Карлос Руис Сафон
Играта на ангела (22)

23

Педро Видал и Кристина Сание се ожениха същия следобед. Сватбената церемония се състоя в пет часа в параклиса на манастира Педралбес и бе почетена само от малка част от клана Видал; най-видните членове на фамилията, в това число и бащата на младоженеца, многозначително си бяха спестили присъствието. Ако имаше злоезичници, щяха да кажат, че хрумването на изтърсака да сключи брак с дъщерята на шофьора е поляло със студен душ войнството на династията. Само че такива нямаше. Скрепили дискретен пакт за мълчание, светските хроникьори имаха други неща за вършене тоя следобед и ни една-едничка публикация не отрази церемонията. Никой не бе отишъл там, за да разкаже, че пред дверите на църквата се бе събрал цял букет от бивши любовници на дон Педро, плачещи безмълвно като дружество на повехнали вдовици, все още вкопчени в последната надежда. Никой не бе отишъл там, за да разкаже, че Кристина държеше китка бели рози в ръка и бе облечена в рокля с цвят на слонова кост, която се сливаше с кожата й и създаваше впечатлението, че булката пристъпва гола към олтара, без друго украшение освен бялото було, покриващо лицето й, и кехлибареното небе, захлупило върха на камбанарията с вихър от облаци.

Никой не бе отишъл там, за да запомни как тя слезе от колата и се поспря за миг, за да огледа площада срещу портала на църквата, докато очите й откриха онзи умиращ мъж с треперещи ръце, мълвящ нечуто едни слова, които щеше да отнесе със себе си в гроба.

— Проклети да сте. Проклети да сте и двамата.

Два часа по-късно, седнал в креслото в кабинета си, отворих сандъчето, което бе попаднало в ръцете ми преди години и съдържаше едничкото наследство, останало от баща ми. Извадих пистолета, увит в парче плат, и отворих барабана. Пъхнах шест куршума в него и го щракнах отново. Допрях дулото до слепоочието си, запънах петлето и затворих очи. В този миг усетих как един порив на вятъра внезапно шибна кулата, прозорците на кабинета се разтвориха от край до край и силно се треснаха в стената. Леден бриз помилва кожата ми, носейки изгубения полъх на големите надежди.