Теодор Драйзер
Титан (44)

Глава XLIV
КОНЦЕСИЯТА

Каупъруд си осигури доста блестящо парите за строежа на надземните трамвайни линии, но сега пред него стоеше не по-лесната задача да получи концесиите. Наред с другото трябваше да бъде обуздан Чафи Тейър Слъс, конто не знаеше нищо за събраните против него улики и започна да сипе огън и жупел веднага щом из политическите кръгове се зашушука, че ще бъде одобрена нова концесия и че от нея ще се възползва Каупъруд.

— Не го допускайте, мистър Слъс — отбеляза мистър Ханд, който любезно, ала твърдо покани своето протеже — кмета, на обяд, за да поговорят по делови въпроси. — Не го допускайте, направете всичко възможно това да не стане. — Като председател на градския съвет мистър Слъс притежаваше достатъчно власт, за да повлияе върху бюрократичната машина. — Вдигнете такъв шум, че те да не посмеят да го решат през вашата глава. От това зависи политическата ви кариера, пък и репутацията ви в Чикаго. Вестниците и влиятелните финансови и обществени кръгове ще ви подкрепят напълно. В противен случай ще ви обърнат гръб. Няма да се отървете лесно, ако изоставите своите покровители и ги предадете, дали сте клетва и сте спечелили изборите, за да правите някои услуги.

Мистър Ханд беше много гневен.

Мистър Слъс, безукорен в черния си костюм и бялата риза, бе повече от сигурен, че ще изпълни до най-малките подробности указанията на мистър Ханд. Той ще отхвърли този проект за концесия, няма да допусне съветът да го одобри.

— От мен няма да получат подкрепа — заяви категорично той. — Знам какво са намислили. А и на тях им е известно, че зная.

Той погледна мистър Ханд така, както един защитник на справедливостта обикновено гледа друг, и богатият гешефтар си тръгна, убеден, че юздите на властта се намират в сигурни ръце. Веднага след това мистър Слъс даде интервю, в което предупреди всички членове на градския съвет и всички съветници, че той като кмет никога няма да подпише проект като този.

Същата сутрин, когато се появи интервюто, в десет и половина, часа, в който мистър Слъс обикновено отиваше в кабинета си, личният му телефон иззвъня и един от помощниците му го попита дали ще говори с мистър Франк А. Каупъруд. Той вече предвкусваше лаврите на победителя, бе доволен от изложението си, появило се на първата страница на сутрешните вестници, и отвърна надменно, като преливаше от гражданска гордост.

— Да, свържете ме.

— Мистър Слъс — подхвана Каупъруд от другия край, — тук е Франк А. Каупъруд.

— Да. С какво мога да ви услужа, мистър Каупъруд?

— Видях в тазсутрешните вестници вашето изявление, че не желаете да имате нищо общо с проекта, предвиждащ да получа концесия за надземни трамвайни линии в Северната или Западната страна на града.

— Точно така — отговори надуто мистър Слъс. — Не желая.

— Не мислите ли, мистър Слъс, че е малко прибързано да отхвърляте нещо, което сега-засега е само слух? — Каупъруд се усмихваше мило на себе си и приличаше на котка, която си играе с нищо неподозираща мишка. — Много искам да обсъдя лично с вас този въпрос, преди да сте взели окончателно становище. Възможно е, след като ме изслушате, да не сте така категорично настроен против мен. От време на време съм ви изпращал някои от личните си приятели, но вие очевидно не сте си давали труда да ги приемате.

— Точно така — отвърна високомерно мистър Слъс, — но не бива да забравяте, че съм много зает, мистър Каупъруд, пък и не виждам как бих могъл да съм полезен за което и да е от вашите начинания. Цялата ваша дейност се направлява от схващания, чужди на моя морал и характер. Аз имам други възгледи. Според мен ние нямаме никакви допирни точки, за какво да се срещаме? Всъщност не виждам как бих могъл да съм ви полезен.

— Един момент, ако обичате, мистър Слъс — каза все още много приветливо Каупъруд, като се опасяваше, че кметът ще му затвори, толкова надменно звучеше гласът му. — Може да има някои допирни точки, за които да не подозирате. Защо не дойдете на обед у дома или предпочитате да дойда аз? А не е ли по-добре да дойда във вашия кабинет, където да обсъдим въпроса. Уверен съм, че ще го сметнете за благоразумно, пък и за учтиво.

— Изключено е днес да обядвам с вас — отвърна Слъс, — нито пък да ви приема. Зает съм с безброй неща. Освен това трябва да ви кажа, че не мога да провеждам тайни разговори нито с вас, нито с вашите пратеници. Ако дойдете, ще трябва да разговаряме в присъствието и на други хора.

— Много добре, мистър Слъс — каза весело Каупъруд. — Няма да идвам в кабинета ви. Но ако не дойдете в кантората ми до пет часа следобед, утре по същото време ще ви бъде връчен иск за нарушаване на обещание, а писмата ви до мисис Брандън ще бъдат публикувани. Искам да ви напомня, че предстоят избори и че Чикаго ще предпочете за кмет само човек, който е морален и в личния, и в обществения си живот. Довиждане.

Мистър Каупъруд затвори с трясък телефона, а мистър Слъс застина на мястото си и пребледня. Мисис Брандън! Очарователната, милата, благоразумната мисис Брандън, която така долно го бе напуснала! Защо й е притрябвало да му връчва иск за нарушение на обещание и как така писмата му до нея са попаднали у Каупъруд? Боже господи, тези сълзливи писма! Ами жена му! Децата му! Църквата и приличният на кукумявка пастор! Чикаго! С неговите предразсъдъци, набожност и морализаторстване. При това мисис Брандън никога не му беше писала и най-обикновена бележка. Той дори не знаеше нищо за нея.

При мисълта за мисис Слъс, за нейните строги и студени сини очи мистър Слъс се изправи разсеяно и прекара ръка през косата си. Пристъпи към прозореца, щракна с пръсти и се загледа упорито в пода. Сети се за телефонния апарат точно пред кабинета и се запита дали красивата му млада секретарка презвитерианка го е подслушвала както винаги. Ох, колко тъжен, тъжен е светът! Ако приятелите му от Северната страна научеха някога за това — Ханд, вестниците, младият Макдоналд — дали щяха да го защитят? Не, нямаше. Щяха ли да го издигнат отново за кмет? Никога! Можеха ли хората да бъдат убедени да гласуват за него, след като всичките тези църкви клеймяха аморалността, лицемерието и двуличието? О, господи! О, господи! И най-лошото бе, че той беше толкова почитан и тачен. Този ужасен демон Каупъруд буквално връхлетя отгоре му точно когато той си мислеше, че е в безопасност. Дори не бе учтив с Каупъруд. Ами ако той реши да му отмъсти за тази неучтивост?

Мистър Слъс се върна при креслото си, но не беше в състояние да седне в него. Откачи връхната си дреха, закачи я отново, пак я свали от закачалката, каза по телефона, че няколко часа няма да приема никого, и излезе през втората врата. Закрета по Норт Кларк стрийт, вглеждаше се в оживеното улично движение, в мръсната река, по която пъплеха всевъзможни лодки и кораби, в небето, пушека и сивите сгради и се чудеше какво да прави. Животът понякога беше толкова суров, толкова жесток. Жена му, семейството му, политическата му кариера! Не можеше да подпише с чиста съвест никой проект в полза на мистър Каупъруд — това щеше да е неморално, безчестно, скандално за целия град. Мистър Каупъруд беше прословут с това, че погазва обществените интереси. В същото време мистър Слъс не можеше и да откаже, защото се беше появила мисис Брандън, очарователното и безскрупулно създание, маша в ръцете на Каупъруд. Да можеше да я срещне, да й се примоли, но къде ли беше тя? Не я беше виждал месеци наред. Дали да не отиде при Ханд и да му признае всичко? Но Ханд също беше суров, студен и добропорядъчен. О, господи! О, господи! Мистър Слъс се чудеше, мислеше, въздишаше, отново си блъскаше главата, но все без полза.

Тежко му на жалкия грешник, хванат в мрежите на моралния кодекс. Може би в друга страна, по друго време, в друга епоха едно подобно положение би могло да бъде разрешено по не толкова пагубен за мистър Слъс начин и не така благоприятно за човек като Каупъруд. Но както знаеше мистър Слъс, тук, в Съединените щати, в Чикаго всички сили на лицемерието бяха против него. Какво ще си помислят хората от Лейк Вю, какво ще си помисли неговият пастор, какво ще си кажат Ханд и всичките моралисти като него — да, ето какви бяха ужасните и неопровержими последици на неговото отклонение от нравствеността.

В четири часа, след като мистър Слъс се скита часове наред в снега и студа, без да престава да се ругае, че е глупак и негодник, а Каупъруд си седеше на писалището, подписваше книжа, гледаше пламтящия огън и се питаше дали кметът ще сметне за необходимо да се появи, вратата на кабинета му се отвори и една от спретнатите му стенографки влезе и съобщи, че е дошъл мистър Чафи Тейър Слъс. Кметът Слъс прекрачи прага тъжен, отпуснат, сломен и свит, съвсем различен от онзи човек, който само преди пет часа беше разговарял така надменно по телефона. Беше направо смазан от мрачното време, острия студ и безкрайните мисли върху явно неразрешимите обстоятелства. Беше малко блед и неспокоен. Душевната мъка ни действува потискащо, смразяващо и кметът Слъс сякаш се бе смалил и отслабнал. Каупъруд го беше виждал неведнъж по разни трибуни, но никога не бе разговарял с него. Когато смутеният кмет влезе, той стана и любезно му предложи стол.

— Седнете, мистър Слъс — покани го сърдечно. — Навън е много неприятно, нали? Предполагам, че идвате във връзка с въпроса, който обсъждахме тази сутрин?

Сърдечността на Каупъруд не беше съвсем престорена. Беше му присъщо — въпреки интригантството и лукавството му — да не тъпче поваления неприятел. В часа на победата той бе винаги любезен, ласкав, внимателен и изпълнен дори със съчувствие, такъв беше и този ден, и то най-чистосърдечно.

Кметът Слъс свали високата си островърха шапка и каза високомерно, както беше навикнал дори и в най-трудните минути.

— Е, както виждате, аз съм тук, мистър Каупъруд, Какво точно искате от мен?

— Нищо неразумно, уверявам ви, мистър Слъс — отвърна Каупъруд. — Тази сутрин се държахте малко рязко и тъй като винаги ми се е искало да си поговорим разумно с вас, избрах именно този начин. Бих искал още сега да се освободите от мисълта, че ще се опитам да извлека нечестно някаква полза от вас. Засега нямам намерение да публикувам кореспонденцията ви с мисис Брендън. — При тези думи той извади от чекмеджето връзка писма и а тях кметът Слъс моментално позна изпълнените с възторг послания, конто беше писал преди известно време на прекрасната Клодия. При тези изобличителни доказателства от гърдите на мистър Слъс се отрони стол. — Не се опитвам — продължи Каупъруд — да погубвам кариерата ви, нито пък да ви принуждавам да правите нещо, противоречащо на вашите убеждения. Позволете да ви кажа, че тези писма попаднаха съвсем случайно у мен. Не съм ги търсил. Но след като ги притежавам, си помислих, че мога да ги спомена като основа на един възможен разговор и постигане на разбирателство между нас.

Каупъруд не се усмихна. Просто се загледа замислено в Слъс, после, за да докаже истинността на онова, което е казал, прехвърли писмата в ръце просто да се види, че те не са подправени.

— Да — каза унило Слъс, — виждам.

Той огледа връзката — малка, но внушителна, — докато Каупъруд тактично извърна очи. Слъс впери поглед в обущата си, в пода. Разтърка ръце, след това и колене.

Каупъруд видя, че напълно се е предал. Беше и смешно, и жалко.

— Хайде, хайде, мистър Слъс — каза любезно той, — съвземете се. Не мислете, че положението е чак толкова безнадеждно. Още сега ви давам дума, че няма да ви карам да правите нищо, което според дълбокото ви убеждение не е почтено. Вие сте кмет на Чикаго. Аз съм негов гражданин. Просто искам да не играете нечестно против мен. Просто искам да ми обещаете, че отсега нататък няма да участвате в тази борба срещу мен, породена само от омраза. Ако не можете с чиста съвест да ми помогнете в напълно законното според мен искане за допълнителни концесии, поне не ме нападайте толкова усърдно пред всички. Ще заключа тези писма в касата си и те ще останат там, докато мине следващата предизборна кампания, тогава ще ги извадя и унищожа. Не изпитвам към вас никакви, абсолютно никакви лични чувства. Не искам от вас дори да подписвате нареждането да ми се предоставят концесиите за надземните линии. Единственото, което искам сега от вас, е да не създавате настроение срещу мен, особено ако съветът сметне за необходимо да издаде нареждането въпреки вашето вето. Удовлетворява ли ви това?

— А моите приятели? Хората? Републиканската партия? Не виждате ли, че от мен се иска да се боря по някакъв начин срещу вас? — попита раздразнено Слъс.

— Не, не виждам — отвърна накъсо Каупъруд, — освен това има различни начини да се борим публично срещу някого. Изказвайте се, щом искате, но не се горещете толкова. Приемайте от време на време някои от моите юристи, които искат да ви посетят. Съдията Дикеншийтс е способен и справедлив човек. Също и генерал Ван Сикъл. Защо да не поговорите понякога с тях? Не на обществени места, разбира се, а така, че да не бие на очи. Ще се уверите, че и двамата са много услужливи.

Каупъруд се усмихна насърчително и твърде благо, а Чафи Тейър Слъс, чиито политически надежди все още мъждукаха едва-едва, седеше пред него умислен, тъжен, недоумяващ и безпомощен.

— Много добре — рече най-сетне той, като потриваше трескаво ръце. — Трябваше да го очаквам. Трябваше да се досетя. Няма друг изход, но… — И като едва сдържаше парещите сълзи, които напираха под клепачите му, достопочтеният мистър Слъс си взе шапката и напусна кабинета. Излишно е да казваме, че неговите проповеди против Каупъруд заглъхнаха завинаги.