Теодор Драйзер
Титан (31)

Глава XXXI
НЕУДОБНИ РАЗКРИТИЯ

Тъкмо по време на тези бурии събития редакторът Хейгънин научи за връзката на Каупъруд със Сесили, което имаше своите последици. Научи го не от Ейлийн, която бе решила да не се разправя повече с Каупъруд по тези въпроси, а от редакторката на светската хроника, която се чувствуваше задължена на Хейгънин за доста неща и щом дочу слуховете, проникнали дявол знае как в светското общество, му каза без всякакви заобикалки. Хейгънин, който макар и журналист, беше светски човек, просто не повярва. Каупъруд беше толкова любезен, толкова делови. Беше чувал много неща за него, за миналото му, но сегашното му положение в Чикаго беше, както му се струваше на Хейгънин, такова, че бе изключено той да се занимава с такива неща. Все пак беше замесено името на дъщеря му Сесили, той я попита и тя се поддаде на натиска и си призна. Както винаги в такива случаи, момичето изтъкна, че е вече голяма и че иска да си има свой живот — логика, която бе усвоила до голяма степен от Каупъруд. В началото Хейгънин не предприе нищо, тъй като смяташе да изпрати Сесили при една нейна леля в Небраска, по видя, че тя е неумолима, и от страх, че Каупъруд, който между другото му бе джиросал полици за сто хиляди долара, ще я посъветва точно обратното или ще предприеме нещо, издателят реши първо да поговори е него. Хейгънин щеше да бъде принуден да скъса с Каупъруд и да понесе някои финансови усложнения, по нямаше друг избор. Тъкмо се готвеше да отиде при него, когато той, без изобщо да подозира за новите моменти, покани по телефона Хейгънин на обед, за да обсъдят някои изменения в програмата, която бе представил на съвета. Хейгънин бе много изненадан, но донякъде и успокоен.

— Зает съм — отвърна унило той, — но може би вие ще наминете днес по някое време към редакцията? Искам да поговорим.

Каупъруд реши, че се отнася за някоя вестникарска или политическа новина, може би интересна и за него, затова определи срещата за малко след четири. Отиде в редакцията, където Хейгънин го посрещна мрачно и почти отчаяно.

— Мистър Каупъруд — започна той, когато финансистът влезе, елегантен и стегнат, с обичайния израз на задоволство, — познавам ви вече близо четиринадесет години и през това време съм бил само любезен и доброжелателен. Вярно е, че съвсем наскоро ми направихте няколко финансови услуги, които според мен се дължат по-скоро на искреното ви приятелство, отколкото на пето друго. Съвсем случайно научих за връзката между вас и дъщеря ми. Наскоро разговарях с нея и тя ми призна всичко, което исках да зная. Струва ми се, че най-обикновеното благоприличие е трябвало да ви подскаже да не включвате детето ми в списъка на жените, които сте опозорили. Понеже не сте го направили, искам само да ви кажа — лицето на мистър Хейгънин беше много напрегнато и бледо, — че между нас не може да има никакви отношения. Полиците за стоте хиляди долара, които получих от вас, ще ви бъдат изплатени в най-скоро време и аз се надявам, че ще ми върнете акциите от вестника, които взехте за гаранция. Друг, мистър Каупъруд, може би щеше да се опита да ви накара да страдате по по-различен начин. Предполагам, нямате деца, а ако имате, тогава ви липсва всякакво родителско чувство, в противен случай нямаше да ме нараните така. Вярвам, ще доживеете да разберете, че подобно поведение е недопустимо нито в Чикаго, нито където и да е другаде.

Хейгънин се обърна бавно към писалището си. Каупъруд го изслуша много търпеливо и внимателно, без да трепне и мускулче от лицето му, и само каза спокойно:

— Изглежда, не можем да се разберем с вас на обща за двама ни разумна основа. Вие не сте в състояние да ме разберете. Очевидно и аз не ви разбирам. Щом обаче искате, акциите ще ви бъдат върнати, след като получа сумата за, полиците. Това е, което имах да ви казвам.

Той се обърна и излезе най-невъзмутимо, като си мислеше, че е доста лошо да изгуби подкрепата на един толкова уважаван човек, но че ще мине и без нея. Глупаво беше родителите да настояват дъщерите им да са такива, каквито те не искат да бъдат.

Хейгънин стоеше до писалището, след като Каупъруд си тръгна, и се питаше откъде да намери бързо сто хиляди долара, а също и какво да направи, за да накара дъщеря си да осъзнае, че е сбъркала. Какъв неочакван удар, мислеше си той, и то от приятел. Мана му през ума, че Уолтър Мелвил Хисъп печели много добре от двата си вестника и би могъл да му се притече на помощ, а той да му се издължи по-късно, когато „Прес“ се замогне. Хейгънин си тръгна към къщи, като си мислеше с недоумение за живота и съдбата, докато Каупъруд отиде в Чикагското кредитно дружество да се посъветва с Видера, а после се прибра, за да обмисли как да компенсира тази загуба. Сега положението и съдбата на Сесили Хейгънин не го занимаваха така, както някои други въпроси.

Много по-тежки бяха мислите му за доста дръзкия флирт с мисис Хосмър Ханд, съпруга на известния банкер и финансист. Едър, флегматичен и бавно мислещ човек, Ханд бе изгубил преди време първата си жена, на която беше верен до гроб. После години наред той си остана самотен и се занимаваше единствено с финансови спекулации и смели начинания, накрая обаче, нали беше много богат, твърде представителен, с обществено положение, привлече вниманието на мисис Джеси Дрю Варет, конто в края на краищата успя да го ожени за дъщери си Каролайн, решителна, умна, прозорлива, пресметлива и безкрайно весела. Каролайн имаше амбиции да се издигне в обществото, не беше особено емоционална и мисълта за милионите на Ханд и за изгодното положение, в което щеше да се окаже, в случай че богаташът умре, й помогна да забрави доста лесно, че той не е много привлекателен и изглежда стар, и да си го представи като любовник. Не мина без одумки Ханд бе смятан за жертва, а Каролайн и нейната майка — за хитри кокотки и развратници, но тъй като богатият финансист се влюби до уши, неговите приятели и бъдещите му приближени бяха принудени да са любезни. На сватбата дойдоха много хора. Мисис Ханд започна да приема доста щедро гости, да дава пищни чайове, музикални вечери и приеми.

Каупъруд не беше срещал нито мисис Ханд, нито нейния съпруг, докато не се зае с плана си за трамвайния транспорт в града. Трябваха му спешно двеста и петдесет хиляди долара и тъй като Чикагското кредитно дружество, банката „Лейк сити“ и други кредитни учреждения се бяха ангажирали прекалено много, му хрумна да се обърне към Ханд. Каупъруд се славеше като човек, който взима големи заеми. В обръщение имаше големи количества негови полици. Той често се запознаваше с богаташи, взимаше според случая дългосрочни или краткосрочни заеми с високи или ниски лихви, а от време на време откриваше и по някой човек, с когото можеше да работи или да използва. Ханд явно се числеше към неприятелския лагер (тоест към шайката на Шрайхарт, старите газови компании и Дружеството „Дъглас“), но това не разколеба Каупъруд да отиде при него. Искаше да разсее лошото впечатление за себе си, ако имаше такова, или да не го допусне. Ханд беше уравновесен, хитър, но и почтен и бе дочул доста неприятни слухове за Каупъруд, но въпреки това бе склонен да се държи добре и да е непредубеден. Може би Каупъруд просто беше жертва на завистливите конкуренти.

Когато го посети за пръв път в кантората му в Рукъри билдинг, Ханд го посрещна много сърдечно.

— Заповядайте, мистър Каупъруд — покани го той. — Слушал съм от много хора за вас — главно от вестниците. С какво мога да ви бъда полезен?

Каупъруд извади акции от Западночикагската транспортна компания на стойност петстотин хиляди долара.

— Интересува ме мога ли да получа утре сутринта двеста и петдесет хиляди долара срещу тези акции.

Както винаги спокоен, Ханд погледна невъзмутимо акциите.

— А вашата банка? — той имаше предвид Чикагското кредитно дружество. — Тя не е ли в състояние да ви отпусне сумата срещу акциите?

— Точно сега е поело доста други задължения — усмихна се прекалено любезно Каупъруд.

— Ако се вярва на всичко, което пишат вестниците, вие ще опропастите линиите, града или себе си, но аз им нямам много вяра. За какъв срок са ви необходима парите?

— Може би за половин година. Но ако не възразявате, защо не и за една година.

Ханд прехвърли ценните книжа и огледа златните им печати.

— Петстотин хиляди долара с шестпроцентова лихва. Привилегировани акции на Западночикагската компания — прочете той. — Печелите ли ги тези шест процента?

— В момента печелим осем. Ще доживеете деня, в който тези акции ще се продават по двеста долара и ще носят дванадесет процента лихва.

— Значи сте пуснали четири пъти повече акция, отколкото старата компания? Защо не, Чикаго расте. Оставете ги до утре или ги донесете отново. Изпратете някого или ме потърсете сам и аз ще ви отговоря.

Те поговориха още малко за трамвайния транспорт и за другите компании. Ханд се позаинтересува от земите в западната част на Чикаго, район до Рейвънсуд. Каупъруд му даде възможно най-добрия съвет.

На другия ден Каупъруд се обади по телефона и Ханд го уведоми, че акциите имат покритие. Щял да прати чека. Така започна временното им приятелство, продължило до момента, в който връзката между Каупъруд и мисис Ханд беше разкрита.

В лицето на Каролайн Барет, както понякога обичаше да се подписва тя, Каупъруд срещна една неспокойна и непостоянна като него жена, която обаче не бе толкова хитра. Искаше да блести в обществото, но не и да се подчинява на неговите норми и не обичаща Ханд. Щом се омъжи за него, реши да компенсира брака си. като живее много весело. Флиртът й с Каупъруд започна на една вечеря във великолепната къща на Ханд на Норт шор драйв с изглед към езерото. Каупъруд бе отишъл да обсъжда със съпруга й различни проблеми на Чикаго. Мисис Ханд беше заинтригувана от скандалната му репутация. Дребна на ръст, с ослепително бели зъби, червени устни, които понякога не се колебаеше да начерви още повече, с кестенява коса, малка кафяви очи с весел, проницателен и предизвикателен блясък, тя правеше всичко възможно да се покаже интересна, умна и духовита и успяваше.

— Та аз съм чувала за Франк Алджърнън Каупъруд! — възкликна тя и протегна малка, бяла, отрупана с накити ръка с оцветени с къна нокти и леко начервени длани. — В чикагските вестници кажи-речи само за вас пишат.

Каупъруд й отвърна с най-очарователната си усмивка.

— За мен е истинско удоволствие да се запозная с вае, мисис Ханд. И аз съм чел за вас. Надявам се обаче, че не вярвате на всичко, което вестниците пишат за мен.

— Дори и да вярвам, това нямаше да помрачи прекрасното ми мнение за вас. Днес не одумват само онези, които не правят нищо.

Каупъруд много искаше да се възползва от услугите на Ханд и се държеше безукорно. Водеше разговора в рамките на общоприетите теми, но през цялото време си разменяше тайни незабележими усмивки с мисис Ханд и разбра веднага, че тя се е омъжила за мистър Ханд заради богатството му и е склонна да се забавлява, без да се съобразява с ревнивия надзор на своя съпруг. Онези, които са под надзор, винаги изпитват силно желание да се изплъзнат от него и това ги кара да се чувстват весели и нетърпеливи, отвори ли им се възможност да се освободят. Така беше и при мисис Ханд. Каупъруд, който познаваше отлично жените, се вгледа в ръцете, косата, очите, усмивката й. След като помисли малко, реши, че мисис Ханд не е за изхвърляне и че няма да я подмине, ако тя прояви голям интерес към него. Нейните красноречиви погледи и усмивки, както и пламналите й страни показаха след малко, че е бил прав.

Един ден, малко след запознанството им, тя го срещна на улицата и му каза, че отива на гости у приятели в Окономоук, щата Уисконсин.

— Вие вероятно не ходите толкова на север през лятото? — попита го многозначително и се усмихна

— Досега не съм ходил — отговори той, — не ако си направят някоя шега с мен, не се знае как ще постъпя. Сигурно там яздите и карате кану.

— О, да, освен това играем тенис и голф.

— Но къде там би могъл да отседне случаен човек, като мен?

— Има няколко добри хотела. За това не се безпокойте, сигурно и вие яздите?

— Опитвам се — отвърна Каупъруд, който беше отличен ездач.

Ето така, докато яздеха една ранна неделна утрин из живописните хълмове на Уисконсин, Франк Алджърнън Каупъруд и Каролайн Ханд се срещнаха случайно. Весел и лек галоп един до друг, безцелен разговор за разни хора, за природата и хотелите, после, както може да се очаква, внезапни намеци, обяснение в любов, а след това…

Денят на разплатата, ако може да го наречем така, настъпи по-късно.

Каролайн Ханд беше може би прекалено безсърдечна. Тя се възхищаваше неописуемо от Каупъруд, без всъщност да го обича. Той я намираше за интересна главно защото беше млада, непринудена и ловка — нов тип жена. След известно време двамата се срещнаха в Чикаго, после в Детройт (където тя имаше приятели), в Рокфорд, където пък бе отишла да живее една от сестрите й. Каупъруд разполагаше с достатъчно време и средства за тези срещи. Накрая Дуейн Кингсланд, търговец на едро на брашно, набожен, много морален, придържащ се към общоприетите норми, който познаваше Каупъруд и неговата лоша слава, срещна един летен ден мисис Ханд и Каупъруд първо край Окономоук, а по-късно на Рандол стрийт, близо до тайната квартира на финансиста. Кингсланд бе добър познат на стария Ханд и както казахме, човек с принципи, който сметна за свой дълг да попита Ханд дали жена му се познава с Каупъруд. В дома на Ханд се разрази буря. Когато нейният застаряващ съпруг я упрекна, мисис Ханд, разбира се, отрече, че между нея и Каупъруд е имало нещо нередно. Мъжът й не й повярва, тъй като тя се издаде е вълнението и гнева си. В началото той смяташе да поиска сметка от Каупъруд, но нали бе сдържан и практичен, реши Да прекрати всякакви делови отношения с него и да поведе борбата по друг начин. Мисис Ханд бе държана непрекъснато под око и една подкупена прислужничка откри стара бележка от нея за Каупъруд. Опитът на Ханд да я убеди да отиде в Европа — както старият Бътлър се беше опитал да отпрати преди години Ейлийн — предизвика същинска буря от негодувание, но в края на краищата Каролайн замина. Ханд, който се бе държал непредубедено, да не кажем дружелюбно към Каупъруд, сега му стана най-опасният и силен враг в Чикаго. Той беше могъщ човек. Гневът му бе неописуем. Ханд гледаше вече на Каупъруд като на тъмна и опасна личност — като на човек, от когото Чикаго трябва час по-скоро да се отърве.