Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трилогия на желанието (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Тhe Тitan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2008)
Корекция
NomaD (2008)

Издание:

Партиздат, 1989

История

  1. — Добавяне

Глава XVII
НАЧАЛОТО НА СБЛЪСЪКА

За Каупъруд резултатът от този разговор не беше толкова важен, както за Антоанет. Подчинявайки се на каприза си, той разбуди един необуздан страстен дух, съпровождан в тези случаи с безнадеждно обожание към него. Колкото и мъка да причиняваше на Антоанет, тя, както Каупъруд се убеди по-късно, за нищо на света не би посегнала на благополучието му. И все пак точно Антоанет първа събуди, без да иска, подозренията на Ейлийн и така й отвори очите за непрекъснатите изневери на съпруга й.

Случките, довели до това, бяха доста банални — всъщност в началото Ейлийн просто видя един следобед как мис Новак и Каупъруд разговарят задушевно в кантората, когато останалите си бяха отишли, и момичето като че малко се смути при появата й. По-късно един мрачен ноемврийски следобед на Ейлийн й се стори, макар и да не беше съвсем сигурна, че е видяла по Стейт стрийт Каупъруд и Антоанет в закрита карета, въпреки че той трябваше да е извън града в този момент. Ейлийн излизаше от магазина на Мерил и съвсем случайно погледна каретата, минаваща до тротоара. Макар и да не бе убедена, Ейлийн бе страшно смаяна. Възможно ли е Каупъруд да не е заминал? Тя се отправи към кантората уж за да занесе красивата каишка, която е купила за Джени, кучето на стария Лохлин, а всъщност за да разбере дали и Антоанет е отсъствала по същото време. Възможно ли е, питаше се тя, Каупъруд да се е увлякъл по своята секретарка? Всички в кантората смятаха, че той е извън града, а Антоанет е излязла, и Ейлийн се замисли. Лохлин, без да подозира нищо, й каза, че според него мис Новак е отишла в една от библиотеките за някакви материали. Тъй че Ейлийн продължи да се съмнява.

И какво би трябвало да си помисли? Настроенията и надеждите й бяха свързани толкова много с любовта и успеха на Каупъруд, че въпреки волята си тя не можеше да не побеснее при мисълта, че ще го изгуби. Понякога и самият той, докато вървеше по лъкатушния път на плътските си увлечения, се питаше как ще постъпи тя, ако научи за изневерите му. Наистина докато Каупъруд ухажваше мисис Кнтридж, мисис Ледуел и други, бяха се спречквали от време на време и макар да не стигаха до кавги, той разбираше как би се държала Ейлийн. Както и можеше да се предположи, понякога той не се прибираше, не задълго, без да влага някакво значение в това, и лесно си намираше оправдания, макар и да не можеше да оправдае равнодушието си към Ейлийн. Но тъй като всъщност не влагаше чувства в тези си връзки, доста успешно разсейваше подозренията на жена си.

— Защо говориш така? — питаше я, когато тя намекваше за някое пътуване или ден, който той не е прекарал с нея и може би е бил с друга жена. — Знаеш, че съм бил сам. Ако се занимавах с такива работи, щеше да го разбереш много бързо. А дори и да съм го правел, това не означава, че не съм ти бил верен духом.

— Така ли? — възкликна възмутена и донейде разтревожена Ейлийн. — Можещ да запазиш тази духовна вярност за себе си. Няма да ме задоволиш само с възвишени чувства.

Каупъруд се засмя заедно с Ейлийн, защото знаеше, че е права, и му дожаля за нея. В същото време хапливият й хумор му доставяше удоволствие. Знаеше, че всъщност тя не го подозира в истинска изневяра — изглеждате много влюбен в нея. Но и Ейлийн знаеше, че мъжът й се харесва на жените и че доста флиртаджийки на драго сърце биха го отклонили от правия път и превърнали живота й в ад. А също така, Че той може по свое желание да стане тяхна жертва.

Физическото влечение и близост са неотделими от съпружеския живот и всяка друга връзка между мъж и жена, тъй че жените обикновено са склонни да се вглеждат в проявите на чувствата на своя любим точно както човекът, зависим от времето — морякът например, — следи барометъра. В това отношение Ейлийн не правеше изключение. Тя беше толкова хубава и привличаше физически Каупъруд толкова много, че следеше ответните прояви на чувствата му с най-голям интерес и приемаше поредните изблици на страст като доказателство, че той още я намира за привлекателна. Но с времето, и то много преди появата на мисис Солбърг или на някоя от другите жени, първоначалният плам на Каупъруд започна да утихва, е, да, не така, че да разтревожи Ейлийн. Тя бе учудена, но не търсеше причините. Всъщност се страхуваше да го направи, тъй като положението й след провала в светското общество бе несигурно.

С появата на мисис Солбърг, а после и на Антоанет Новак, които вече играеха някаква роля в живота на Каупъруд, положението стана още по-сложно. Привързан към Ейлийн и изпълнен с желание да бъде мил с нея, Каупъруд, макар и да знаеше колко го обича тя и колко е виновен пред жена си, се отчуждаваше все повече от нея. Отдалечаваше се в зависимост от това, накъде го водеха и дали припламваха неговите тайни връзки, но продължаваше да държи здраво в ръце финансовите си работи и Ейлийн го забеляза. Беше обезпокоена. Бе толкова суетна, та не можеше да повярва, че Каупъруд е в състояние да остане дълго безразличен към нея, и известно време увлеченията й по Солбърг и интересът към бъдещето и несретите му не й позволяваха да прецени положението, накрая обаче започна да чувствува накъде вървят работите. Тъжното в любовта е, че толкова бързо слизаме в царството на недоволството, на баналното и престорената близост. Ейлийн го усети отведнъж. Опита се да възроптае.

— Вече не ме целуваш както преди — а малко по-късно, — не ми обръщаш внимание цели четири дни. Какво се е случило?

— Не зная — отвърна непринудено Каупъруд. — Мен ако питаш, желая те все така силно. Не виждам да съм се изменил.

Той прегърна Ейлийн и започна да я гали и целува, но тя беше обзета от подозрение и раздразнителност.

Изправено пред подобен хаос от чувства, пред толкова разтърсващи приливи и отливи на сърцето, това същество, човекът, почти не се вслушва в така наречения разум или логика. Удивително е как пред страстта, любовта и променливия облик на живота всички планове и теории, от които се ръководим, направо рухват. Същата Ейлийн, която бе нахлула във владенията на мисис Лилиан Каупъруд и бе говорила смело, че „нейният Франк“ има нужда от жена, подходяща на потребностите, вкусовете и способностите му, сега, когато се появи възможността той да си намери също тъй добра и подходяща жена — вече не разсъждаваше така, макар и да нямаше представа коя е тази жена. Господи, сега тя бе обречена да изгуби. Ами ако той си намереше друга, която да желае повече, отколкото нея? Боже, колко ужасно ще бъде! Какво щеше да прави, питаше се тя замислена. Един следобед бе обзета от мрачно настроение, едва не се разплака, без да знае защо. Друг път си мислеше за ужасните неща, които щеше да направи, за главоболията, които щеше да създаде на всяка жена, дръзнала да навлезе в нейните владения. Въпреки всичко не беше сигурна. Дали да обяви война, ако разбере, че има друга жена? Знаеше, че в края на краищата ще го направи, но знаеше и че това няма да й помогне, ако Каупъруд се е отдал на своята страст и се е отчуждил от нея. Щеше да е ужасно, но как да го спечели отново? Ето какъв беше проблемът. Ала веднъж предупреден от подозрителните й въпроси, Каупъруд стана по-предпазлив отвсякога. Той направи всичко възможно, за да прикрие новите си чувства — възхищението си от мисис Солбърг и влечението си по Антоанет Новак — и това донякъде помогна.

Но в крайна сметка промяната почна да бие на очи. Ейлийн я забеляза за първи път приблизително една година след като се върнаха от Европа. По това време все още проявяваше интерес към Солбърг, макар и да не си позволяваше нищо повече от безобиден флирт. Мислеше си, че той сигурно е привлекателен и физически, но нима можеше да се мери с Каупъруд? Изключено! Щом почувства, че Каупъруд май не е същият, тя моментално дойде на себе си, а след появата на Антоанет и случая с каретата Солбърг изгуби в очите й мъгливия си чар. Тя започна да си мисли колко ужасно ще е да изгуби Каупъруд, нали си даваше сметка, че не е успяла да се утвърди в обществото, Може би, затова мъжът й бе изневерил? Да, без съмнение. Все пак Ейлийн не можеше да повярва, че след всичките му клетви в любов във Филаделфия, след цялата и преданост към него през онези тежки дни, когато Каупъруд бе паднал толкова ниско и бе лежал в затвора, той ще я предаде. Не, можеше да се увлече за малко, но ако тя се възпротиви категорично и му направя дори сцена, той нямаше да има сърце да я обижда — ще си спомни всичко и отново ще я обикне и ще й бъде предан. След като го видя или й се стори, че го е видяла в каретата, най-напред реши да го поразпита, но после предпочете да изчака и да го наблюдава по-внимателно. Може да е започнал да се навърта около няколко жени. Ейлийн знаеше — колкото повече са, толкова по-безопасно е. Сърцето, гордостта й бяха наранени, но не и съкрушени.