1935 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Цветана Узунова-Калудиева, 1972 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Хайнрих Ман. Младостта на крал Анри ІV
Немска, трето издание
Превод: Цветана Узунова-Калудиева
Редактор: Надя Фурнаджиева
Художник: Христо Брайков
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Надежда Балабанова
Коректори: Здравко Попов, Стоянка Кръстева, Жанета Желязкова
ЕКП 07/9536451611/5544-38-85
Издателски №2327
Формат: 60×90/16
Дадена за набор на 20.XII.1984 г.
Излязла от печат на 30.VI.1985 г.
Издателство „Хр. Г. Данов“ — Пловдив, 1985
Печатница „Д. Благоев“ — София
История
- — Добавяне
Сама-саменичка пред Бога и пред хората
Навън Анри срещна братовчед си Конде и младия Ла Рошфуко, също така един от онези млади хора, пред които той си позволяваше да бъде откровен. Анри им каза:
— И тъй, аз ще се оженя за сестрата на краля на Франция. Впрочем това е единствената свободна служба, която е останала още в техния двор. Имат си вече канцлер, имат си секретар ковчежник и шут. Само рогоносец им трябва още и това ще бъда аз!
Той се разсмя и подскочи нависоко, така подкупващо весел, че двамата други младежи последваха постъпката му въпреки изумлението си.
Жана се върна в своята страна Беарн, беше есен и пратеникът на Катерина отново се яви при нея. Името му беше Бирон и този път тя не му отвърна отрицателно; постави само условия, своите първи и привременни условия. А именно — трябваше да се обезщетят протестантите за причинените им неправди, на юг трябваше да бъде опразнен един град, а в Париж — да се отстрани един кощунствен кръст. Тя открито заяви, че не желае да бъде лъгана като някои други, които биха поели пътя към кралския двор с пълна вяра!
По това време беше есен, но после дойде зимата преди още тя наистина да тръгне. Разболя се от треска, синът й пък падна от коня си; можеше да се предположи, че тези произшествия ще послужат на Жана като предупреждение да не заминава. Въпреки това най-после дойде мигът, в който майка и син трябваше да се разделят; това стана в град Ажан, денят беше тринадесети януари, току-що бе започнала седемдесет и втората година. Нито по синия небосвод, нито по огрения от слънцето път можеше да се предположи, че тази раздяла щеше да бъде окончателна. Конете потеглиха, облечената с кожа каляска тръгна, а бледата Жана и дъщеря й Катрин все още махаха с ръце и се усмихваха. Синът стоеше до коня си, а погледът му шареше ту към едната, ту към другата. Сенките под очите на майката бяха станали още по-широки напоследък и той видя, че бяха слезли чак до бузите й. В това време усмивката замръзна на лицето й и той разбра, че тя не различаваше вече ясно лицето му поради увеличаващото се разстояние, а и защото сълзи бяха нахлули в очите й.
С по-силните си очи братът и сестрата можеха да се проследят с поглед още известно време и Анри сякаш искаше да внуши на Катрин: „Мисли винаги за това!“ А нейните очи му отвръщаха: „Знам.“ Той й говореше: „При първия знак за някаква опасност веднага прати бърз пратеник!“ А тя го молеше от все сърце: „Да можеше пак да си бъдеш заедно с нас!“ Накрая погледът му побърза да й извика: „Внимавай за нашата мила майка, внимавай!“
После колата зави и всичко изчезна. Под блясъка на слънцето след коня на последния благородник се вдигна малко облаче прах, но и то бързо се разнесе.
В продължение на шест месеца Анри получаваше писма от Жана — най-скъпите писма през живота му; защото колкото и жени да обожава, по колкото и да пилее жизнените си сили, в душата си той винаги ще чувствува, че само една-единствена жена истински се бе борила за него и бе дишала само за него до сетния дъх на болните си бели дробове.
В Тур през февруари тя на драго сърце би се решила да си тръгне обратно, но то беше вече невъзможно. От приказките на господата, които Катерина бе изпратила да я посрещнат, тя веднага разбра, че действително целят да я измамят. Старата кралица и нейният син, кралят, се бяха настанили в Блоа, но бяха дошли да я посрещнат на известно разстояние. Тогава Жана д’Албре реши да не губи безцелно скъпоценното време, което й оставаше да живее още: тя веднага поиска годеницата на сина й да приеме протестантската вяра. Опасността се криеше в това, че кралицата-майка не каза направо „не“; тя се държеше така, сякаш въобще не вярваше, че тези думи са сериозни. Това навярно беше някакво хрумване в размътения мозък на една силно възбудена жена, която трябваше да бъде успокоявана, като вижда събеседницата си в неизменно добро настроение, и Катерина се постара това да бъде така. Цялата зима, та чак до май тази ужасна стара жена непрекъснато се шегуваше и подиграваше: толкова дълго се проточиха преговорите в двореца в Блоа. Жана обаче, която усещаше, че жизнените й сили все повече отпадат, трябваше да ги изразходва най-пестеливо, не биваше никога да губи самообладание, защото това щеше да й струва нови дни на увъртания и преговори.
Старата кралица се шегуваше:
— Но, мила приятелко! Какво ще го е еня вашият усърден петльо каква вяра изповядва хубавата кокошчица, когато ще я…
Тя произнесе думите високо и ясно, та и други ги чуха и прихнаха да се смеят. Макар че беше готова да избухне, Жана нямаше да успее да заглуши смеха на другите. Затова тя самата разкриви лице в усмивка, която се оказа твърде пренебрежителна и някак съвсем чужда сред всеобщата веселост. Ала въпреки всичко Жана се мъчеше с все сили да си придаде спокойното превъзходство на здравите хора. Само да не издаде с нещо болестта си! Тогава те щяха да си играят с нея, както си искат.
Катерина обличаше лъжите си в шеги и затова беше трудно човек да се бори с нея. Тя направо заяви, че възпитателят на Наварския принц й бил обадил, че, от своя страна, принцът напълно бил готов да приеме католическата вяра — дори задочно, докато се намира там долу, на юг; дотолкова нямал търпение да изчака женитбата си.
Жана отвърна сухо:
— Колко странно е аз самата да не познавам желанията на сина си, докато на вас, мадам, те са ви така добре известни!
— Той искал да каже същото и на вас, но явно не му е останало време от многото му галантни похождения! — пошегува се Катерина и олюля дебелите си бедра, сякаш ей сега щеше да затанцува върху късите си крака.
След това обаче, когато Жана се оттегли изнурена, ужасната стара жена разказа на целия си двор тъкмо обратното. Разказа, че самата Жана се била молила на всяка цена да вземат сина й за зет било като католик или като протестант, само без никакво отлагане! Тогава всички започнаха да говорят на Жана за това, протестантските благородници й отправяха сурови укори, докато безбройните придворни госпожици на Катерина не я оставяха на мира с въпросите си, кога най-после ще пристигне вълшебният принц, когото те очакваха с детинска радост. Всички тези придворни госпожици не можеха повече да отдадат никому невинността си, но затова пък можеха да даряват удоволствия, и те го вършеха при всеки знак на нечестивата си господарка. Те явно имаха за задача да представят на чувствителната Жана съвсем открито всичката развратност на този двор, за да подкопаят здравето й колкото се може по-бързо. Вечер, дори и в по-ранните часове, тук започваше истински разгулен живот. Само Марго, годеницата, се държеше настрана.