Великолепна. Малко по-мрачна от първата част, но отново завладяваща. Заплетена история с много неизвестни, чудесни персонажи и неочакван и отворен край. Малко ми липсваше героят Фермин и прекрасното му чувство за хумор.
Интересна и различна.
Лично на мен нещо не ми достигна на финала, и има моменти, които не успях да си обясня.
Първата част беше по-добра, сега да видя как е третата.
Надявам се докато я прочена, да качите и четвъртата.
Определено първата част ми хареса повече. Тук имаше и доста неизяснени въпроси, до средата ми идваше и някак мудна историята. Иначе като цяло произведението ми допадна.
На мен също ми хареса цялата история, но не можах да разбера ролята на Тартора/Дявола. Дяволът иска от главния герой да напише една нова религия. Сякаш във всеки човек се проявява тъмната му половина да иска да манипулира другите хора. И може би изводът е, че всеки човек трябва да се бори с тъмната си половина цял живот, но така или иначе ще извърши лоши неща. А финалът сякаш показва проклятието на мъжа да изпитва привличане към жената, но и да се налага да гледа на жената като неин баща.
Наистина хубав и поучителен роман, макар и малко мрачен, и с мистичен характер.
„Играта на ангела“ не е продължението на „Сянката на вятъра“, както си мислех докато го четях. В „Играта на ангела“ действието се развива едно поколение по-назад (от 1900 до 1930 г.). Това е времето на дядото и бащата на Даниел, които ги свързва истинско приятелство с главния герой Давид Мартин.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.