Теодор Драйзер
Титан (36)

Глава XXXVI
ИЗВОРИТЕ НАБЛИЖАВАТ

Тирнан му върна посещението. След това мистър Кериган посети уж случайно мистър Тирнан. Малко по-късно Тирнан, Кериган и Гилган се събраха в един малък хотел в Милуоки (за да не ги видят заедно). Накрая Тирнан, Едстром, Кериган и Гилган се срещнаха и обсъдиха подялбата, твърде сложна, за да я описваме тук, Излишно е да казваме, че бяха поделени пропорционално главните служби, подкупите за полицията, доходите от игралните и публичните домове, приходите от газовите, трамвайните и другите компании. Скрепиха и делбата с тържествени обещания. Ако се окажеше ефикасен, този квадрумвират можеше да просъществува години наред. Съдии, чиновници от съда, големи и малки длъжностни лица, шерифи, водоснабдяването, данъчната служба, всичко попадаше в неговия обсег. Това бе прекрасна политическа мечта, достойна за внимание и уважение, но все пак само мечта, което от време на време усещаха и нейните създатели.

Предизборната кампания беше в разгара си. Лятото и есента (септември и октомври) минаха под звуците на маршируващите клубни оркестри на демократите и републиканците, под мощните викове на политиците, които държаха речи из парковете, по ъглите на улиците, в набързо сковани салони, зали и шатри — навсякъде, където можеха да съберат шепа слушатели и да ги накарат по някакъв начин да пазят тишина. Вестниците сипеха гръм и мълнии, както подобава на тези наемни глашатаи и пазители на „правото“ и „справедливостта“. Каупъруд и Маккенти бяха изобличавани, кажи-речи, на всеки ъгъл в Чикаго. Нагоре-надолу сновяха фургони и каруци с надписи: „Сложете край на сделките между трамвайните компании и градския съвет“, „Искате ли да бъдат откраднати още улици?“, „Искате ли Каупъруд да завладее Чикаго?“. Каупъруд виждаше всичко това, когато отиваше сутрин в града или се прибираше вечер. Виждаше огромните плакати, слушаше ораторите, които го разобличаваха, и се усмихваше. Сега вече знаеше кой организира тази мощна съпротива срещу него. Зад нея стоеше Ханд, знаеше го, тъй като Маккенти и Адисън бързо разкриха всичко, а с Ханд бяха Шрайхарт, Арнийл, Мерил, кредитното дружество „Дъглас“, различните издатели, младият Труман Леели Макдоналд, бандата от старите газови компании, Общочикагската компания — всички. Подозираше дори, че някои съветници са подкупени, за да го изоставят, макар и всички да се правеха на предани. Маккенти, Адисън, Видера и Каупъруд разработиха много внимателно и бързо подробен план за отбрана. Каупъруд съзнаваше напълно, че ако изгуби в тези избори — първите толкова оспорвани избори, — вероятно ще има низ от сериозни последици, но той не се тревожеше особено, тъй като винаги можеше да се бори в съдилищата с рушвети, с хора, които ще назначава и издига в съвета, при кмета и градския прокурор. Един от любимите му изрази беше: „Има много начини да убиеш котка“, и той изразяваше много точно неговата логика и смелост. Въпреки всичко не му се искаше да губи.

Една от забавните особености на предизборната борба се състоеше в това, че ораторите на Маккенти получиха указания да отстояват реформите точно толкова гръмогласно, както републиканците, но вместо да нападат Каупъруд и Маккенти, да изтъкват, че Чикагската трамвайна компания, ръководена от Шрайхарт, е много по-алчна и се стреми да получи концесии за всички улици, все още необхванати от трамвайните линии на Каупъруд или на Шрайхарт—Ханд—Арнийл. Дебатите бяха доста разпалени. Демократите се перчеха, че тълкуват по-либерално някои досадни неделни закони, според които при републиканската реформистка администрация на честните труженици от време на време им бе трудно да изпият в неделя дори чаша бира. От своя страна републиканските оратори можеха да изтъкват, че Маккенти трупа пари от „долнопробни вертепи и пивници“ и че само ако кмет бъде един високоуважаван републиканец, това съдружие на градската администрация с порока и престъпността ще бъде унищожено.

— Ако бъда избран аз — заявяваше уважаемият Чафи Тейлър Слъс, кандидат на Републиканската партия, — нито Франк Каупъруд, нито Джон Маккенти ще имат смелостта да стъпят в градския съвет, освен ако не са с чисти ръце и честни намерения.

— Ура! — крещеше тълпата.

— Познавам го това магаре — каза Адисън, когато прочете изявлението в „Транскрипт“. — Беше чиновник в кредитното дружество „Дъглас“. Напоследък припечели малко пари от търговията с хартия. Просто е маша в ръцете на Арнийл и Шрайхарт. Няма капка смелост.

Маккенти също прочете изявлението и само каза:

— Можеш да проникнеш в градския съвет и без да ходиш там лично. — Той разчиташе да го подкрепи поне мнозинството съветници.

В тази врява обаче машинациите на Гилган, Едстром, Кериган и Тирнан останаха почти незабелязани. В града едва ли имаше по-хитри мъже от последните двама. Докато се срещаха тайно с Гилган и Едстром и разработваха най-подробно политическата им програма, те преговаряха и с Даулинг, Дуваницки, та дори с Маккенти. Маккенти виждаше, че по някакви причини, които не разбираше, изходът от предизборната борба не е много сигурен, и ги покани един ден. Щом получи писмото, мистър Тирнан прескочи до мистър Кериган, за да узнае дали и той е получил.

— Разбира се, разбира се! Получих! — отвърна весело мистър Кериган. — Ето го във външния джоб. „Драги мистър Кериган — започна да чете той, — ще ми направите ли удоволствието да дойдете утре в седем часа на вечеря у дома? Твърде вероятно е след това да наминат мистър Унгерих, мистър Дуваницки и някои други. Поканих по същото време и мистър Тирнан. Искрено Ваш: Джон Дж. Маккенти.“ Това е — добави мистър Кериган — напълно в негов стил.

Той целуна подигравателно писмото и отново го пък ма в джоба си.

— И аз получих абсолютно същото. Написано почти по същия начин — забеляза мило мистър Тирнан. — Започна да се пробужда, а? Тъй де! Пренебрегваните досега първи и втори избирателен район вече започват да изглеждат големи? Какво ще кажеш?

— Бре, бре! — каза с насмешка мистър Кериган на мистър Тирнан. — Няма да трае вечно. Много почнаха да си вирят носовете. Всичко става на тоя свят. Малко време остана, нали?

— Прав си — отговори разпалено Тирнан. — Всичко става. Това са двата най-големи района в града и всички го знаят. Как ли ще се чувстват, ако в последния момент им духнем под опашката?

Той почеса големия си зачервен нос и погледна мистър Кериган с присвити очи.

— Страшно прав си — възкликна весело дребничкият политик.

Отидоха поотделно на вечерята, за да не се разбере, че преди това са разговаряли, и щом влязоха, се поздравиха, сякаш няколко дни не се бяха виждали.

— Как върви работата, Майк?

— Добре, Пат. А при тебе?

— Горе-долу.

— Всичко ли е наред в твоя район за изборите през ноември?

Мистър Тирнан смръщи мазното си чело.

— Още не мога да кажа.

Говореха това заради мистър Маккенти, който не подозираше, че в партията са го предали.

На тази среща не се случи нищо особено с изключение на това, че те обсъждаха в общи линии различните изборни райони, относителното мнозинство ма подадените гласове, какво ще направи Зайглър в дванадесети район, дали Пински ще успее в шести, а Шлумбам в двадесети и така нататък. Новите републикански кандидати в старите, сигурни за демократите райони пораждаха съмнения.

— А какво е положението в първи избирателен район, Кериган? — поинтересува се Унгерих, слаб, разсъдлив и много проницателен човек от германски произход. Беше от онези, към които Маккенти бе по-, благоразположен, отколкото към Кериган и Тирнан.

— О, в първи район всичко е наред — отвърна лукаво Кериган. — Макар че, разбира се, предварително ниши не може да се каже. Възможно е Скъли да напрани нещо, но ми се струва, че няма да е кой знае какво. Ако пак имаме закрилата на полицията…

Унгерих остана доволен. Той водеше борба в своя, избирателен район, където един негов съперник — Глоувър, пилееше цели планини от пари. За да спечели, той се нуждаеше от много повече пари, отколкото обикновено. Същото беше и при Дуваницки.

Маккенти най-сетне се раздели със своите помощници, а с Кериган и Тирнан — много по-сърдечно от всеки друг път. Той не им се доверяваше напълно и не възприемаше съвсем методите им, ужасно груби, но все пак полезни.

— С радост разбрах — каза на сбогуване, че работите ви, Пат и Майк, са наред — и кимна на всеки. — Ще има нужда всеки да даде максималното. Разчитам, че ще направите и невъзможното и ще надминете всички. Няма да го забравим, когато след това разпределяме наградите.

— Винаги можете да разчитате, че ще направя всичко, което е по силите ми — каза любезно мистър Кериган. — Годината е тежка, но ние още не сме се предали.

— И на мен, шефе! На мен също разчитайте — забеляза с дрезгав глас мистър Тирнан. — И аз ще направя всичко, което мога.

— Благодаря, Майк, благодаря! — отвърна ободрително Маккенти и го потупа приятелски по рамото. — На вас също, Кериган. Вашите райони са най-важни и ние го разбираме. Винаги съм съжалявал, че нашите ръководители не се съгласяват да получите нещо повече от места на съветници, но следващия път, ако все още имам някакво влияние, без съмнение ще го уредим. — Той влезе и затвори вратата след себе си.

Студеният октомврийски вятър гонеше по паважа сухи листа и стебла от бурени. Тирнан и Кериган излязоха заедно, но докато не се отдалечиха на двеста метра по авенюто по посока на Ван Бърен стрийт, вървяха мълчаливо.

— Празни приказки, а? — поде мистър Тирнан и погледна мистър Кериган в светлината на газовия уличен фенер, край който минаваха.

— Дума да няма! Изпаднали в трудно положение, те винаги дават обещания. Беше страшно любезен, нали?

— И то след като цели десет години вършим най-мръсната работа! Било крайно време. А не се сети за това миналия юни, когато беше партийният конгрес?

— Стига, Майк! — усмихна се мрачно мистър Кериган. — Виж какъв нехранимайко си бил. Искаш бързо-бързо да си получиш пастичката. Почакай още две, четири или шест години като Педи Кериган и останалите.

— Не, няма да чакам — изръмжа мистър Тирнан. — На шести ще видим.

— И аз няма да чакам — каза мистър Кериган. — Слушай, нали двамата с теб знаем един номер, с който можем да преобърнем всичко с главата надолу.

— Вярно, тъй си е — съгласи се Тирнан.

След това двамата се разотидоха спокойни по домовете си.