Хайнрих Ман
Младостта на крал Анри IV (103)

Обобщение

Незабележимо той напредва. Всичко му служи — собствените му усилия и усилията на другите, които искат да го отблъснат или да го убият. И един ден всички разбират, че той се е прославил и че е белязан от щастието. А всъщност неговото щастие е твърдостта на характера му. Той знае какво иска и това именно го отличава от нерешителните. Преди всичко той знае кое е добро и ще бъде одобрено от съвестта на хората, на неговите ближни. И това го издига над останалите. Нито един от тези, които се движат в тази толкова смутна действителност, не е така сигурен в нравствените закони като него. Няма защо да търсим другаде причината за неговата слава, която няма да помръкне вече занапред. Неговите съвременници, както и хората от други епохи, са свикнали да се прекланят пред всеки успех, бил той дори подъл, и веднага след това са готови да се отметнат, щом са преодолели теснината, където е бушувал вятърът на безумието. Напротив, Анри не се стараеше да завоюва успехи, чрез които да унищожава хората, което почти не се удава на повечето щастливи водачи. Неговите успехи целяха по-скоро да утвърждават у хората чувството им за собствено достойнство. Рядко може да се види един наследник на престол, когото господствуващата партия така яростно отхвърля, да успее благодарение на изпълнените си с най-възвишена честност деяния да спечели на своя страна краля, макар че по неволя е принуден да се бие срещу него. Колко повече би желал той да помогне на този крал, вместо да подронва славата му и устоите на неговото кралство! А през това време и той преживява часове на слабост и изкушението да зареже всичко не остава непознато и за него. Но това си е негова работа. Колкото повече се приближава той към престола, толкова по-ясно показва на целия свят, че човек може да бъде силен и същевременно човечен и че за да се защищава едно кралство, трябва да се защищава здравият разум.