Дийн Кунц
Ускорение (75)

Глава 75

Били не можа да си спомни номера. От телефона на Лани той се обади на „Справки“ в Денвър и оттам го свързаха с детектив Рамзи Озгард. Били крачеше напред-назад, докато телефонът звънеше под сенките на Скалистите планини.

Може би Валис е бил толкова сигурен, че ще спечели Били за каузата си, защото вече бе успял да пречупи някого, вместо да го елиминира. Никой от шестнайсетте членове на екипа му не беше като него, но това не значеше, че артистът е самотен ловец.

Рамзи Озгард отговори на петото позвъняване. Били се представи за Лани Олсен и Озгард рече:

— Говориш, сякаш имаш улов. Кажи ми, че си пипнал виновника.

— Мисля, че скоро и това ще стане — отвърна Били. — Ситуацията е спешна, имам нужда от информация. В годината, в която Джудит Кеселман е изчезнала, имаше ли в университета професор на име Валис?

— Не беше професор. Беше артист, нает на договор за шест месеца. В края на престоя си направи едно нелепо нещо, което нарече изкуство на пърформанса — уви две от университетските сгради в хиляди метри синя коприна и им окачи…

Били го прекъсна.

— Алибито на Стийв Зилис нали беше желязно.

— Непробиваемо — увери го Озгард. — Мога да ти разкажа подробно, ако имаш десет минути.

— Нямам. Кажи ми, ако си спомняш, каква бе специалността на Зилис?

— Изобразително изкуство.

— Копелето мръсно!

Неслучайно Зилис не бе искал да говори за манекените. Те не бяха просто израз на извратените фантазии на социопат-убиец, бяха неговото изкуство. Тогава Били още не бе стигнал до ключовите думи, които щяха да разкрият самоличността на изрода — представлението, изкуството на пърформанса. Беше доловил само представлението и Зилис инстинктивно не бе пожелал да му каже останалото, особено след като така успешно бе изиграл ролята на незаслужено измъчван безобиден сексуален дегенерат.

— Мръсното копеле заслужава Оскар — добави Били. — Когато го оставих, се чувствах като най-големия гадняр на света за това как се държах с него.

— Не разбирам.

— Прочутият и уважаван Валис е дал показания в полза на Стийв Зилис, нали? Ти каза, че Стийв е бил с него в почивен дом или нещо такова в деня на изчезването на Джудит Кеселман.

— Така е. Но човек може да стигне до това заключение само ако…

— Пусни си вечерните новини, детектив Озгард. По времето, когато Джудит Кеселман е изчезнала, Стийв и Валис са работели заедно. Те са си осигурили алиби един на друг. Трябва да тръгвам.

Били не забрави да прекъсне разговора, преди да остави телефона на Лани.

Той все още държеше при себе си пистолета и електрическата палка. Закачи на колана си кобура „Уилсън Комбат“, извади от гардероба едно спортно сако и го облече, за да скрие пистолета, доколкото бе възможно. Пъхна електрическата палка в един от вътрешните джобове на сакото.

Какво ли е правил Стийв в къщата му този следобед? Той вече е знаел, че менторът му е вън от играта, че са намерили колекцията му от лица и ръце. Може дори да е подозирал, че Валис е мъртъв.

Били си спомни за светнатата лампа в кабинета. Отиде там и мина зад бюрото. Компютърът работеше. Той не беше го оставил включен. Размърда мишката и на екрана се появи документ.

Може ли мъченията да извадят някого от кома?

Кръвта й и осакатяването й ще бъдат третата ти рана.

Били се втурна навън, скочи от стълбите на верандата, препъна се при приземяването и се затича.

Вече бе нощ. Избуха кукумявка. Срещу звездите изпляскаха криле.