Теодор Драйзер
Титан (34)

Глава XXXIV
НА СЦЕНАТА ИЗЛИЗА ХОСМЪР ХАНД

Излишно е да споменаваме, че страшният гняв на Ханд и огромната ярост на Хейгънин, съчетани с яда на Редмънд Пурди, който разказваше наляво и надясно своята тъжна история, както и възмущението на младия Макдоналд и на неговите съдружници от Обединената чикагска компания, създадоха крайно напрегната атмосфера, която можеше да има трагични последици. Засега най-сериозният враг на Каупъруд беше Хосмър Ханд: с огромното си богатство и директорските постове, които заемаше в редица важни търговски и финансови предприятия в града, той наистина, можеше да му навреди финансово. Ханд бе неописуемо влюбен в младата си съпруга. Тъй като не притежаваше голям опит с жените, той бе изненадан и ядосан, че мъж като Каупъруд се е осмелил да нахлуе така дръзко в неговите владения и да го опозори толкова лесно. Сега у него се разгаряше бавният, но страшен огън на отмъщението.

Онези, които са запознати с финансовия свят и неговите дръзки начинания, знаят колко е ценна репутацията за честност, солидност и сдържаност, върху които се опират толкова преуспяващи предприятия в света. Дери и да не сме съвсем честни, най-малкото искаме да вярваме в почтеността на другите. В никоя друга сфера хората не се интересуват толкова един от друг, не дават ухо и на най-дребните слухове, които биха повлияли по някакъв начин на финансовото и общественото благополучие на някого, не мълчат така за проблемите си и не следят толкова зорко тези на съседите си. Дотогава Каупъруд се бе ползвал с добро име, тъй като бе известен като един от най-крупните кредитори на чикагските трамвайни линии, с това, че си изплаща навреме задълженията, че е обединил група финансисти, които управляваха под негово ръководство Чикагското кредитно дружество, както и Северната, и Западната трамвайна компания, че банката „Лейк сити“, оглавявана и сега от Адисън, го смята за сигурен вложител. Все пак и преди това хора като Шрайхарт, Симс и други с голямо влияние в дружество „Дъглас“ роптаеха и не пропускаха случай да разтръбяват, че Каупъруд е мошеник, че не се гнуси нито в политиката, нито в живота от машинации и лъжи, че дори е нечестен във финансовите операции. Всъщност Шрайхарт, който навремето беше директор на „Лейк сити нешънъл“ заедно с Ханд, Арнийл и други, си подаде оставката и изтегли всичките си влогове, защото, както заяви, е открил, че Адисън подпомага Каупъруд и Чикагското кредитно дружество с неоправдани заеми, от които банката всъщност губи. Арнийл и Ханд, които по това време нямаха лични спречквания с Каупъруд, приеха обвинението като пристрастно. Адисън твърдеше, че заемите не са нито прекалено големи, нито пък надвишават другите заеми, отпускани от банката. Предложеното осигуряване беше отлично.

— Нямам намерение да се карам с Шрайхарт — възрази Адисън, — но се страхувам, че обвинението му е несправедливо. Опитва се да ти отмъсти чрез „Лейк нешънъл“. Това не е нито мястото, нито начинът, по който да го прави.

И Ханд, и Арнийл, и двамата трезвомислещи мъже, се съгласиха и се възхитиха на Адисън, и така въпросът беше приключен. Шрайхарт обаче често им подмяташе, че Каупъруд създава Чикагското кредитно дружество за сметка на „Лейк сити нешънъл“, за да го направи достатъчно силно и да не се нуждае от чужда помощ, и тогава Адисън щял да си подаде оставката и да остави банката да се оправя както знае. Тези намеци накараха Ханд да се замисли, но той не предприе нищо.

Но финансовите и другите въпроси започнаха да се заплитат едва след като историята на Каупъруд е мисис Ханд излезе наяве. Гордостта на Ханд беше силно наранена и той реши да си отмъсти сурово. Един ден, наскоро след като го сполетя бедата, той срещна Шрайхарт на едно съвещание на директорите и му каза:

— Норман, когато преди няколко години ми говореше за този Каупъруд, си мислех, че просто му завиждаш, че виждаш в него опасен конкурент. Напоследък ми правят впечатление някои неща, конто ме карат да си променя мнението. Сега ми е пределно ясно, че този човек е покварен — от главата до петите. Жалко, че градът е принуден да го търпи.

— Значи започваш да разбираш що за човек е, Хосмър? — отвърна Шрайхарт. — Е, няма да ти напомням преди колко време съм ти го казал. Вероятно ще се съгласиш с мен, че отговорните граждани на Чикаго трябва да предприемат нещо.

Много мрачен и мълчалив, Ханд го погледна.

— Готов съм да действам — каза той, — щом разбера как и какво може да се направи.

Малко по-късно, когато срещна Дуейн Кингсланд, Шрайхарт научи истинската причина за отношението на Ханд към Каупъруд и побърза да съобщи пикантната новина на Мерил, Симс и останалите. Макар че Каупъруд бе отказал да продължи след тунела трамвайното колело до Ла Сал стрийт и Стейт стрийт, където бе магазинът на Мерил, той все пак винаги го беше харесвал по своему — беше се възхищавал от смелостта и предприемчивостта му, но сега наистина бе потресен.

— Е, Ансън — отбеляза Шрайхарт, — голям мръсник, нали? Има сърце на хиена и приятелство на скорпион. Чу ли как се е отнесъл с Ханд?

— Не — отвърна Мерил, — не съм.

— Така ли! Ще ти кажа тогава. — Шрайхарт се наведе и изшушука доверително доста неща на лявото ухо на мистър Мерил.

— Не думай! — учуди се той и вдигна вежди.

— А знаеш ли как се е запознал с нея? — добави презрително Шрайхарт. — Отишъл първо при Ханд, за да вземе назаем двеста и петдесет хиляди долара за Западночикагската трамвайна компания. Дали се е ядосал Ханд? Нямам думи да ти опиша състоянието му.

— Виж каква била работата! — възкликна сдържано Мерил, макар в душата си да беше много заинтригуван и очарован, тъй като мисис Ханд винаги му се беше струвала доста привлекателна. — Не се учудвам.

Той си спомни, че напоследък и неговата съпруга настоява много да поканят Каупъруд.

По същия начин и Ханд, който не след дълго срещна Арнийл, му довери, че Каупъруд се е опитал да разруши една свята брачна връзка. Арнийл се натъжи и изненада. Стигаше му да научи, че Ханд е дълбоко засегнат. Двамата решиха да поискат от Адисън като директор на банката „Лейк сити“ да прекъсне всякакви отношения с Каупъруд и Чикагското кредитно дружество. Малко след това Адисън, мил и сговорчив, се съгласи да предупреди Каупъруд, че трябва да погаси всичките си заеми, след което подаде оставка, за да стане седем месеца по-късно директор на Чикагското кредитно дружество. Това дезертьорство вдигна навремето голям шум, учуди и онези, които не го допускаха. Вестниците пишеха само за него.

— Прав му път — каза огорчен Арнийл на Ханд в деня, кога го Адисън уведоми управителния съвет на банка „Лейк сити“ за намерението си да подаде оставка. — Щом иска да скъса с банка като таза, за да отиде при човек като Каупъруд, негова работа. Ще доживее деня, в който ще съжалява.

Случи се така, че в Чикаго предстояха избори и Ханд заедно с Шрайхарт и Арнийл, който се присъедини към лагера им заради приятелството си с него, решиха да се опитат да се преборят чрез тях с Каупъруд.

Хосмър Ханд чувствуваше, че се е нагърбил с голяма отговорност, и побърза да действува. Предизвикаха ли го, той се превръщаше в решителен и изкусен боец. Тъй като имаше нужда от кадърен помощник в предстоящата политическа битка, Ханд накрая си спомни за един човек, който напоследък привличаше вниманието в политическия живот на Чикаго — за някой си Патрик Гилган, същия Патрик Гилган от времето, когато Каупъруд бе водил войната за светилния газ в Хайд Парк. Сега мистър Гилган беше сравнително заможен човек. Благодарение на вродената си способност да общува с хората, да си държи, езика зад зъбите, да не признава изобщо правата на широките маси и в резултат на това да е безсъвестен спрямо тях той притежаваше данни да преуспее в политиката. Неговата пивница на Уентуърт авеню беше сред най-реномираните. Тя блестеше от светлините на току-що въведените жични лампи, които се отразяваха приказно в шлифованите огледала със скосени краища. В избирателния му район, или участък, имаше само ниски, схлупени къщи, струпани край недостроените още улици, но сега Патрик Гилган беше сенатор на щата, кандидат за конгресмен на предстоящите избори, стига на власт да дойдеше Републиканската партия, и вероятен приемник на уважавания Джон Дж. Маккенти като диктатор на града. (Преди да бъде присъединен към града, Хайд Парк открай време бе републикански, а оттогава, макар и по-голямата част от града да бе за демократите, на Гилган му бе неудобно да се „пребоядиса“.) Като чу от политическите спорове, които предшестваха изборите, че Гилган е най-влиятелната личност в Южната страна, Ханд го повика при себе си. Изпитваше много по-малка симпатия към учтивите проповеднически усилия на хора като Хейгънин, Хисъп и другите, които се задоволяваха да четат морал и да се опитват да победят злото с добро, отколкото към студената политическа логика на Каупъруд. След като Каупъруд бе постигнал чрез Маккенти такива успехи, то и той, Ханд, можеше да намери някой, когото да направи могъщ като Маккенти.

— Мистър Гилган — поде Ханд, когато при него влезе ирландецът, среден на ръст, пълен, с хитри примигващи сиви очи и космати ръце, — вие не ме познавате…

— Но съм чувал доста за вас — каза ирландецът с лек акцент и се усмихна. — Не е нужно да се представяте, за да разговаряте с мен.

— Много добре — отвърна Ханд и протегна ръка. — Аз също съм чувал за вас. Тогава можем да поговорим. Иска ми се да обсъдя с вас политическата обстановка в Чикаго. Самият аз не съм политик, но проявявам известен интерес към онова, което става тук. Искам да зная какъв ще е според вас вероятният изход от сегашното положение в града.

Гилган нямаше причини да излага личните си политически убеждения пред човек, чиито подбуди не знаеше, затова само му каза:

— О, мисля, че републиканците ще се представят много добре. С изключение на един-два вестника цялата преса е на тяхна страна. Не ми е известно кой знае колко, само онова, което се пише и говори.

Мистър Ханд разбираше, че Гилган иска да спечели време, и се зарадва, че има пред себе си един хитър и пресметлив човек.

— Както сигурно се досещате, не съм ви поканил да си говорим изобщо за политика, мистър Гилган, а за да поставя пред вас един въпрос. Случайно да познавате мистър Маккенти или мистър Каупъруд?

— Не съм разговарял нито с единия, нито с другия — отвърна Гилган. — Познавам мистър Маккенти по лице, а мистър Каупъруд съм го срещал само веднъж. — Той не каза нищо повече.

— Добре — продължи Ханд, — да допуснем, че неколцина влиятелни граждани на Чикаго се съюзят и осигурят достатъчно средства за една широка предизборна кампания в града, ако вие получите пълната подкрепа на вестниците и на Републиканската партия, ще съумеете ли да организирате тукашната опозиция така, че Демократическата партия да бъде победена тази есен? Не говоря само за кмета и главните длъжностни лица в съвета, но и за съветниците. Искам нещата да бъдат уредени така, че кликата Маккенти—Каупъруд да не може да подкупва съветниците или градските чиновници, след като те бъдат избрани. Искам Демократическата партия да претърпи такова поражение, че у никого да не остане и капка съмнение в това. Ще получите много пари, ако докажете на мен или по-скоро на хората, които имам предвид, че е осъществимо.

Мистър Гилган замига важно с очи. Разтърка колене, пъхна палци отстрани на жилетката, извади пура, запали я и се загледа замечтано в тавана. Размишляваше, размишляваше напрегнато. Знаеше, че мистър Каупъруд и мистър Маккенти са много могъщи. Досега винаги бе успявал да сломи съпротивата на Маккенти в своя район и в няколко други до него, както и в Осемнадесети окръг, откъдето бе избран за сенатор. Но беше друго да искат от него да го срази в цяло Чикаго. Все пак мисълта за огромните парични средства, с които щеше да се разпорежда, и възможността да изтръгне от ръцете на Маккенти властта над Чикаго чрез така наречените морални сили на града, бяха наистина зашеметяващи. Мистър Гилган беше добър политик. Обичаше да крои планове и заговори, да сключва сделки ако не за друго, то поне заради удоволствието, което му доставяха. Сега върху лицето му се изписа сериозен израз, който обаче трябваше да прикрие голямата му радост.

— Чух — продължи Ханд, — че във вашия район и окръг сте изградили силна организация.

— Успявам да запазя положението си — каза лукаво Гилган. — Но да спечеля в цяло Чикаго — продължи след малко той, — е доста трудно. При тези избори в града ще има тридесет и един района — всички освен осем се намират практически в ръцете на демократите. Познавам повечето от сегашните кандидати, някои от тях са доста хитри. Този Даулинг от съвета например, позволете да ви го кажа, съвсем не е вчерашен. После Дуваницки, Унгерит, Тирнан и Кериган също си ги бива. — Той изброи имената на четирима от най-влиятелните и най-непочтените градски съветници. — Виждате, мистър Ханд, как стоят нещата, демократите държат целия апарат, разпределят и всички дребни служби. Това им дава възможност първо да набират много политически привърженици. После имат преимуществото, че събират пари от онези, които са по високите служби, и тези пари им помагат да бъдат преизбрани. Това е друго голямо преимущество. — Той се усмихна. — След това сега Каупъруд осигурява работа на десет хиляди души и всеки районен отговорник, към когото той е благосклонно разположен, може да му изпрати по някой безработен, на когото Каупъруд веднага намира място. Това мно-ого спомага за увеличаването на привържениците на неговата партия. После идват парите, които човек като Каупъруд и останалите са в състояние да дадат за изборите. Можете да си говорите каквото искате, мистър Ханд, но точно двата, петте и десетте долара, които се раздават в последния момент из пивниците и избирателните пунктове, вършат истинската работа. Дайте ми достатъчно пари — при тази благородна мисъл мистър Гилган се изпъчи и удари леко юмрука на едната си ръка в дланта на другата, като оправи пурата, за да не се изпари — и аз ще спечеля във всички избирателни райони в Чикаго. Само при условие че разполагам с достатъчно пари — повтори той, като натърти последните две думи. Захапа отново пурата, замига дръзко с очи и се облегна на стола.

— Чудесно — отбеляза непринудено Ханд, — но колко пари са ви необходими?

— А, това е друг въпрос — отвърна Гилган и отново се поизпъчи. — Някои райони изискват повече. Като не броим осемте, които обикновено са републикански, ще трябва да се погрижите за останалите осемнадесет, за да имате мнозинство в съвета. Не виждам как човек може да се оправи с по-малко от десет-петнадесет хиляди долара на избирателен район. Според мен триста хиляди долара ще стигнат, макар че в никой случай не са много пари.

Мистър Гилган пак смукна дълбоко от пурата си, облегна се и отново вдигна очи.

— А как по-точно да бъдат разпределени тези пари? — заинтересува се мистър Ханд.

— О, не е разумно да се вглеждате прекалено внимателно в тези въпроси — отбеляза най-спокойно мистър Гилган. — В политиката не бива да броите много-много парите. Има районни ръководители, секционни организатори, пълномощници, агитатори. Всички те трябва да разполагат с пари, за да изградят у хората необходимото отношение, затова не бива да се интересувате прекалено много как го постигат. Харчат ги из пивниците, купуват въглища на мама, ново костюмче на Джони и така нататък. После организират факелни шествия, събрания по разни салони, какво ли още не. Съществуват естествено безкрайно много начини да се изхарчат тези пари. Може да се наложи някои хора да поживеят в тези райони, да се настанят по за седмица-две из пансиони. — Той махна неодобрително с ръка.

Мистър Ханд, който никога не се беше занимавал с дребното в политиката, вдигна леко вежди. През ума му мина, че тази заселническа идея е малко прекалена.

— А кой разпределя парите? — попита накрая той.

— Привидно местният комитет на Републиканската партия, ако му е възможно, а в действителност човекът или хората, които оглавяват борбата. В Демократическата партия това е Джон Дж. Маккенти и вие не бива да го забравяте. В моя сектор ги разпределям аз, никой друг.

Мистър Ханд, тромав, солиден, понякога доста недосетлив, свъси вежди и дълбоко се замисли. Винаги дотогава си беше имал работа с хора, спадащи повече или по-малко към доброто общество, които нямаха навика да си пъхат носовете в политическите машинации, подготвяни в задните стаички на пивниците, макар и понякога да се съмняваха, че бюлетините в изборните урни са фалшиви, а в пансионите на избирателните райони временно се настаняват хора от други квартали. Всеки човек (поне всеки що-годе осведомен човек) знаеше, че парите за предизборните кампании се събират от службогонците, от онези, които са вече на служба, както и от всички, които се ползват от различните облаги, предоставяни от властващата градска администрация. Самият Ханд даваше по някой и друг долар на Републиканската партия за услуги, които беше получавал или предстоеше да получи. Като човек, принуден да ръководи големи дела в големи мащаби, той нямаше желание да въстава против всичко това. Тристата хиляди долара бяха внушителна сума и той нямаше намерение да я извади само от своя джоб, смяташе, че тя може да се събере по негова препоръка и съвет. Но дали Гилган беше човекът, който да мери сили с Каупъруд? Той се огледа внимателно и реши, че ако всичко друго е наред, именно той е най-подходящ. Сделката беше сключена незабавно. Като член на комитета на Републиканската партия, а в бъдеще и като евентуален негов председател Гилган трябваше да обиколи всички райони, да се свърже със съществуващите републикански сили, да подбере против Каупъруд силни и подходящи кандидати и да направи всичко, та те да бъдат избрани, докато Ханд трябваше да организира финансовата страна на въпроса и да събере необходимите пари. Гилган щеше да получава сумите лично. Щеше да има пълната, макар и тайна подкрепа на всички влиятелни членове на Републиканската партия в града. Задачата му се състоеше в това, да спечели на каквато и да е цена. Като награда щеше да получи поддръжката на републиканците, когато се кандидатира за конгресмен, а в случай на неуспех — да оглави Републиканската партия в града и окръга…

— Във всеки случай — каза си Ханд, след като мистър Гилган най-сетне си отиде — занапред на Каупъруд няма да му е така лесно, както досега. А когато „дойде време“ да поднови концесиите си, стига да съм жив и здрав, ще видим дали ще успее.

Солидният финансист изръмжа, докато изричаше тези думи на себе си. Той изпитваше безгранична омраза към човека, заради когото според него бяха охладнели чувствата на красивата му млада съпруга.