Дийн Кунц
Ускорение (13)

Глава 13

Докато се ослушваше от върха на стълбището, Били усети пулсираща болка в слепоочията си. Тогава осъзна, че зъбите му са стиснати по-здраво от челюстите на менгеме. Опита се да се отпусне и да диша през устата. Завъртя глава наляво, после надясно, за да раздвижи скованите мускули на врата си. Стресът беше полезен, когато бяха нужни концентрация и бдителност. Страхът може да те парализира, но и да изостри инстинкта за самосъхранение.

Той се отправи обратно към главната спалня. Когато се приближи към вратата, изведнъж си помисли, че трупът и книгата сигурно са изчезнали. Но Лани все така си седеше в креслото.

Били издърпа две салфетки от кутията на нощното шкафче. Използва ги като импровизирани ръкавици, за да отмести ръката на мъртвеца. Остави я в скута му и отвори книгата на страницата, отбелязана със снимката. Очакваше да види маркирани изречения или параграфи, които да носят допълнително послание. Текстът обаче беше чист.

Пак с помощта на салфетките той взе снимката. Образът върху нея беше на хубава млада руса жена. Нищо не подсказваше с какво се е занимавала, но Били знаеше, че е била учителка. Убиецът трябва да е намерил снимката в къщата й в Напа, преди или след да унищожи красотата й, пребивайки я до неузнаваемост.

Без съмнение психопатът беше оставил снимката в книгата, за да накара властите да мислят, че двете убийства са извършени от един и същи човек. Той се перчеше. Искаше да признаят успеха му.

Единствената мъдрост, която можем да добием, е мъдростта на смирението.^[1]

Безумецът не беше извлякъл тази поука. Може би този пропуск щеше да доведе и до падението му.

Ако беше възможно човек да се чувства истински съкрушен от съдбата на непознат, снимката на тази млада жена щеше да свърши работа, стига Били да бе я гледал достатъчно дълго. Той я сложи между пожълтелите страници и затвори книгата, после сложи ръката на мъртвеца отгоре, както я беше намерил. След това Били смачка на топка двете салфетки, влезе в банята, свързана с главната спалня, дръпна водата с помощта на салфетките и ги пусна във водовъртежа в тоалетната чиния.

Върна се в спалнята и застана до креслото, чудейки се какво да направи. Лани не заслужаваше да бъде оставен тук сам, без да се помолят за него, без да получи правосъдие. Може да не му беше близък приятел, но все пак беше приятел. Освен това беше син на Пърл Олсен, а това означаваше много.

И все пак, ако се обадеше в отдела на шерифа, било то и анонимно, и съобщеше за престъплението, можеше да допусне грешка. Те щяха да искат обяснение за телефонното обаждане от този дом до неговия скоро след убийството, а той все още не беше решил какво да им каже.

Вероятно имаше и други неща, за които не знаеше, които също биха могли да насочат подозренията към него. Някакви косвени улики. Навярно крайната цел на убиеца беше да изкара Били виновен за тези убийства и за други.

Без съмнение, за психопата това беше игра. Правилата, ако имаше такива, бяха известни само на него. Същото важеше и за това, какво изродът разбира под победа. Спечелването на джакпота, матирането на царя, отбелязването на финалния гол можеха да значат Били да бъде осъден на доживотен затвор не заради някаква смислена причина, като например психопатът да избегне ръката на закона, а просто за забавление. Предвид факта, че дори не знаеше какво представлява играта, на Били въобще не му се искаше да го разпитва шериф Джон Палмър.

Трябваше му време да помисли. Поне няколко часа. До сутринта.

— Прощавай — каза той на Лани.

Изключи една от нощните лампи, после и другата. На някой можеше да му направи впечатление, ако къщата светеше като коледна елха цяла нощ. Всички знаеха, че Лани Олсен е от хората, които си лягат рано.

Къщата се намираше на най-високата и уединена част на задънената уличка. Почти никой не идваше насам, ако не търсеше Лани, а едва ли някой щеше да дойде през следващите осем-десет часа.

Беше след полунощ, сряда. Сряда и четвъртък бяха почивните дни на Лани. Никой нямаше да го очаква на работа до петък. Въпреки това Били обходи една по една останалите стаи на горния етаж и угаси лампите и там. След като изключи осветлението в коридора, той тръгна надолу по стълбите. Тъмнината зад него му действаше на нервите.

В кухнята затвори вратата към верандата и я заключи. Възнамеряваше да вземе резервния ключ на Лани със себе си.

Отново обиколи първия етаж, угаси всички светлини, включително керамичните цепеници в газовата камина, като натискаше ключовете с дулото на пистолета. Излезе на предната веранда, заключи вратата след себе си и избърса бравата.

Докато слизаше по стълбите, имаше чувството, че някой го наблюдава. Огледа поляната, дърветата и хвърли поглед назад към къщата.

Всички прозорци се чернееха, черна бе и нощта. Били се отдалечи от затворения мрак и навлезе в отворения мрак под мастиленото небе, в което звездите сякаш плуваха, трепереха.