Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Velocity, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Илчева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дийн Кунц. Ускорение
Американска, първо издание
Преводач: Стоянка Илчева
Коректор: Росица Златанова
Художник на корицата: Стефан Касъров
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 18,75
Предпечатна подготовка: „Колибри“
Печатница: „Симолини“
ИК „Колибри“, 2011 г.
ISBN: 978-954-529-895-0
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Ускорение (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Ускорение | |
Spin | |
Автор | Робърт Уилсън |
---|---|
Създаване | 2005 г. САЩ |
Първо издание | 2005 г.![]() |
Оригинален език | английски |
Жанр | научна фантастика |
Вид | роман |
ISBN | ISBN 954-585-739-0 |
„Ускорение“ е научнофантастичен роман от канадския писател Робърт Уилсън. Произведението е носител на награда Хюго за най-добър роман за 2006 г.
През 2007 г. Уилсън издава „Axis“, което е първото от планираните 2 продължения.
Сюжет
Земята в настоящето. Една вечер Тайлър Дюпри и близнаците Даян и Джейсън Лоутън наблюдават как звездите изчезват, а на следващото утро, вместо Слънцето, изгрява негов заместител – над планетата е поставена преграда, която изолира Земята от останалото пространство. Изпратените изследователски сонди разкриват и друго – времето отвъд преградата тече в пъти по-бързо. Всеки по различен начин възприема и преодолява ускорението – Тайлър става лекар, Джейсън – учен, а Даян се обръща към религията. Разликата във времето дава възможност на хората бързо да колонизират Марс, само за да установят, че и върху колониалната планета вече има преграда.
Издания на български език
- „Ускорение“ – изд. Бард, 2006 г.
- книжка 134 от поредицата „Избрана световна фантастика“
Външни препратки
- Откъс от книгата в сайта на ИК Бард.
Глава 67
На униформата си сервитьорката носеше значка с името й: Джазмин. Тя се обърна към Били със „скъпи“ и му сервира черното кафе и лимоновия пай, които той си бе поръчал.
Джазмин и шофьорите водеха оживен разговор, когато Били се настани сред тях. От обръщенията им Били разбра, че единият се казва Кърли, а вторият — Арвин. Никой не се обърна по име към третия, обръщаха се към него с „ти“, а четвъртият имаше златна корона на един от предните зъби.
Отначало говореха за изчезналия континент Атлантида. Арвин разви теорията, че тази митична цивилизация е била разрушена, защото се е занимавала с генно инженерство и е произвела чудовища, които са я унищожили.
Така скоро стигнаха до темата за клонирането и научните изследвания, свързани с ДНК. Кърли спомена, че в Принстън, Харвард или Йейл, в някое от тия адски свърталища, учените се опитват да създадат прасе с човешки мозък.
— Не е кой знае каква новост — засмя се Джазмин. — Колко човешки прасета съм видяла през годините.
— За какво им е да правят човешки прасета? — зачуди се Арвин.
— Просто защото там, където са — отвърна „Ти“.
— Къде?
— Като планините, които са си там, където са — поясни „Ти“. — И затова някои хора трябва да се качат на тях. А пък други трябва да направят човешки прасета просто защото вероятно могат.
— Каква работа ще вършат? — попита Златният зъб.
— Не мисля, че ще ги карат да работят — рече Кърли.
— Все нещо ще искат да правят — настоя Златният зъб.
— Едно е сигурно — заяви Джазмин, — активистите ще побеснеят.
— Кои активисти? — попита Арвин.
— Всякакви — отвърна Джазмин. — Завъдят ли се прасета с човешки мозъци, край на яденето на шунка и бекон.
— Не виждам защо — обади се Кърли. — Шунката и беконът пак ще си идват от прасетата, които не са очовечени.
— Ще бъде политически некоректно — предсказа Джазмин. — Как ще оправдаеш яденето на шунка и бекон, когато децата ти ходят на училище с умни прасета и ги канят на гости?
— Това никога няма да стане — отсече „Ти“.
— Няма — подкрепи го Арвин.
— Ще стане това — продължи Джазмин, — че тези идиоти, дето си играят с човешките гени, ще направят някоя глупост и ще ни изтрепят.
Нито един от четиримата шофьори не възрази. Не възрази и Били.
Златният зъб обаче смяташе, че учените са измислили някакво предназначение на човешките прасета.
— Няма да хвърлят милиони долари само за удоволствие, не са такива хора.
— Точно такива са — възрази Джазмин. — За тях парите не значат нищо, нали не са техни.
— На данъкоплатците като теб и мен са — рече Кърли.
Били се включи с една-две реплики, но предпочиташе да слуша. Беше свикнал с ритъма на тези разговори и по някакъв особен начин те го сгряваха.
Кафето беше гъсто. Паят имаше чуден лимонов вкус и бе покрит с белтъчен крем. Не можеше да се начуди на спокойствието, което го бе обзело. Седеше си и си слушаше.
— Ако ще говорим за прахосване на пари — поде Златният зъб, — погледнете оная грозотия, дето я строят край пътя.
— Коя — оная срещу бара ли, дето ще я изгорят веднага щом я привършат? — попита Арвин.
— Това е произведение на изкуството — напомни им иронично Джазмин.
— Що за изкуство е това? — възпротиви се „Ти“. — Изкуството не трябва ли да бъде вечно?
— Артистът ще направи милиони от продажбата на рисунките на онова нещо — успокои го Кърли. — Може да ги сложи на безброй стоки.
— Може ли някой сам да се нарече артист? — попита Златният зъб. — Не трябва ли да издържи някакъв изпит?
— Той се представя за специален тип артист — каза Кърли.
— Специален като задника ми — присмя се Арвин.
— Скъпи — обърна се Джазмин към него, — не искам да те обидя, но твоят дебел задник хич не ми се вижда специален.
— Той се представя за творец на представлението, на пърформанса.
— Какво значи това?
— Ами аз го разбирам като изкуство, което не трае — каза Кърли. — Създават го, за да се постигне нещо, и като го постигне, край.
— С какво ще пълнят музеите след сто години? — замисли се „Ти“. — С празно място?
— Няма да има музеи — успокои го Джазмин. — Музеите са за хора, а хора няма да има. Само очовечени прасета.
Били беше като вкаменен. Държеше чашата с кафето до устните си, устата му бе отворена, но не можеше да пие.
— Скъпи, не ти ли харесва кафето? — разтревожи се Джазмин.
— Напротив, много е хубаво. Искам още едно. Сервирате ли го в големи чаши?
— Предлагаме тройно кафе в голяма пластмасова чаша. Наричаме го „Яката глътка“.
— Дай ми една — поръча Били.