Теодор Драйзер
Титан (35)

Глава XXXV
ПОЛИТИЧЕСКА СДЕЛКА

По онова време в първи и втори избирателен район на Чикаго — райони, включващи деловия център на града, Саут Кларк стрийт, района около реката, крайбрежната улица и няколко други улици — имаше двама души: Майкъл Тирнан (наричан още Усмихнатия Майк) и Патрик Кериган (наричан Изумрудения Пат), чудаци и подлеци, които нямаха равни на себе си не само в града, но и в цялата страна. Усмихнатия Майк Тирнан.. горд притежател на четири от най-големите и долнопробни пивници в този район, беше човек с внушителна външност — висок около метър и осемдесет и пет, широкоплещест, с яки и космати ръце и големи крака. Беше работил какво ли не, от изкопчия до градски съветник в своя любим район, който той продаваше редовно, за да постигне една или друга цел, но сега най-голяма радост му доставяше да седи зад тежката махагонова преграда на писалището си от палисандрово дърво в задната част на „Сребърната луна“ — неговия най-голям хотел на Кларк стрийт. Тук пресмяташе доходите от различните заведения — пивници, игрални и публични домове, — които ръководеше с мълчаливото съгласие и благословия на сегашната администрация, и изслушваше молбите и исканията на своите привърженици и наематели.

По характер мистър Кериган, единственият съперник на мистър Тирнан в този доста труден и продажен район, беше по-различен. Дребен, но доста спретнат, със слабо, изпито и някак си измъчено лице, ала със здраво тяло и големи строги мустаци, с буйна катраненочерна коса, разделена от едната страна на път, с хитри и весели тъмнокафяви очи, той беше доста приятен и елегантен човек, с когото на всеки му беше приятно да се среща. Той имаше големи уши, щръкнали като на прилеп, а очите му излъчваха някаква блага, но трудно уловима светлина. Беше най-много на тридесет и пет години и във финансовите въпроси беше по-съобразителен от Тирнан, който беше четиридесет и пет годишен и по-беден. Като мистър Тирнан в първи избирателен район мистър Кериган бе подчинил втория и имаше влияние сред една много полезна, но и много опасна част от избирателите, върху онези, които не живееха постоянно там. В неговите пивници намираха подслон най-съмнителните елементи на града — докери, железопътни работници, носачи, скитници, престъпници, крадци, сводници, безделници, детективи и тем подобни. Кериган беше крайно скучен, смяташе се за красив, за неотразим донжуан. Беше женен, с две деца и жена му бе млада и улегнала, и въпреки това той си имаше любовници, които сменяше всяка година, а от време на време и но някое случайно момиче. Обличаше се екстравагантно, но се гордееше, че не носи скъпоценности, ако не се брои огромният изумруд на стойност четиринадесет хиляди долара, който при случай си слагаше на вратовръзката и чиято слава се носеше от единия, та до другия край на Диърборн стрийт: заради него в градския съвет си беше спечелил прякора Изумрудения Пат. В началото Кериган се радваше от сърце на този прякор, както и на украсения с диаманти златен медал, връчен му от една чикагска пивоварна за това, че е продал в пивницата си най-много бурета с бира. Но напоследък го бе намразил, защото вестниците започнаха да споменават с ирония него, а също така и мистър Тирнан заради тяхното благосъстояние и лични качества.

Те двамата се отнасяха по-особено към сегашното политическо положение и както се оказа по-късно, именно това бе слабото място в предизборната кампания на Каупъруд и Маккенти. Преди всичко Тирнан и Кериган бяха съседи и приятели, работеха заедно и като политици, и като предприемачи, понякога обединяваха своите интереси и си правеха услуги. Тъй като начинанията им бяха долни и безчестни, те се нуждаеха от съвети и утеха. Макар и да не можеха изобщо да се мерят с Маккенти по прозорливост и политически усет, те колкото повече богатееха, толкова повече му завиждаха за високото обществено положение. Наблюдаваха със съжаление и ревност как, след като се съюзи с Каупъруд, той се издигаше все повече и успяваше да наложи волята си по различни начини — с рушвети от полицейското управление, с големи ежегодни дарения за предизборната кампания от фабриканти, които извличаха облаги от градските служби за светилен газ и водоснабдяване. Маккенти — интригант по рождение — знаеше, ако се наложи, откъде да получи пари за всевъзможни политически машинации и не се колебаеше да си ги поиска. В политиката от край време се отнасяше почтено към Тирнан и Кериган, но никога не бе ги включвал в състава на тайния си съвет от съзаклятници. Когато отиваше по една или друга работа в деловата част на града, се отбиваше при тях, ръкуваше се, питаше ги как върви работата и дали имат нужда от неговите услуги, никога обаче не се унижаваше да им поиска услуга или да им обещае лично някаква отплата. Това беше задължение на Даулиьт и на останалите, с които работеше.

Надарени със силен, невъздържан и хищен характер, Тирнан и Кериган не можеха да задоволят напълно все по-големите си апетити и се чудеха как да увеличат славата и печалбата си. Техните райони надминаваха всички останали в града по избирателния си „потенциал“ — честните и законно подадени гласове не бяха чак толкова много, затова пък възможностите за заселване на фиктивни избиратели, повторно гласуване и фалшификация на бюлетините бяха огромни. На едни избори за кмет, когато резултатите не бяха сигурни, само първи и втори избирателен район, подпомогнати частично от съседния трети район, регистрираха предостатъчно незаконни гласоподаватели (дори след приключването на гласуването), тъй че промениха напълно състава на избраните за градски съветници кандидати. По време на избори Тирнан и Кериган получаваха много пари от местния комитет на Демократическата партия, които използваха както намереха за добре. Двамата просто изпращаха искане с приблизителната сума, която им трябва, а винаги получаваха малко повече, отколкото бяха поискали. След това никога не се отчитаха, пък и никой не ги питаше. Тирнан получаваше от петнадесет до осемнадесет хиляди долара, а Кериган понякога до двадесет, двадесет и пет хиляди, понеже при тези обстоятелства неговият район беше по-важен.

Напоследък Маккенти започна да признава, че скоро на тях двамата трябва да се отделя повече внимание, тъй като ставаха все по-влиятелни. Но как? Те самите, пък и техните райони се ползваха с лоша слава заради методите, с които си служеха. Същевременно градът се разрастваше изключително бързо, разрастваха се и техните сделки, количеството на фалшифицираните бюлетини и повторното гласуване и така нататък, тъй че те двамата започнаха да стават все по-неспокойни. Защо да не поставят кандидатурите си за по-високи постове, питаха се често. Тирнан щеше да е много доволен, ако бъде назначен за шериф или ковчежник на града. Смяташе се за напълно подготвен. На последната конференция на градската организация Кериган настоя пред Даулинг да бъде назначен за пълномощник по пътищата и канализацията — пост, който му се искаше много да заема поради възможностите, които предлагаше за допълнителни доходи; тази година обаче за разлика от друг път това беше невъзможно, тъй като, за да отклонят острата критика на републиканците, демократите трябваше да издигнат безупречни кандидати. Назначението на Кериган щеше да отприщи нападките на всички уважавани хора в града. Тъй че Тирнан и Кериган си припомниха услугите — предишни и бъдещи, и се почувствуваха крайно недоволни. Не бяха достатъчно умни да разберат, че извън някои дейности са опасни за партията.

След разговора си с Ханд Гилган тръгна из града с обещанието за пари и успя да създаде значително въодушевление в полза на Републиканската партия. След морализаторството на вестниците в избирателните райони и секции, където преобладаваха така наречените подобри елементи, бе твърде вероятно почти всички почтени гласоподаватели да са против Каупъруд. В по-бедните райони нямаше да е толкова лесно. Е, да, ако се хвърлеха повечко пари, не бе изключено да се намерят безочливи негодници, готови да забият нож в гърба на своите събратя, но резултатът не беше сигурен. Дочул оттук-оттам за недоволството на Кериган и Тирнан, Гилган, който макар и републиканец, се смяташе много повече за човек от тяхната черга, отколкото Маккенти и Даулинг, реши да навести тази силна двойка и да разбере какво може да направи, като ги откъсне от сегашния център на властта.

След като поразмисли както трябва, той тръгна да търси първо Кериган — Изумрудения Пат, с когото, макар да не споделяше политическите му възгледи, се познаваше лично, и отиде в пивницата му „Емпориъм“ на Диърборн стрийт. Тази пивница, толкова типична за политическия живот на Чикаго от онова време, бе изискана, прекрасно обзаведена, с кръгъл тезгях от черешово дърво с диаметър три метра и шестдесет сантиметра, блеснал като малка планина с обичайните прозрачни и цветни чаши, бутилки, етикети и огледала. Подът беше застлан е малки червени и зелени късчета мрамор, сред прозрачните облаци по боядисания в розово таван се рееха съблазнителни голи красавици, стените бяха с ламперия от оцветено във виненочервено и кафяво палисандрово дърво. Ако нямаше някаква неотложна работа, мистър Кериган можеше да бъде намерен тук — разговаряше с неколцина приятели или наблюдаваше чудесната и много оживена търговия в своето заведение! В деня, в който го посети мистър Гилган, той бе безупречен с тъмнокафявия си костюм на тънки червени райета, с обувките от щавена кожа, виненочервената вратовръзка, украсена с прословутия изумруд, и голяма сламена шапка по последната дума на модата. Около кръста вместо с жилетка бе с копринен пояс, една от ексцентричностите на деня. Направо контрастираше на мистър Гилган, който влезе доста потен, зачервен и разгорещен, с чудесен лек кремав костюм от туид и жълти обувки.

— Как сте, Кериган? — попита любезно той, тъй като помежду им не съществуваше политическа вражда. — Как е първи избирателен район, как върви търговията? Виждам, че все още не сте изгубили изумруда?

— Не съм. Няма такава опасност. О, търговията е наред. Също и районът. А вие как сте, мистър Гилган? — Кериган му протегна сърдечно ръка.

— Искам да ви кажа само една дума. Разполагате ли с малко време?

Вместо отговор Кериган го поведе към задната стаичка. До ушите му вече бяха стигнали упоритите слухове за някаква силна опозиция на Републиканската партия в наближаващите избори.

Мистър Гилган седна.

— Дошъл съм, разбира се, да ви видя във връзка с някои от предстоящите през тази есен събития — започна усмихнат той. — Смята се, че ние с вас сме от двете страни на барикадата, и това си е така, но се питам дали сега не е излишно?

Мистър Кериган, макар и привидно простоват, беше всъщност хитър и го погледна дружелюбно.

— Какво предлагате? — понита той. — Знаете, че винаги съм готов да подкрепя хубавата идея.

— Ето какво ми е хрумнало — започна мистър Гилган, за да опипа почвата. — Имате прекрасен, голям избирателен район, който ви е в кърпа вързан; същото, както знаем всички, важи и за Тирнан; знаем освен това, че ако вие двамата не правехте каквото трябва, нямаше за кмет винаги да е избиран демократ. Обмислих всичко и ми хрумна идеята, че засега нито вие, нито Тирнан сте получили онова, което заслужавате.

Мистър Кериган бе твърде предпазлив, за да каже нещо, макар и мистър Гилган да замълча за малко.

— Та както ви казах, имам план и вие можете да се вслушате или да не се вслушате в него, както намерите за добре, без това да поражда лоши чувства и у вас, и у мен. Мисля, че тази есен ще спечелят републиканците — с Маккенти или без Маккенти, — независимо дали втори или трети избирателен район са с нас или против нас, нека решат сами. Сега доста се говори за постъпките на големия човек — мистър Гилган имаше предвид Маккенти — и за другия от Норт Кларк стрийт — той предпочиташе от време на време да е малко загадъчен. — Вижте какво е становището на вестниците. Случайно разбрах, че в играта са пуснати немалко пари от едрите финансисти, които искат да се отърват от този трамвайджия. Доколкото усещам, съюзили са се Ла Сал и Диърборн стрийт. Защо — не мога да ви кажа. Но е така. Може би вие сте по-запознат от мен. Във всеки случай нещата стоят така. Прибавете към това факта, че съществуват осем избирателни района, които при всички положения са републикански, и десет други, където човек винаги може да спечели, и ще разберете накъде бия. Но да оставим тези десет района и да разчитаме само на осемте, които от край време са били наши. Има още двадесет и три района, които ние, републиканците, винаги сме отстъпвали на вашите хора, но успеем ли да привлечем тринадесет от тях към осемте, за които говоря, ще получим мнозинство в съвета и — той щракна с пръсти — вие изхвръквате, вие, Маккенти, Каупъруд и всички останали. Тогава край на концесиите, край на договорите за павиране на улици, на сделките със светилния газ. Нищо повече в продължение на две години, а може и повече. Ако спечелим, ние ще пипнем службите и тлъстите сделки. — Той млъкна за малко и огледа Кериган весело, но предизвикателно. — Току-що обиколих целия град, всички избирателни райони, така че зная какво говоря. Сега разполагам и с хора, и с пари, за да започна борба по целия фронт. Тази есен ще спечелим ние — аз, големите клечки от Ла Сал стрийт и всички републиканци, демократи, прохибиционисти^[1] и така нататък, които се присъединят към нас — разбирате ли? Ние ще организираме най-грандиозната политическа битка, каквато е виждал Чикаго. Засега не споменавам имена, но нека му дойде времето и ще видите. Ето какво искам да ви питам без заобикалки и увъртания. Ще се присъедините ли двамата с Тирнан към мен и Едстром, за да завладеем града и да го управляваме през следващите две години? Ако сте съгласен, ще победим без никакви усилия. А след това ще делим всичко по равно — полиция, светилен газ, вода, пътища, трамваи, всичко, ще делим предварително и ще го запишем черно на бяло. Зная, че вие двамата с Тирнан работите заедно, в противен случай нямаше да наговоря всичко това. Едстром държи шведите в ръцете си и ги върти както си знае, тази есен ще получи гласовете на десет хиляди от тях. После и Унгерих със своите немци, някой от нас може да се споразумее по-късно с него и да му даде най-много някои от службите, за която настоява. Ако спечелим този път, ще можем да задържим града поне за шест-осем години, а след това… е, излишно е да гледаме толкова напред в бъдещето. Във всеки случай ще имаме мнозинството в съвета, а това означава, че и кметът ще е наш.

— Ако… — поде сухо Кериган.

— Ако — повтори поучително Гилган. — Вие сте напълно прав. Признавам, тук има едно голямо „ако“. Но при положение, че тези два избирателни района — вашият и на Тирнан — преминат по някакъв начин на страната на републиканците, те ще се равняват на четири или пет от останалите.

— Много вярно — отвърна мистър Кериган, — ако преминат на страната на републиканците. Но няма да преминат. Всъщност вие какво искате от мен? Да изгубя мястото си в съвета и да ме изхвърлят от Демократическата партия? Що за игра играете? Да не ме смятате за кръгъл глупак, а?

— Жалко за човека, който смята Изумрудения Пат за глупак — каза прекалено ласкателно Гилган. — На мен лично и през ум не би ми минало. Но никой не ви кара да губите мястото си в съвета и да бъдете изхвърлен от Демократическата партия. Какво ви пречи да спечелите и да провалите останалите кандидати от листата? — От устата му едва не се изтърва „да им подложите крак“.

Мистър Кериган се усмихна. Въпреки цялото му дотогавашно недоволство от положението в Чикаго и през ум не му минаваше, че мистър Гилган ще му предложи такова нещо. Идеята беше интересна. И преди беше подлагал крак на разни хора — на някой кандидат, от когото беше желателно да се отърват. Ако наистина има опасност Демократическата партия да изгуби през есента и Гилган е честен в желанието си да разделя и владее, предложението му не беше толкова лошо. Нито Каупъруд, нито Маккенти и Даулинг не му се бяха отплащали кой знае как. Ако загубят заради него, а той пак се задържи на власт, ще се видят принудени да се съобразяват с него. Беше изключено да го изобличат. Защо да не „подложи крак“ на някой кандидат от изборната листа? Ако не друго, най-малко си заслужаваше да помисли.

— Това е чудесно — отбеляза сухо той, след като помисли, — но как да съм сигурен, че после няма да се отметнете и да забравите споразумението? — Мистър Гилган се размърда раздразнено при тези думи. — Преди четири години Дейв Мориси ме помоли да му помогна, а сетне си останах е големите му благодарности.

Кериган говореше за един човек, на когото бе помогнал да стане секретар в съвета и който не си помръдна пръста, когато заради услугата Кериган го помоли да му помогне да се сдобие с поста пълномощник по пътищата. Мориси стана виден политик.

— Лесно е да го кажете — отвърна раздразнено Гилган, — но това не се отнася до мен. Попитайте когото искате в моя район. Попитайте хората, които ме познават. Съгласен съм да напиша черно на бяло задълженията си, стига и вие да го направите. Ако не удържа на обещанието си, можете да ме изобличите. Ще ви заведа при хората, които ме подкрепят. Ще ви покажа парите. Този път преимуществото е на моя страна. Пък и какво рискувате? Не могат да ви изгонят от партията заради това, че сте провалили листата. Не могат да го докажат. Ще докараме и полиция, за да изглежда, че изборите са законни. Ще им дам пари колкото поискат, за да спечеля в този избирателен район, дори повече.

Мистър Кериган внезапно съзря, че може да направи голям удар. Можеше да „измъкне“ от демократите двадесет-двадесет и пет хиляди долара, за да свърши- тая мръсна работа. Гилган също ще му даде толкова, че и повече, положението бе критично. Ще трябват може би петнадесет-осемнадесет хиляди долара, за да бъде осигурено необходимото количество гласове за едната или за другата страна. В последния час, преди да фалшифицира бюлетините, щеше да научи как вървят изборите в останалите райони на града. Ако изгледите са благоприятни за републиканците, няма да е мъчно да затвърди победата и да се оплаче, че помощниците му са били подкупени. А ако се разбере със сигурност, че печелят демократите, ще подхлъзне Гилган и ще си сложи в джоба паричките. И в двата случая ще „прибере“ двадесет и пет-тридесет хиляди долара и пак ще си остане съветник.

— Добре — отвърна Кериган уж безразлично, макар че чувствуваше друго, — но работата е ужасно деликатна. Не съм убеден, че трябва да се заема с нея, дори и да спечелим. Вярно, хората от градския съвет никога не са проявявали голяма щедрост към мен, но този район е демократически, а аз съм демократ. Ако някога излезе наяве, че съм предал партията, с мене е свършено.

— Аз съм човек, който държи на думата си — заяви важно Гилган и стана. — Досега никога през живота си не съм лъгал и винаги съм изпълнявал обещанията си. Попитайте в осемнадесети район. Да сте чували да казват, че не държа на думата си?

— Не, не съм — отвърна меко Кериган. — Но вие ми предлагате много отговорна работа, мистър Гилган. Не бих искал още отсега да ви кажа какво мисля за нея. Този район винаги се е смятал за демократически. Не може току-така да се превърне в републикански, без да се вдигне голям шум. По-добре се срещнете първо с мистър Тирнан и чуйте какво ще ви каже. След това може би ще поискаме да поговорим пак. Но не сега… не сега.

Мистър Гилган си отиде много бодър и весел. Не се чувствуваше ни най-малко обезсърчен.