Дийн Кунц
Ускорение (32)

Глава 32

Последното ми убийство — в четвъртък, в полунощ.

Твоето самоубийство — скоро след това.

Били погледна часовника си. Дванадесет и нещо следобед, сряда. Ако психарят говореше сериозно, представлението му, или каквото там беше, щеше да завърши след трийсет и шест часа. Адът е вечен, но земният ад по дефиниция има край.

„Последното убийство“ не означаваше непременно, че предстои само едно. За ден и половина изродът бе убил трима души и през следващия ден и половина можеше да е не по-малко производителен.

Жестокост, насилие, смърт.

Движение, ускорение, удар.

Плът, кръв, кости.

От деветте думи Били се спря на най-показателната. Ускорение. Движението беше започнало с първата бележка под чистачката на предното стъкло на колата му. Ударът щеше да бъде последното убийство, което щеше да го докара до самоубийство.

Междувременно, с нарастваща скорост върху Били се сипеха нови и нови предизвикателства, които го изваждаха от равновесие. Думата ускорение сякаш обещаваше, че най-бързите пропадания с това страховито увеселително влакче тепърва предстоят.

Не можеше да не вярва на обещанието за ускорение, нито на увереното твърдение, че ще се самоубие. Самоубийството беше смъртен грях, а Били знаеше, че е повърхностен, слаб в някои отношения, че има недостатъци. В момента не беше способен на самоунищожение, но сърцата и умовете могат да бъдат разбити. Не беше много трудно да си представи какво би го докарало до такова нещо. Никак не беше трудно. Смъртта на Барбара Мендел сама по себе си не би го довела дотам. Той се бе готвил за нея почти четири години. Беше се примирил с идеята да живее дори без надеждата тя да се оправи.

Начинът на убийството й обаче би могло да упражни фатален натиск върху психиката на Били и той да се срине. В коматозното си състояние тя можеше да не осъзнае какво прави убиецът с нея. И все пак, мисълта, че е била подложена на болка, на гнусен тормоз, на огромни унижения би го изпълнила с ужас, който би го пречупил. Имаше работа с човек, който пребиваше красиви млади учителки до смърт и смъкваше кожата на женски глави.

Освен това, ако изродът смяташе да направи така, че да го изкара виновен за убийството не само на Жизел Уинслоу, Лани и Ралф Котъл, но и на Барбара, Били не би могъл да понесе месеците, в които щеше да се превърне в медийна сензация, публичността на делото, нестихващото подозрение, с което щяха да го гледат, дори да го оправдаеха.

Психопатът убиваше за удоволствие, но освен това имаше цел и план. Каквато и да бе целта, планът можеше да убеди полицията, че Били е очистил другите жертви, преди да посегне на Барбара в „Шепнещите борове“, за да изглежда, че в областта действа жесток сериен убиец, и така да отклони вниманието от себе си.

Ако изродът проявеше хитрост, а това беше сигурно, властите щяха да налапат тази теория като лъжица ванилов сладолед. В крайна сметка, в техните очи Били имаше сериозен мотив да ликвидира Барбара. Медицинските й разноски се покриваха от попечителския фонд на стойност седем милиона долара, основан от корпорацията като компенсация за уврежданията, довели до комата й. Били беше главният от трима попечители, които управляваха фонда. Ако Барбара умреше по време на комата, Били беше единственият й наследник. Той не искаше парите, нито цент от тях, и нямаше да ги задържи, ако ги наследеше. Стигнеше ли се до тъжния край, щеше да ги дари.

Никой, разбира се, нямаше да повярва в благородните му намерения. Особено когато безумецът окончателно го натопеше, ако наистина това правеше. Обаждането на 911 беше знак, че има такова намерение. Беше привлякло вниманието на полицията върху Били при обстоятелства, които те щяха да запомнят… и за които щяха да си задават въпроси.

Били събра текстовете от трите документа и ги разпечата на един лист хартия.

Защото и аз съм ловец на човеци.

Жестокост, насилие, смърт.

Движение, ускорение, удар.

Плът, кръв, кости.

Последното ми убийство — в четвъртък, в полунощ.

Твоето самоубийство — скоро след това.

Били изряза текста с намерение да го сгъне и да го сложи в портфейла си, за да му е на разположение, когато поиска да го прочете пак. После осъзна, че тази хартия изглежда същата, като онази от първите четири бележки на убиеца. Ако дискетата в ръцете на Котъл беше записана на този компютър, възможно бе и първите четири бележки да са написани на него.

Той излезе от Microsoft Word и влезе отново. Отвори директорията на програмата. Списъкът с документи не беше дълъг. Беше използвал Word единствено за писане на художествена литература.

Позна ключовите думи от заглавията на единствения си роман и на разказите, които беше завършил, както и на незавършените. Само един от документите му беше непознат: СМЪРТ.

Когато го отвори, откри текста от първите четири бележки на убиеца. Поколеба се, опитвайки се да си припомни как се работи с програмата. После затрака по клавиатурата и намери датата на създаване на документа — 10:09 часа сутринта предишния петък.

В онзи ден Били беше тръгнал за работа петнайсет минути по-рано от обикновено. Беше минал край пощата, за да изпрати няколко сметки.

Двете бележки на предното стъкло, третата, залепена върху кормилната щанга, а дори и четвъртата, която бе намерил върху хладилника тази сутрин, бяха създадени на този компютър повече от три дни преди появата на първата, преди кошмарът да започне в понеделник вечерта.

Ако Лани не беше унищожил първите две бележки, за да запази работата си, ако Били ги беше предал на полицията като доказателство, рано или късно властите щяха да проверят този компютър и неизбежно щяха да стигнат до заключението, че Били ги е писал сам.

Психопатът се беше подготвил за всички възможни сценарии. Не можеше да се отрече, че не прави никакви пропуски. И беше напълно уверен, че сценарият му ще се разиграе, както той иска.

Били изтри документа с името СМЪРТ, тъй като той все още можеше да послужи за улика срещу него в зависимост от това как щяха да се развият събитията оттук нататък. Подозираше, че със заличаването му от директорията не го заличаваше от твърдия диск. Трябваше да попита някой компютърен факир.

Когато изключи компютъра, Били си даде сметка, че още не е чул запалването на моторите на патрулните коли.