Хайнрих Ман
Младостта на крал Анри IV (65)

Така става с любовта

Той пристъпи към вратата на Наварската кралица, заобиколен от цяла свита господа, само малцина от които биха го защитили, ако останалите бяха убийци. Той обаче ги бе взел със себе си, за да могат по-късно да докажат, че е спал при кралицата. За всеки случай стискаше кинжала си в ръка и подращи с него на вратата — леко, но тя веднага се отвори.

— Чаках ви вече, господарю и повелителю мой, тази вечер се връщате по-късно от обикновено — посрещна го кралицата.

Той затвори вратата и я заключи отвътре. Когато се обърна, тя вече се бе излегнала върху възглавниците и му поднасяше обятията си. Той знаеше какво иска: да пресече коварния план на майка й; и веднага го стори, после повтори, и пак, и пак, до безкрайност. Нежната Марго се видя принудена да го помоли да не забравя, че са се събрали отново след доста дълга и ужасна раздяла.

— И тъй като сега аз ще имам син от тебе, сърце мое, кажи ми: защо по-рано не се сети за това средство, с което ще победиш всичките си врагове?

— Нима ти ще ми дариш син?

— Усещам го — каза тя. — По-точно, желая го — поправи се веднага тя. — Колко отдавна чакам да дойдеш! Снощи дори дойдох и подрасках леко на вратата ти.

Той бе готов веднага да я прегърне в обятията си: този път, за да прегърне сина си в нея. Но вместо това още щом сърцето му заби по-силно, той си припомни, че сега хитростта бе за него вече и закон. Хитростта управлява този живот. Дъщерята прекарва дните си, седнала върху раклата в стаята на своята майка, и е нейното оръдие. Вече се бе случило тя да не разбере на какво предателство служи. Той попита:

— Дали няма тук скрит някой убиец? — надвеси се от леглото и грабна кинжала си.

Да бе направила тя и най-леко движение да го задържи! Но напротив, тя замръзна на мястото си. Промълви изплашена и съвсем тихо, за да не може да я чуе никой неканен гост:

— Аз дори и не мислех сега, че ние с теб сме врагове.

— И аз го бях забравил — отвърна той. — Всичко това — и радостите, и болките на любовта, са ни запретени вече.

При тези думи тя веднага му поднесе устните си, но между тях проблеснаха зъбите й. Задъхан още от целувката той каза:

— Faciuntque dolorem.

И веднага чу как нейният красив глас произнесе докрай целия стих и той си помисли:

„И все пак тя ми бе издала тайните на своята страшна майка: а тази вечер се престори пред всички придворни, че ме приема в спалнята си всеки ден“ — затова той рискува и попита:

— Моя красива кралице, ще ми помогнеш ли да се освободя?

— Аз се възхищавам от вас, сир, вие се справяте с опасностите като никой друг. За вас именно Вергилий е написал следния стих: Няма мъки и опасности, за които да не съм дорасъл. Колкото и да се бори да ме спечели адът, аз съм готов на всичко.

— Ваш ли е преводът? — попита любящият. — Вие сте учена и имате голям опит. Но какво ще кажете за моето бягство?

— Преди всичко пазете се от приятелката ми Сов! — отвърна любящата. — Аз много добре виждам, че тази сирена ви привлича. Не й се поддавайте. Защото тогава сте загубен. Неин повелител и господар е херцог Гиз.

— Нима ти искаш да го спечелиш отново? — попита той, забравил от ревност учтивия тон.

Но и тя веднага се поддаде на чувството си.

— Вярно ли е, че Шарлота ви харесва?

— Нищо подобно. Тя има остро лице, а и езикът й е остър. Но въпреки това коя жена не би ми харесала? Дори вашата майка, мадам. И това е истина, аз не лъжа. Една зла жена е опасен звяр. И това би ми доставило радост: звярът и жената — съчетани в едно. Защото от създанията на природата аз най-много обичам жената и звяра — а също и планините — добави той, — както и океана. Аз обичам, обичам — изстена той и в същия миг тялото му се сля с нейното, което го очакваше пламенно.

След такова въодушевление на телата им, изнурена и благодарна, Марго реши да признае на своя любим всичко, което й бе позволено, дори и повече.

— Сърце мое, ти не бива да ни се изплъзнеш, ние имаме нужда от теб и ще те задържим!

За миг тя го остави да гадае защо. То можеше да бъде заради нейното тяло, но то всеки път бързо се засищаше. Тогава? Заради нейната неутолима душа? Не, сега излегналата се върху възглавниците дъщеря на злата кралица каза:

— Вие не бива да се присъедините отново към вашите хугеноти, сир. Защото, ако отново успеят да ви привлекат на своя страна, те ще станат десетократно по-силни. По-скоро ние искаме да се възползуваме от вашата особа срещу враговете ни и вие ще трябва да бъдете с моя брат Д’Анжу, когато той обсажда Ла Рошел. Ти трябва да знаеш — довери му тя тихо, като се приближи съвсем до лицето му, — че ние нямаме сили да се справим с твоите едноверци. Те са разбрали, че ти не си им писал доброволно да се предадат. Обещай ми, че междувременно няма да предприемаш никакви опити за бягство. Защото тогава те ще те убият. О, обещай ми! — помоли го тя с явен страх в гласа, опряла челото си о неговото, смесила дъха си с неговия.

Той искаше обаче да види очите й, затова се отдръпна назад и попита:

— Нима ти наистина се боиш за мене?

Какво глупаво недоверие! Тя също се отдръпна — и не само това: лицето й дори стана далечно и чуждо.

— Аз съм принцеса Валоа. Не желая вие да победите моя дом и да му отнемете престола.

Така завърши тази нощ — и затова през следващата Анри лежеше заедно с Шарлота дьо Сов, която по това време съвсем не му харесваше още; то щеше да се случи много по-късно. Засега Марго му беше влязла в кръвта и тя много добре знаеше това. Затова кралицата каза гордо на Сов:

— Мадам, вие ни направихте голяма услуга, на мен и на Наварския крал. Вие веднага сте донесли на моята майка, кралицата, че той е бил в леглото ви. И тя смята, че е постигнала целта си и аз ще се съглася да се разведа. Затова моят любим съпруг ще остане засега жив.