Дийн Кунц
Ускорение (34)

Глава 34

Били тъкмо привърши сандвича си, когато телефонът иззвъня. Не искаше да отговаря. Не му се обаждаха често приятели, а и Лани беше мъртъв. Знаеше кой звъни. Стига толкова.

На дванадесетото иззвъняване той избута стола си назад. Досега изродът не бе обелвал и дума по телефона. Не искаше Били да чуе гласа му. Щеше само да го слуша в подигравателно мълчание.

На шестнадесетото иззвъняване Били стана от масата. Единствената цел на тези обаждания беше да го сплашат. Нямаше смисъл да отговаря.

Застана до телефона и се втренчи в него. На двайсет и шестия звън вдигна слушалката. На екрана не се изписа номерът на повикващия. Били не каза „Ало“. Само слушаше. След няколко секунди мълчание, от другия край се чу механическо изтракване и изсъскване. Насред съскането се чуваха пукане и пращене: звукът на празна аудиолента, минаваща през главата на магнетофон.

Говорът, който се появи, беше ту на мъже, ту на жени. Никой не произнасяше повече от три думи, най-често само една. Съдейки по неравната сила на звука и по други признаци, явно психопатът беше съставил съобщението, използвайки готови записи, навярно на книги, четени от различни хора.

Ще… убия… червенокоса красавица. Ако… кажеш… ликвидирай кучката… ще… я… убия… бързо. Иначе… ще… умре… мъчително. Имаш… една минута… да… кажеш… ликвидирай кучката. Изборът… е… твой.

И отново съскане, пукане и пращене на празна лента…

Предизвикателството беше измислено безупречно. То не позволяваше на нерешителния да шикалкави повече. В предишните случаи Били беше морално въвлечен само дотолкова, доколкото изборът на жертвите бе резултат от неговото бездействие, а в случая с Котъл — поради отказа му да действа.

При избора между красива учителка и възрастна жена филантроп, смъртта и на двете жертви изглеждаше еднакво трагична, освен ако човек не страда от предразсъдъци в полза на красотата и срещу старостта. Вземането на решение нямаше нито да намали, нито да увеличи трагедията, произлязла от бездействието.

Когато възможните жертви бяха неженен мъж, за когото светът няма особено да тъгува, и млада майка на две деца, смъртта на майката изглеждаше като по-голямата трагедия. В този случай изборът беше нагласен така, че ако не отидеше в полицията, Били осигуряваше спасение на майката. Така изродът му се отплащаше за бездействието и се възползваше от слабостта му.

За пореден път го караха да избира между две злини, с което щеше да се превърне в партньор на психопата. Но този път не можеше да се измъкне, като бездейства. Ако не кажеше нищо, щеше да осъди червенокосата жена на бавна и мъчителна смърт. Ако отговореше, щеше да й осигури някаква милост. Не можеше да я спаси. И в двата случая я чакаше смърт. Но в единия случай нямаше да я осквернят.

Вървящата лента изведнъж произведе още две думи — „… трийсет секунди…“

Били имаше чувството, че не може да диша, но дишаше. Чувстваше, че ако се опита да преглътне, ще се задави, но не се задави.

„… петнайсет секунди…“

Устата му беше пресъхнала. Езикът му беше удебелен. Не вярваше, че може да говори, но успя.

— Ликвидирай кучката.

Безумецът затвори. Били също.

Партньори. Шунката, хлябът и майонезата се обърнаха в стомаха му.

Ако беше подозирал, че изродът ще използва телефона, за да му предаде съобщение, щеше да се подготви и да го запише. Вече беше късно.

Записът на запис и без това не би бил особено убедителен пред полицията, освен ако не се появеше червенокоса жена. А ако трупът й се появеше, подхвърлените улики най-вероятно щяха сочат към Били.

Климатикът работеше добре, но въпреки това въздухът в кухнята му се струваше зноен и го задушаваше. Той заседна в гърлото му и притисна дробовете му.

Ликвидирай кучката.

Без да разбере, че е излязъл, Били се оказа на стъпалата на задната веранда. Не знаеше къде отива. Седна на стълбите. Загледа се в небето, в дърветата, в задния двор. Погледна ръцете си и не ги позна.